Правилата за здравословни и безопасни условия на труд са важна част от правната уредба на трудовите отношения. При нарушаване на тези правила правонарушителите носят дисциплинарна, имуществена, административно-наказателна и наказателна отговорност.
Спазването на правилата за ЗБУТ е задължение на работника или служителя, съгл. чл. 126, т.6 на Кодекса на труда (КТ), и е елемент от задължението му да спазва трудовата дисциплина, за виновното неизпълнение на която носи дисциплинарна отговорност (чл.186, изр.1 КТ). Субект на дисциплинарна отговорност може да бъде само работникът или служителят, защото само той е подчинен на определената в предприятието трудова дисциплина. Предпоставките за налагане на дисциплинарна отговорност са:
нарушение на трудовата дисциплина в резултат на действие (работа с машина, без да се познават правилата за работа с нея) или бездействие (на работното място не се употребяват лични предпазни средства, противоотрова и др.);
вина в резултат на непрадпазливост (небрежност) или умисъл;
Правната уредба на имуществената отговорност на работодателя при увреждане на живота или здравето на работника или служителя се съдържа в чл. 200-202 КТ и чл. 55-56 КСО. Имуществената отговорност на работодателя се състои в задължението му да изплати обещетение на работника или служителя в случай на увреждане на неговия живот или здраве в резултат на трудова злополука или професионална болест, независимо от това има ли конкретна вина. Законодателят цели не да санкционира работодателя, а да му възложи част от неблагоприятните последици, т.е. тук не става въпрос за същинска имуществена отговорност, а за възлагане на последиците от един риск. Работодателят не поема изцяло последиците от увреждане на живота и здравето на работника или служителя – част от тях се поемат от общественото осигуряване, и разбира се, част остават за претърпелия увреждането работник или служител, неговото семейство, наследниците му.
В глава ХІХ, раздел ІІ на КТ и в специалните закони (напр. чл.99 ЗНЗ и др.) се съдържа правната уредба на административнонаказателната отговорност на ЗБУТ. Основание за такава отговорност е административното нарушение на правната уредба относно ЗБУТ. Субект на отговорността може да бъде всяко административнонаказателно отговорно лице, всеки нарушител, който има задължение по ЗБУТ. Административно наказание може да бъде наложено на държавен орган, на работодателя, на работник или служител. По-голямо наказание се налага на работодателя и на длъжностните лица, които имат задължения да осигурят ЗБУТ, отколкото на работника или служителя, който е длъжен да спазва тези условия. Административните нарушения може да са резултат от:
нарушаване на правилата за ЗБУТ (чл. 413 КТ) – може да се изрази чрез действие или бездействие;
възпрепятстване на дейността на контролен орган (чл. 415 КТ) – неизпълнение на задължително предписание или създаване пречки на контролен орган.
Установяване на нарушението се осъществява чрез съставяне на акт, а налагането на административното наказание с издаване на наказателно постановление (чл.416, ал. 2-4 КТ) и е от компетентността на по-горестоящия спрямо актосъставителя орган. То е глоба.
Наказателната отговорност е най-тежкият вид юридическа отговорност, която законът предвижда за правонарушения на правилата за ЗБУТ, представляващи престъпления. Според чл. 9, ал. 1 НК “престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо”. Става дума за изключително тежки правонарушения, които са общественоопасни по своите последици и резултат.
Нарушенията на правилата за ЗБУТ, които представляват престъпления, са установени в НК като отделни престъпни състави, за които е предвидено съответно наказание. Такива престъпления са предвидени в чл. 123, чл. 134 и чл. 136 НК и това са престъпления против личността:
Деянието се определя като “злепоставяне”, когато се извършва нарушение (от действие или бездействие) на конкретно правило или правила от правната уредба по ЗБУТ и то трябва да не е просто нарушение, но и да създава опастност за живота и здравето на трудещите се. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Наказанието е лишаване от свобода, а когато е извършено по непредпазливост – поправителен труд;
Престъплението се изразява в причиняване на смърт, тежка или средна телесна повреда в резултат от неспазване на правилата за ЗБУТ поради незнание или немарливо изпълнение на дейност, преставляваща източник на повишена опасност. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, включително работник, служител или работодател. Наказанието е лишаване от свобода и то се завишава, ако деецът е бил в нетрезво състояние. Наказателната отговорност се налага с осъдителна присъда от наказателен съд. Тя може да се наложи едновременно с дисциплинарна и имуществена отговорност.