Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е последвала от обстоятелство за което длъжникът отговаря. Затова ако вреда не е възникнала, не възниква и отговорност за длъжника, колкото и укоримо да е поведението му. Ако длъжникът е трябвало да поправи наетата къща и не го е сторил, съществува опасност да се събори, той не отговаря в случай, че преди да се събори, къщата изгори при пожар. Между вредата и виновното неизпълнение трябва да има причинна връзка.
Авторемонтният завод А не поправя в срок камионите на УАТ – Самоков. За да не спре превоза, УАТ наема камиони от СОАТ. Докато се спазари, шоф?орите на УАТ бездействат, но им тече заплата. С платения наем и платените заплати оборотното имущество на УАТ очевидно намалява. С тези разходи то обеднява. Тази му загуба се дължи на виновното поведение на авторемонтния завод – на неизпълнението на поетото от него задължение. Но нещата не свършват дотук. УАТ е трябвало да превози цимент от гара Ихтиман до язовир Сталин. Транспортът се забавя. Поради липсата на цимент работниците бездействат, но им се плаща. На гара Ихтиман циментът стои на открито намокря се и т.н. Организацията, която строи язовира претендира от УАТ всичките си щети – надници повреден цимент, разноски по изхвърлянето му и т.н. И не само претендира тези вреди, но и предявява иск за тях с/у УАТ, осъжда го да ги заплати като събира тази сума от оборотните средства на УАТ. Цялата работа на УАТ е разстроена. Но първопричината за тези беди е несвоевременното поправяне на камионите от авторемонтния завод. Въпросът е наистина ли той ще отговаря за всички тези последици просто защото се намира в причинна връзка с неизпълнението му. Отговорът е в чл.82 ЗЗД:“Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.“ Анализът на този текст ни дава два извода: 1. Всяка отговорност за вреди предпоставя причинна връзка м/у изпълнението и вредата. Авторемонтният завод в нашия пример ще отговаря за вредите, защото ги е причинил. 2. Длъжникът отговаря не за всички причинени вреди, а само в известни граници. Съществуват две основни ограничения на отговорността.
1. Длъжникът отговаря само за преките и непосредствени вреди, настъпили от виновното му поведение. Този предел е максималната граница, до която изобщо се простира всяка гражданска отговорност – безразлично дали е договорна (чл.82) или деликтна (чл.51). Над този предел обезщетение не се дължи, та макар и кредиторът да е претърпял вреди. Тях ще трябва да понесе сам.
2. Чл.82 предвижда, че длъжникът не отговаря дори за всички преки и непосредствени вреди, а само за тези „които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението“. Коя вреда е предвидима и коя не е е чисто фактически въпрос, но все пак приема се, че предвидима е всяка вреда, която човек със здрав разум и нормален интелект лесно би могъл и би трябвало да си представи като нормална и затова и вероятна последица на неизпълнението си.
Може ли да се претендира за морални вреди – ВС счита че е недопустимо, защото приема, че може да се стигне до злоупотреба с право.
При деликтната отг/ст може да се претендира за имуществени и неимуществени вреди. Кои лица могат да претендират за неимуществени вреди? Първоначално ВС счита, че това са низходящите, съпруга, родителите на увредено от деликт лице (починало). В последствие: – детето, което е било фактически отглеждано от пострадалия, макар и да не е било осиновено; – лицето което е живеело фактически с пострадалия без да е сключило брак.
Вина и причинна връзка
Чл.82 очевидно обуславя отг/стта на дл. от степента на неговата вина – от това дали тя се проявява във формата на умисъл или на небрежност. Степента на тази вина определя кои звена от причинната връзка ще се считат за правно релевантни. Така постъпва и законът, като смята, че не може да се постави на една и съща плоскост длъжникът, който е проявил небрежност и този, чиято вина е приела формата на умисъл. В защита на длъжника, който не е положил грижата на добър стопанин, за да не го претовари с отговорност, законът се задоволява да го държи отговорен само за вредите, които са пряка и непосредствена последица на неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Към недобросъвестният длъжник пък няма никакво снизхождение. Той трябва да отговаря и за предвидимите и за непредвидимите вреди, стига те пряко да следват от виновното му поведение.
Преки вреди
Пряка е тази вреда, която неизпълнението адекватно причинява. Тази теория се поддържа главно от германската цивилистика, но си е пробила път и във френската правна теория. Според тази тория правно релевантната причинна връзка м/у неизпълнението и вредата е налице само когато според досегашния ни опит такова неизпълнение е годно да предизвика във всички случаи въобще, а не само в конкретния случай пораждането на един и същ резултат.
Теория за причината. Причинността е една от формите на всеобщата взаимозависимост на явленията в обективния свят. Причинност значи, че всяко явление е обусловено от друго, че всяко явление има своите естествени основи и произтича от тях като тяхно следствие. Когато съдът търси причината на конкретна вреда, той изолира само един факт от цялата причинна верига, която я обуславя. Този факт е едно човешко поведение – едно действие или бездействие. Съдът иска да установи дали една човешка постъпка е изиграла съществена роля за настъпване на конкретен резултат.
Компенсация за вини
Длъжникът отговаря за вредите, които виновното му неизпълнение причинява на кредитора. Всеки въобще отговаря за вредите, които виновно причинява другиму.
Възможно е и нещо друго. Претърпяната от Х вреда да изглежда причинена от У, а всъщност да се дължи на изключителната вина на самия Х – на самия увреден, на кредитора. В такъв случай поведението на У (длъжникът) очевидно не е каузално по отношение на настъпилата вреда, докато обратно – поведението на самия увреден Х се намира в причинна зависимост с постигналата го вреда.
Възможно е вредата да е съпричинена от увредения и вредителя – от кр. и дл. и то че да не може да с установи какъв дял от вредата е причинил всеки един от тях. Тогава тя е законна последица на две успоредно действащи причини. Така содата се е повредила, защото е била превозвана в открит вагон, но не е била и подходящо опакована от изпращача.
Длъжникът отговаря за преките вреди на поведението си, ако той единствено ги е причинил. Не можем да направим същия извод ако за настъпването на вредата е допринесъл и самият увреден. Той самия е проявил вина и към себе си. Без неговото поведение вредата не би била настъпила или не би била настъпила в този размер.
Разпределяне на отговорността при обща вина
Познати са две системи на разпределение: 1. допуща поначало разпределяне на отговорността спрямо степента на вината на съпричинителите, допуща пълното отпадане на отговорността на длъжника, ако вината на потърпевшия е особено тежка – ако тази вина е приела формата на умисъл или груба небрежност.
2. Другата система също степенува отговорността на съпричинителите на вредата според вината на всеки от тях. Тя не достига до възможността да изключи изцяло отговорността на длъжника – увреждащия. Общата вина може да съставлява основание само за едно разделяне на отговорността – за намаляване размера на дължимото от потърпевшия обезщетение.
ЗЗД приема и двете системи. Относно деликтната отговорност з/нът предвижда:“ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали“ (чл.51(2)). Следователно не може изцяло да отпадне.
Обратно, ако се касае за неизпълнение на задължение от съществуващо облигационно отношение, то съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност „…ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен“ (чл.83(1)).
Последваща вина на пострадалия
Нормално вината на увредения (кредитора) предхожда вредата. Но вина на увредения е налице и когато през време на настъпването на вредата или след настъпването и, той не е взел мерки за ограничаване на нейния размер „длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне като положи грижата на добрия стопанин“ – чл.83(2).