Глухарче, глушина, радика — Taraxacum officinale Web. Сем. Сложноцветни — Compositae

Разпространение. Расте по тревистите и песъчливите места, край потоците и пътищата в парковете и градините нався­къде из страната.

Описание. Многогодишно тревисто растение със слабо разклонен месест корен, от който се развиват листата във форма на розетка. Те са продълговато ланцетни, едро назъбени и с раз­личен размер. От средата на розетката се развива голо и кухо без-листно цветоносно стъбло, високо до 30 см, завършващо с цветна кошничка, която е увита в зелени листчета и се състои от много­бройни златистожълти езичести цветчета. Семената са вретено­видни, снабдени с хвърчила.

Използуваема част. Стръковете заедно с корените или само корените на растението. Надземната част с корените се бере малко преди цъфтежа или по време на цъфтежа, май—авгут. Суши се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушените листа са със зелен цвят и слабо виолетов оттенък, а корените са светло- до тъмно­кафяви, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали. Корените се берат, когато листната ро­зетка започне да увяхва (през август—септември), или рано на­пролет (април—май). Сушат се на слънце или в сушилня до 40°С. Корените на цъфтящите растения не се берат. Изсушените корени са тъмнокафяви, отвътре белезникави, с жълт характерен цилин­дър, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопени или книжни торби. Запазват се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.

Химичен състав. Надземната част съдържа тараксантин, флавоксантин, лутеин, а също така арнидол и фаладиол, витамин В, лактоцерол, аспарагин, холин, витамин С и D, провитамин А. Млечният сок (пресните листа) съдържа горчивото вещество та-раксацин и др.

Корените съдържат тритерпеновите съединения тараксерол. тараксастерол и псевдотараксастерол, стерините |3-систостерин и стигмастерин, тараксол, тараксацин, инулин, каучук, мазнини, съдържащи глицериди на олеиновата, палмитиновата, линоловата. церотиновата и други киселини, холин, инозит. манит и др.

Лечебно действие и приложение. Едно от основ­ните действия на глухарчето е да подобрява функциите на черния дроб. Освен това билката притежава жлъчогонно, пжочогонно и противоглистно действие и възбужда апетита. Прилага се при чернодробни страдания (жълтеница от чернодробен произход, ка­мъни в жлъчката), болести на пикочните пътища (възпаление на пи­кочния мехур и бъбреците, камъни в бъбреците и мехура), хемо­роиди, стомашни и чревни смущения, захарна болест.

Българската народна медицина препоръчва глухарчето още при болести на далака и хронични екземи. Свежите листа напролет се вземат във вид на салата при малокръвие и кожни болести.

Начин на употреба. 1 супена лъжица изсушени над­земни части се залива с 400 г вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Друг начин. 1 супена лъжица корени се варят в 500 г вода 10 мин. Пие се по същия начин.