Разпространение. Родината на градинския чай е Среди-земноморието. У нас се отглежда ограничено в градините в южните части на България и Черноморието.
Описание. Многогодишно полухрастовидно растение с четириръбесто разклонено (в основата вдървенело) окосмено стъбло, високо до 1 м, и силно развит, вдървенел корен, дълбоко врязан в почвата. Листата са ланцетовидни, ситно назъбени, срещуположни, с мрежеста нерватура. От долната страна те са изпъкнали, а от . горната — вдлъбнати. Листата в основата на стъблото са с дългв дръжки, отгоре по-зелени ,отдолу по-бели; младите листа са сре-бристобели, главно от долната страна, поради изобилието на власинки по тях. Цветовете са синьовиолетови и едри, събрани на върха на стъблото в класовидни съцветия. Чашката е фуниевкдна, пет-зъбчеста с тръбесто венче и две тичинки. Плодът се състои от 4 орехчета с тъмнокафяв или черен цвят. Цъфти през юни—септември. Цялото растение има приятна миризма. Медоносно растение.
Използуваема част. Листата, които се берат малко преди цъфтежа, през май, и след цъфтежа, през септември. За медицински цели по-добра е билката, която е брана преди цъфтежа Суши се на сянка или в сушилня до 40°С. Когато растението се използува за получаване на етерично масло, то се бере през време на цъфтежа, през юни—септември. Най-високи добиви се получават от 2—6-годишни растения. Изсушените листа отгоре са белезникави, отдолу — почти сиви до сивозелени с гъсти власинки, приятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви пометения. Изнасяна билка
Химичен състав. До 2,5% етерично масло, което се състои от цинеол, а-туйон, d-р-туйон, d-а-пинен, салвен, d-борнеол, d-камфора. В листата се съдържат още алкалоиди, дъбилни вещества, органични киселини, уваол, парадифенол, горчиво вещество, аспарагин, глутамин, гликозиди, сапонини, витамин С, провитамин А, фитонциди и др.
Лечебно действие и приложение. Градинският чай е много добро средство за регулиране секреторните функции на организма. Проявява дезинфекционно и противовъзпалително действие, успокоява дейността на червата. Прилага се при заболявания на дихателните органи — възпаление на глътката (ларингити), ангина, кашлица от различен произход (бронхити, грип. пневмония и др.), както и при диария и болести на жлъчните пътища и черния дроб.
Българската народна медицина препоръчва градинския чай още ори язва и болки в стомаха и червата, при газове, кожни обриви, шарка, при кръвохрачене и повръщане на кръв при туберкулозни, ари хемороиди, виене на свят, продължителна менструация, пясък а камъни в бъбреците и пикочния мехур, за намаляване на млякото у кърмачките (при отбиване на кърмачетата), при бяло течение, екземи и др. Външно се препоръчва за гаргара при възпалени сливици и зъбобол, за компреси при възпаление и ядки на гърдите на кърмачките, гнойни рани и др. Намира приложение също така в пивоварната, рибната и парфюмерийната промишленост.
Начин на употреба. 1 супена лъжица се залива с 1300 г вряла вода, в която кисне 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
• В нашата народна медицина се употребяват и други растения от рода на градинския чай. Такива са бялата какула (Salvia aethio-psis L.), чиито пресни листа служат за налагане при гнойни рани и циреи и рани от порязване; жълтата какула (S. glutinosa L.), чиито «зсушени листа служат за пушене против задух; бъзовлекът (S. рга-sensis L.), употребяван главно против стомашни и чревни болки, яротив кашлица и др.; мечата пета (S. sclarea L.), чиито зелени листа се употребяват при рани и циреи против гуша; бабичето (S. ver-ticillata L,), използувано вътрешно против диария, болки в корема а кръвохрачене и външно за лапи против рани и циреи.