Готическо изкуство

Към края на XII век градовете в Западна Европа се издигат и се оформят като културни н търговски центрове. Строят се и много нови градове по оживените търговски пътища. Някои от тях добиват административна самостоятелност – със свои гербове, управа и обществени институции. За тези свои права те плащат на феодала или воюват с оръжие. Занаятчийските сдружения – цехове или гилдии – стават фактори в обществения и културния живот на града и имат съшо свои емблеми, а зачитането на труда е ръководно начало в живота и в от­ношенията между средновековните граждани.

Кръстоносците, предприели походите си под лозунга освобождаване на божия гроб, са първите завоеватели на богатствата на Изтока. Техните походи създават предпоставка за обмяна между западната и източната култура и съответно между изкуствата. Църквата в това време засилва своята мощ и увеличава богатствата си. Появяват се много ереси, срещу които се създава инквизицията. Борбата срещу феодалната аристокрация се засилва през Х1Н век. Интересът и любовта към науката растат. В Оксфорд, Париж, а малко по-късно в Краков и Прага се основават университети. Тези университети стават средища на прогресивната мисъл на онова време в цяла Европа. Започва епоха на забележителни открития  на Коперник и на други велики синове на човечеството.

Издигат се редица монументални църкви и общински домове във всички големи градове на средновековна Европа. В тези готически църкви, построени в центъра на града, в неговата най-оживена търговска част, човешката мисъл като че ли полита към висините като волна птица, отскубнала се от клетката си. На десетки метри височина се извисяват готическите ка­тедрали със своите кули, увенчани като с дантела от ажурни каменни орнаменти и стотици ста­туи на светци и светици. Силуетите на тези красиви творения на архитектурата се очертавал и на синия небосклон внушително и вдъхвали гордост у средновековния човек.

Готическото изкуство се проявява най-ярко в архитектурата, и то най-силно в църков­ната, в която се търси още по-голям простор, отколкото при романските църкви.Това изку­ство намира широко разпространение във всички страни на Западна Европа  цяла Фран­ция, където се появява най-напред, Германия, Англия, Холандия, Белгия, Швейцария, Северна Средна Италия, Чехия, Австрия, Унгария и Полша – и стига дори до сканди­навските страни. Към средата на XVI век готиката преминава в така наречената неоготика. В Италия тя е застъпена до края на XIV век. През XV век там започва епохата на Ренесанса.

В готиката (особено в катедралите) изобразителното изкуство допълва архитектурния замисъл главно чрез скулптурата и по-малко с живописта.

Готическата скулптура се появява през ХИ век. В църквата вСен Дени (Франция) се полага началото на алегоричните изображения, чиито сюжети са взети от богословските трудове. В някои от изображенията алегорията стига до ребус. Чрез скулптурата църковните ръководители си поставят като че ли за цел да направят катедралите каменни енциклопедии. Тя илюстрира евангелските легенди, старозаветните митове, страшните сцени на апокалип­сиса и различни народни вярвания. Стотици и .хиляди са изображенията и статуите на пред­ставителите на небесния свят и нл техните земни наследници, поставени на десетки метри над земята. Само в катедралата в Шартр има 1800 статуи и 10 000 фигури, а в миланското Дуомоте стигат до около 2000. Готическите скулптори успяват да влеят живот в многобройните каменни фигури и ако не достигат художествената форма на древногръцката скулптура, р изобразяването на вътрешния живот те надминават гърците. Дори и на най-сухите и догма­тични сюжети те съумяват да придадат своеобразна, наситена с наиаитет поезия. И това имен­но подкупна зрителя и задържа възторга му пред наивните, понякога диспропорционирани изображения.

Характерна особеност на готическата скулптура е нейната тясна връзка с архитекту­рата: тя е така разпределена по скелета на църквата, че образува цялостна обвивка. Н ай-дол у в естествена големина са подредени съгласно църковната йерархия фи­гурите на апостолите и пророците. Над тях са заели място по-малки по ръст ангели и други небесни представители, а най-горе, в островърхата арка, украсена с ажурена орнаментнка, в естествен ръст са образите на краля и заобикалящите го.

Извисените форми на архитектурната сграда налагат и високата, елегантна фигура на статуята. Издължените фигури на статуите от най-долния ред, които срешат богомолеца още при портала, като чели го въвеждат в храма и подемат към висините погледа му, за да го спрат във върховете на звездообразните готически сводове.

Готическата скулптура се различава от романската и по предназначение: романската служи на богомолеца да отправя молитвите си към нея, а готическата освен това има и друго предназначение да украсява храма. Нейните образи не са така строги – те са по-човечни. В нея са изобразени и чисто битови сцени  от живота на светии и светици, чиито образи (са предадени реалистично, разни легенди, сцени от календара (например работа на полето)  и т. н. Наред с образите на светците се появяват наченки на портрета образи на крале,епи­скопи н др., които намират място в църковната скулптура като награда за техните заслуги. Художественото майсторство, изявено в готическата скулптура, е на несравнено по-високо ниво от това на романската. Тук композицията е изяснена, обмислена, няма случайности. Фигурите в повечето случаи са построени с познаване на пропорциите и анатомията на човешкото тяло, диспропорционирани изображения се срещат по-рядко. Изображенията на Христос и Мария не се отделят така рязко по ръст от останалите фигури, както вроманскгта скулптура (това отличаване чрез големината е едва доловимо). Общо фигурите са по-го­леми от романските.

Едни от най-хубавите творения на готическата скулптура са в порталите на траксепта а катедралата в Шартр (от XIII век). Гънките на дрехите, които покриват телата, падат по-пл авно и не са така геометризирани и сухи, както в романските. Пропорциите са красиви, оттобразите лъха душевна чистота. Те не са със замръзнали маски на лицата, а живеят и вли­за в контакт не сшо помежду си, чрез композиционната връзка, но и със зрителя.

В Амиснската катедрала е статуята, наречена «Хубавият Христос» – със свободно раз­движени гънки на дрехата и великолепно обрисувана психологична маска на лицето. С подобно майсторство е из пълнен а и статуята на Христос от Кьолнската катедрала. Готическата скулптура достига върховете на своята изява в «Парижката св. Богоро­дица» и Реймската катедрала – едно от най-съвършените творения на готиката, чиято западна фасада (най-хубавата) бе разрушена през 1915 г. Новото в скулптурата на «Парижката св. Богородица» е, че фигурите излизат от своята статична стойка н подават един крак напред, като по този начин се подсказват формите на тялото – нещо, което липсва преди. Тази стойка става типична за готическата скулптура. В скулптурата на катедралата в Реймс при психологичната характеристика на отделните образи, третирани с един своеобразен реализъм, е постигната голяма задълбоченост. Главната задача тук е дасе изрази вътрешният мир на тези същества, които имат човешки образ, но чиято душа е съв­сем различна от душата на обикновените земни жители. Докато в древногръцкото изкуство идеалът е физическата красота, в готиката идеалът е красотата на човешката душа-(Товае идеалът на християнското изкуство и на християнската религия въобще.) До разкриване на тази красота скулптурата стига все пак чрез физическите образи на хората и затова тя се придържа към реалните форми, чиято красота не пренебрегва.

Прекрасни са двете статуи «Църква» и «Синагога» (Страсбургската катедрала от XIII век). В едната от тях («Църква») неизвестният творец е предал символично образа иа добродетелната жена, която, ръководена от църквата, устоява на изкушенията. «Синагога» представлява красива млада жена с очи, превързани като на Темида, и със счупено копие в дясната ръка  образът на жена, които не е могла да устои на изкушенията. Падащите гънки на дрехите очертават красиви форми. Нравоучителната концепция в тези две фигури е очевидна. Това впрочем е една от задачите на църквата, постигани чрез изкуството. (Може да се направи паралел с релефа от Лудовизи – фигурите на голата Хетера и облечената омъжена жена.) Забележително творение на скулптурата от това време е и статуята на конника в кате­дралата в Бамберг.

Готическата скулптура от XIII век създава забележителни образи на богородици, девойки н жени. Майчинството, изразено чрез многобройните мадони, заедно с разпятието стават постоянни теми, В тях под влияние на църковния мистицизъм скулпторът търси стра­данието, като не се двоуми да го изрази чрез грозни рани, забити трънени венци на главата на Христос и други подобни елементи. Това опиянение от страданията на въображаемия бог, съзнателно поддържано от църквата, за да притъпява изострилите се социални противоречия, довежда скулптурата (особено в Германия) през XIV и XV век до натурализъм, който по­нижава нивото на изкуството.

Развива се и портретният жанр – в образите на разни високопоставени църковни и светски личности и особено силно в надгробната скулптура. Типичен пример на такава портретна скулптура са статуите на император Хенрих II и жена му в катедралата в Бамберг, на Екхарт и Ута в катедралата в Наумбург.Отнадгробнатаскулп­тура може да се посочи като забележително хрумване и оригинално композиционно решение паметникът на Филил Пот (Лувъра), в който тялото на покойника се носи от осем странни фигури, облечени в калугерски дрехи и скрили главите си под покривала. От цялата група лъха мистична атмосфера.

Нещо, което е характерно за готическата църковна архитектура и което липсва във ви­зантийската, са огромните плоскости на стъклописа. Този стъклопис замества мозайките от интериора на византийската църква. Той се появява в романската и достига своята връхна изява в готическата архитектура. В стъклописа се разработват теми от стария и от новия за­вет, изобразяват се богородици, разпятия и други сцени от евангелските предания, а се срещат и битови сцени от живота на еснафските цехове – дарителите на такива стъклописи. Прочути са стъклописите на «Парижката св. Богородица», на катедралите в Шартр, в Реймс, «Св. Стефан» във Виена и др. Църквата наистина съумява да използува много добре изобра­зителното изкуство, за да влияе върху съзнанието на вярващите и да насажда религиозен мистицизъм. Оцветената светлина, която нахлува в огромното пространство, огласено от му­зиката на органа, създава атмосфера, различна от тази на слънчевия ден. Тя обхваща душата на вярващия и я откъсва от земния свят. Отделните стъкълца, обагрени в пределно ярки цве­тове (синьо, зелено, червено, оранжево, жълто), са свързани помежду си с оловни рамки, конто чертаят красива мрежа.

Миниатюрната живопис е на по-високо художествено ниво, защото се създава от худож­ници, а не от самоуци. Нейната тематика обхваща сцени от живота на феодалната аристокра­ция – рицарски турнири, лов и др. Багрите в миниатюрите са ярки и наситени, подобни на  тези в стъклописа. Архитектурата също влиза като мотив в миниатюрата.

Художествените занаяти и приложните изкуства стигат до голям разцвет. Развива се особено много железарството във връзка с изработването на тежките и разнообразни рицарски доспехи, в което се влага небивало майсторство. Златарството създава прекрасни творби – църковни утвари, кутии за съхраняване на скъпото бижу на федодалната аристокрация и ре­дица други изделия. Развива се и килимарството.

Готическият стил заема голямо място и в архитектурата на славянските страни — Полша н Чехословакия. Пражката катедрала «Св. Вит», издигната на хълма Храдчани, е забележи­телно творение на готиката. В готически стил са и общинският дом в Прага и още много други архитектурни паметници — кули и обществени сгради. В Полша готиката е още по-широко изявена. Краков е най-голямото средище на средновековна архитектура. Най-известни тук са катедралата «Св. Станислав» в кралския замък Вавел и Мариацката катедрала, изгра­дена изцяло от тухли. Този градеж е характерен за полската готическа архитектура. Общин-Ш1ит дом в Торун е също едно от хубавите постижения на полската готика. Огромни готи­чески катедрали са строени почти във всички големи центрове в Полша и те доминират над околните обществени и жилищни сгради.

В развитието на европейската архитектура готическият стил бележи много по-високо стъпало от романския. Той е по-зрял и пищен, разпростира се в целия живот на средновеков­ния човек, обхвата всички аксесоари на неговия всекидневен бит. Ажурената готическа орна­ментно, в която майсторите показват невероятното си умение да режат камъка и да плетат от него дантели, остава неповторена. Готическото изкуство е проява на по-свободна човешка мисъл, на по-голям стремеж към знание, на по-висока духовна и материална култура.