Разпространение. Расте във влажните сенчести и скалисти места в планинската част на България и главно в дъбовите гори.
Описание. Многогодишно, почти вечнозелено тревисто растение — папрат. Коренището е покрито с люспи в горната си част и е късо. Листата са голи, целокрайни, в основата си сърцевидни, с дръжка, излизащи направо от коренището. Те силно наподобяват волски език. От долната страна на листата в две редици са наредени спорангиите успоредно помежду си и косо разположени спрямо средната жилка на листа.
Използуваема част. Листата, брани през май—септември. Сушат се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се на сенчесто, проветриво и сухо място.
Химичен състав. Неуточнен.
Лечебно действие и приложение. Билката действува отхранващо, кръвоспиращо, подпомага заздравяването на рани. Прилага се при всички видове кашлица, кръвоизливи, чернодробни болести, гръдна жаба (успокоява болките).
Българската народна медицина препоръчва волския език още при болести на далака, воден плеврит, албумин, възпаление на бъбреците и др Външно се прилага за лекуване на рани и др.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се за яива с 400 г вряла вода да кисне 1 час. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.