На границата на V и IV век в обществено-политическия и икономическия живот на Гърция настъпват промени, които дават силно отражение и върху изкуството. Признаците на тези промени се появяват още в края на V век. Робовладелството се засилва. Богатствата се концентрират в ръцете на малцинствената аристокрация за сметка на обедняването на на­родните маси. Недоволството от тежкия живот от страна на бедните се изразява в постоянни въстания, които управляващата аристокрация потушава жестоко. Въстанията на робите също зачестяват. От друга страна, икономическата мощ и издигането на Атина предизвикват недоволството на Спарта, чиито интереси се засягат, и това довежда до Пелопонеската война (431-404) – първия сериозен признак за разпадането на гръцкото национално единство. В тази продължителна междуособна война Спарта излиза победителка и налага своята деспо­тична власт, която е изцяло в ръцете на аристокрацията. Но засилилата се от север Македонска монархия покорява в 338 г. цяла Гърция и слага началото на нова ера в изкуството и кул­турата по тези земи.

Тази нова обстановка дава и нова насока на гръцкото изкуство. Чувствата, присъщи на обикновения човек, са обект на художественото творчество. Самата култура приема друг характер – става ио-близка до народа, и самият народ става герой в изкуството, а не само бс-говете и митологичните герои. Стават промени и във философските възгледи за живота, за развитието ла битието и неговите закони. Философията на Сократ се измества от философията на неговия ученик – идеалиста Платон, а философията на скептицизма разклаща из основи религиозните вярвания, които още към края на V век са доста разколебани. За сметка на религията във възход е науката. Това се отразява и върху отношението на човека към изкуството. Статуите на боговете вече се разглеждат само като художествени творения. В известни насоки изкуството поема нов път на по-голяма близост до природата, до чо­века. Идеализацията е по-малка, но не изчезва напълно. Изкуството става по-реалкстично. Развива се особено силно портретният жанр в изкуството показател за нарасналия автори­тет на отделната личност. Живописта също прави завоевания  стремежът към триизмерна форма е вече ръководен. Общо архитектурата, живописта и скулптурата отразяват новите форми на живота.

В областта на скулптурата се появяват трима големи майстори, които оспорват славата на Миро.!, Фидий и Полнклет. Тези велики представители на скулптурата са  Скопас, Пракател и Лизип.

В изкуството от IV век се оформят определено две течения: едно реалистично и друго, чиито представители в своето творчество създават образи с идеализирана красота, далечни от реалния живот и от неговите класови противоречия. Към второто течение принадлежат Тияатей, Бриаксис, Леохар и др. Но общият характер на изкуството остава реалистичен и велики представители на този реализъм са споменатите вече Скопас, Лизип н Пр акситет Реализмът в скулптурата се отразява и върху живописта, в която израства един от най-големите представители на гръцката живопис – Апел.

Теоретик на реалистичното изкуство от тозн период е Аристотел.

Архитектурното строителство също взема друга насока. Наред с храмовата архитектура започва усилен строеж и на обществени сгради – театри, закрити помещения за обществени  това време (Пловдивския музей) е едно от най-съвършените творения, които познава исто­рията.

С изкуството от втората половина на IV век пр. н. е., известно като късна кла­си к а, се завършва гръцкото класическо изкуство. Значението на тази класика за развитието на световното изкуство през следващите периоди е,че за първи път се поставя задачата да се разкрият всестранно вътрешният живот на човека и идеалите на човешкото общество. Изку­ството на класиката за първи път отразява и демократични идеи, както и образа на обик­новения човек. То въплъщава в художествени творения идеала за съвършена духовна и физи­ческа красота. Произведенията на гръцката класика са едни от връхните точки, до които е стигнал човешкият художествен гений. Към тях ще бъдат обърнати погледите и на бъдещите поколения независимо от разликата в светогледите и цялата сложност на съвременния живот. Защото те остават вън от времето и временните прояви на съвременното изкуство. Вечно мла­дото и жизнено изкуство на гръцката класика, съхранявано в Ермитажа, в Лувъра, в Британ­ския музей и в още много други винаги ще стопля непокварената човешка душа, жадна за красота.