Встъпване и привличане

Намеса иа трети лица в процеса
I. Процесуална субституции – чл. 15 ал.2 ГПК
1. Процесуалният субституент (ПрС) с лице, което има право на иск (участва като страна) относно чуждо МатП. Когато такова лице упражнява ПИ, налице е процесуална субституция.
ПрС не трябва да се смесва с процесуалния представител (ППр). ПрС е страня но делото, докато ППр не е страна.
Процесуалната легитимация на ПрС е изключение от принципа на чл. 15 ал.1 – тя е нетипична ПЛ (типична е ПЛ на носителя на правото). Ето защо процесуална субституция е допустима само в предвидени от закона случаи:
а) чл. 134 ЗЗД: при бездействие па длъжника, заплашващо интересите на кредитора, той може да предяви съдебно от свое име неговите имуществени нрава.
б)  чл.27 ГПК: държавата чрез прокурора може да предяви иск относно нуждаещи се от защита права на фЛ или ЮЛ, когато това е предвидено в закон.
в)  чл. 121 ГПК: при прехвърляне на спорното право в течение на производството прехвърлителят продължава делото като страна.
г)  чл. 178 ГПК: По взаимно съгласие на страните подпомагащата страна може да замести изцяло в делото подпомаганата страна и да я освободи.
Д) по дела относно държавна собственост, водени от държавни учреждения и непреобразувани предприятия, на конто тя е поверена (държавата не става страна, но е обвързана от СПН).
2. Процесуално положение па ПрС
ПрС защитава чуждо право. Той не е носител на спорното право, затова не може да се разпорежда с него (не може да сключи съдебна спогодба). Той може да се разпорежда само с предявения иск (да го оттегля или изменя, да се отказва от него).
Последиците от водения процес важат и спрямо носителя на спорното право. Процесуалната субституция е едно от основанията за разпростиране на СПН и спрямо лица, които не са били страни. Самият ПрС също е адресат на СПН като главна страна. Той имя право на разноски и отговаря за разноски. От конститутивпото действие на Р обаче тон не е обвързан – то настъпва само за носителя на потестативното право.