Разпространение. Расте по тревистите песъчливи и сухи места, край пасищата и речните поляни из цялата страна.
Описание. Многогодишен тревист храст, достигащ на височина до 60 см, с разклонено стъбло, осеяно с малки бодли и клончета, и дървенист, силно разклонен корен, дълъг до 50 см. Долните листа са триделни, горните — единични, назъбени и яйцевидни. Цветовете са розовочервени, рядко бели, с къси дръжки, разположени поединично или по няколко, най-често по два, в пазвите на листата, с петлистна чашка, петлистно венче и 10 тичинки. Плодът е боб (чушка) с 2—3 семена. Цъфти през юни—август. Медоносно растение.
Използуваема част. Корените на растението, които се събират или преди цъфтежа, през април—май, или през есента, след узряването на плодовете, септември—октомври. Те се вадят лесно след дъжд, когато без особена трудност се изскубзат от почвата. След измиване и почистване се сушат бързо на сянка или в сушилня до 50°С. Изсушената билка отвън е сивокафява, а отвътре — бледожълта, с характерна миризма и блудкавопарлив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжно-конопени торби или бали. Запазва се в сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Химичен състав. Гликозидите ононин, ононид, оноспин, а-оноцерин, онон, лимонена киселина, дъбилни вещества, малко количество етерично масло и мазнини, фитостерин, неуточнен са-понин и др.
Лечебно действие и приложение. Гръмотрънът притежава силно пикочогонно и потогонно действие. Прилага се главно при заболявания, протичащи със застой на течности в организма: възпаление на бъбреците, сърдечна недостатъчност, отоци от различен произход, затлъстяване, а също и при възпаление на пикочните пътища,, камъни в бъбреците, бяло течение, ревматизъм, камъни в жлъчката и др.
В българската народна медицина гръмотрънът се употребява още при безплодие, кожни обриви, подагра, шипове, хемороиди, затруднено уриниране, кръвопикаене и др. Във ветеринарната медицина се употребява цялото растение при стомашни разстройства по добитъка.
Начин на употреба. 1 супена лъжица стрити корени се сипват в 500 г вода да врят 10 мин. Отварата се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребява и коловозът (Ononis procurrens W.). Прилагат се както корените, така и надземната му част при същите болести.