В рамките на монетариската доктрина паричното въздействие може да се осъществява с четири категории пари:
М1– пари и текущи влогове; М2 = М1 + срочни влогове в ТБ
М3 = М2 + спестовни влогове; М4 = М3 + държавните финансови активи
За монетаристите, парите, които се намират под контрола на ЦБ са “базисни пари”. Те са основа на образуването на голямо количество банкови влогове.
Според М. Фридмън ролята на парите в икономиката може да се обясни с т.н. “паричен мултипликатор”, който има два варианта – единият изразява краткосрочното влияние на парите, а другият дългосрочното им влияние.
Формулата на мултипликатора е една и съща с формулата за изчисляване на скоростта на обръщение:
V=Y/M
V- скорост на обръщение
Y- национален доход
M- паричната маса
Фридмън прави извода, че дългосрочният мултипликатор е равен на скоростта на обръщението.
Нещата при краткосрочния мултипликатор са по-други. Според Фридмън краткосрочния мултипликатор D У = D М е равен на три пъти мултипликаторът за дълъг период.
За кратък период паричните изменения влият преди всичко върху производството, а за продължителен период растежът на паричната маса влияе най-вече върху цените.
Резултатът от покачването или намаляването на количеството на пари винаги може да бъде само един – или увеличаване или намаляване на собствената стойност на парите, но в никакъв случай това не води до реално нарастване на националния продукт.
Крайните цели на монетаризма са: чрез паричната политика, теорията за “естествената” безработица, адаптивните и рационалните очаквания – да се изтъкне, че бедите идват голямото разрастване на държавната намеса в икономиката, че истинският критерии за прогрес и стабилност е свободата за развитието на частния сектор.