1. ГПсП може да се разглежда и като съвкупност от правни норми, като институция (правен отрасъл), т. е. включена в правния ред възможност за зашита на накърнени граждански права. Тези норми уреждат действията, които образуват ГПс като производство; правата и задълженията, които образуват ГПс като ПО и последиците, в които се състои ГПс като защита-санкцня.
2. Източници: Конституция, ЗСВ, ГПК, Закон за адвокатурата; тълкувателните актове на КС, НС, ВКС;
3. Метод: властнически, (МатГП – равнопоставеност);
4. Нормите са предимно императивни (в МатГП широко се използват диспозитивни норми).
5. Предмет на регулиране: защита на накърнени граждански права;
6. Действие: незабавно, „обратно“ – висящите дела продължават по новия закон, освен ако в самия него е предвидено друго.
7. Адресати на ГПс норми са не само страните, но и съдът. Съдът прилага и материалноправни, и процесуалноправни норми, но е адресат само на процесуалноправните норми.
8. ГПс включва едностранни действия (в Мат ГП – предимно двустранни – основен източник е договорът);
9. Видове норми:
а) според вида на защитата, която уреждат:
– норми на исковия процес;
– норми на изпълнителния процес;
– норми на обезпечителния процес;
б) според въпросите, които уреждат:
– за допустимост на защитата;
– за развитие на производството;
– за последиците (включително отмяната);