Възникване – сведенията за появата на банкови институции датират отдавна. Извършването на банкови операции са известни още в Древна Гърция, Древен Рим. Едва през ХI век с развитието на италианските градове се дава тласък на развитието на банките през Средновековието.
Великите географски открития ускоряват търговията и спомагат за развитието на банкирането. Появяват се и първите банки от съвременен тип. Приема се, че Английската банка е първата банка в съвременния смисъл на думата.
Същност – банките представляват предприятия, които търгуват с пари (капитали). В своята дейност те се стремят към печалба и осигуряване на своята ликвидност.
Първата им дейност е размяната на пари. Втората дейност на банките е съхраняване на ценности и пари. Оттук произтича и третата дейност – превод на пари. Най-съществената дейност на банките е кредитното посредничество, т.е. кредита. Към началото на ХVII в. възниква фондово-емисионната дейност на банките (емитиране на ЦК на клиентите или и покупко-продажба на ЦК). Банките извършват и доверителна дейност, т.е. участие в управлението на активите на предприятия и лица.
Така съвременните банки се превръщат в стопански субекти, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово обслужване на своите клиенти. Те са търговски предприятия, които търгуват с паричен капитал. Чрез банките се осъществява преди всичко движението на заемния капитал и свободните парични средства.