1. Субекти на ПО са съдът и страните. Страните не са в процесуални отношения пряко помежду си, а само поотделно със съда.
Правото на защита и задължението тя да се даде образуват съдържанието на процесуалното ПО между лицето, което търси защита, и защитния орган. Властта да се наложи санкция заради правонарушението и задължението тя да се понася образуват съдържанието на процесуалното правоотношение между защитния орган и лицето, срещу което се търси защита.
2. Правата и задълженията се променят в хода на процеса (който е динамичен фС). От тази гледна точка ГПс е система от последователно ‘ възникващи и погасяващи се процесуални ПО. Правото на защита последователно се превъплъщава в различни права (с корелативни задължения), докато се стигне до крайния акт, с който то окончателно
се осъществява.
3. Централен субект на процесуалните ПО е защитният орган – съдът. Той участва във всяко сменящо се правоотношение с всяка една от страните. Неговите действия са винаги дължими. Ако те са незаконосъобразни – обжалвания, при конто възникват вторични ПсПО (с въззивната инстанция, с ВКС, с РС – при изпълнителния процес).
Страните също са субекти на ПсПО, но те са носители главно на права, чието упражняване не дължат (диспозитивно начало). Те имат и задължения, но неизпълнението им не е повод за образуване на други производства, а само води до определени неблагоприятни последици за тях.
ГПс може да обхване и други ПО – напр. между съда и свидетеля (вещото лице; трето лице, държащо документ и др.). Тези ПО имат служебен и производен характер спрямо основното ПсПО, което може да се развие и без тях.
4. Процесуалните ПО (ПсПО) са държавноправнн, публичноправни (освен при арбитраж), защото са отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт, и страните (фЛ,.ЮЛ), които са подчинени на тази власт.
5. ПсПО са функционално свързани с материалноправните граждански ПО – те се развиват по повод незаконосъобразно развитие на МатПО и целят да възстановят нормалното им функциониране. Затова имат вторичен и служебен характер по отношение на МатПО, които защитават.
6. Особености на ПсПО:
– имат изключително вътрешнопроцесуално значение – служат за развитие на производството;
– имат временен, преходен характер, съпровождащ развитието на производството;
ПО, които се пораждат от крайния акт, не са процесуални, а материалноправни.
7. ГПс като ПО обхваща множество различни откъм защитна цел ПсПО, които са три основни категории: ПО на исков, на изпълнителен и на обезпечителен процес.
Към всяко от тези ПО при незаконосъобразното му развитие се напластяват вторичните ПсПО на защита-санкция, целяща да възстанови законосъобразното му развитие. ГПс като ПО обхваща както първичните, така и вторичните ПсПО.