Видове стачки

Видове стачки:
според характера на предявените искания стачките биват:
икономически стачки; – те са стачки които се предявяват искания  за защита на икономическите и социални интереси на работника или служителя.Това са искания по въпроса на трудовите и осигорителни отношения и на неизменното равнище;
политически стачки; – те са стачките с които се предявяват политически искания . Това са искания свързани с изменението на установената  и закрепената в конституцията власт и форма за управление за сваляне на правителството за провеждане на предсрочни избори: политическите стачки са забранени от чл.16 т.7/ЗУКТС.
б)   според непосредственото им предназначение стачките биват:
основни – закона ги въвежда като  легален термин „основна” и за това употрбата има основно значение. Под основна стачка се разбира  стачката която се организира, обявява,  и провежда  от работника или служителя за защита на техните собствени икономически и социални интереси;
стачки от солидарност – е стачка подкрепа на основна стачка на други работници или служители Тези които я обявяват  и провеждат  нямат техни собствени  проблеми в трудовите и осигорителни отношения и неизменото равнище  по които  преценяват , че могат  да предявят  искания за удовлетворяването им  както при основната.Стачката от солидарност има предназначение да подкрепи  исканията на други  работници или служители  от същото предприятие от същия или друг  отрасъл.Тя може да има и международен характер;
предупредителни   е стачка на и за самите работници или служители    които я провеждат.Тя предпоставя пред-ни колективни искания, непостигане на споразумение за тяхното удовлетворяване при непосредствените преговори за  за доброволното уреждане на КТС или неизпълнение на поети от работодателя задължения.
Правното значение на отделните видове стачки  е преди всичко в реда на тяхното организиране и обявяване. Стачката не е  еднократен акт , а е  процес  , които се реализира  правото на стачка . Втози процес се открояват три последни фази, аименно : обявяване на, протичане и прекратяване . Обявяването на  основна стачка се  прави при наличието на определени от закона  предварителни условия , които са:
§    непостигнато споразумение между станите  по КТС при водените неепосредствени преговори или  преговори с участието на посредници;
§    неизпълнение на поети от работодателя задължения към работници или служители  ;
Тези две условия са алтернативни т.е. наличието на едно от тъх е достатъчно за да се пристъпи към стачка . Тези условия се изискват и за обявяване на предупредителна стачка.Това е така, защото и при нея настъпва временно преустановяване изпълнението на трудовите задължения на работника или служителя . При стачки от солидарност работника или служителя  не предявяват свои искания и  за това не са необходими посочването на предварителни усложия.
Обявяването на стачка  се състои във вземането на  решение за нейното провеждане и определяне на началото продължителността  й. То се изисква за всеки вид стачка.
Необходимо е решението да се вземе с обикновено мнозинство от работника или служителя в съответствие пред-тие това решение може да се приема чрез  гласуване на общо събрание на работника или служителя, а при многобройни трудови конфликти, при  работа на смени гласуването може да стане чрез представители. Участие взема във вземането на решение  за  обявяване на стачка в нейното  нейното провеждане. Възможни са случаи  при които работника или служителя гласува за провеждането но в последствие не участва в нея . Следващият  стадии в  процедурата  за обявяване на стачка е писмено уведомление на работодателя . Уведомлението за обявяване на стачка трябва да бъде извършено най- малко 7 дни преди началото на стачката. Предварителното уведомление трябва да бъде посочен началния момент на започване на стачка , както и приблизителната и продължителност , защото закона не установява  максимална продължителност на стачката.
В уведомлението до работодателя  задължително работника или служителятрябва да се посочи органа които ще ръководи стачката. Такйв може да бъде синдикалната организация или  стачен комитет избран за тази цел. Това е необходимо за да знае работодателя с кого да преговаря по време  на стачката. С кого да установи и подържа контакти. Предварителното уведомление не се пред-да за предопредителна стачка , то е обуславено от кратката продължителност на тази стачка , аименно един час.Втория стадии е нейното протичане.
Участието на работника или служителя е доброволно след като стачката е обявена основните усилия на стр. период да бъдат насочени към постигане на споразумение за т.н. минимални дейности. Предназначението има за цел да се ограничават вредните последици от стачка и да се осигори функционирането на един минимум от дейности в пред-то които имат важно значение за ослуж. на гражданското и опазване на общественото имущество и имуществото на работниците. Минималната дейност по които трябва да се постигне споразумение са в чл.14/ЗУКТС въпросната дейност  за комунално битово обслужване  на населението деиности за транспортно обслужване .
Ако страните не постигнат съгласие за определяне на минималните дейности, тяхното определяне се извършва по пътя на задължителния трудов арбитраж.
Непосредственото участие на  работника или служителя в стачката предизвиква  промени в трудово правното полужение, които се проявява в няколко насоки:
през времето докато трае стачката работника или служителя е освободен  от задължението да изпълнява трудовата си функция и свързаните с неядруги трудови задължения;
през времето на страните работника или служителя е длъжен дае  в предприятието през установеното за него работно време;
през времето докато трае стачка стачкуващият работника или служителя е длъжен да не предприема действия които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на други дейности в предизвестието както и да не създава пречки и затруднения  на тези които не стават да работят;
за времето през което работника или служителя поради участие в стачка е преустановил изпълнение на трудовите задължения не получават трудови възнаграждение. През времето на стачката страните полагат усилия за окончателно уреждане  на спора чрез непосредствени преговори посредничество;
Третия стадии е нейното прекратяване. Стадия се прекратява когато се удовлетворяват исканията на работника или служителя. В тези случаи се подписва писмено споразумение между спорещите страни , но страните може да се  прекратят и без да бъдат удовлетворени исканията  или част от техните искания.
Нарушаването на правото уреждане на стачните постановления в ЗУКТС прави стачката назаконна. Стачката може да бъде признат за незаконно само при наличието на определени в закона основания. В случаите при които стачката е забранена  са изчерпателно посочени в чл.16/ЗУКТС. Незакоността на стачката в тези случаи се изразява в обстоятелството , че е проведена в нарушение на правните забрани.
Според характера на тези забрани и произлезлите и произлезлите от тях основания при нарушаването им за обявяване на стачка за незаконна. Забраните са  систематизирани в 4 групи:
първата група – обхваща предявяването на недопустими искания от страна на стачкуващите работници или служители , тези изисквания се изразяват в няколко насоки:
а) предявените искания са  недопустими когато противоречат на конституцията със стачка не може да се иска изменение на Конституцията  или пък да се предявяват  искания противоречащи на нейните разпоредби.Това не означава , че работника или служителя не може да  поставят въпрос за изменение на Конституцията.Те не могат  на общи основания да правят това в предприятията, но могат да поставят въпроса  на събрания, митинги, демонстрации и пр. ;
б) забранени стачки с които се предявяват политически искания. Това са стачки с които се  предявяват искания за промяна на  държавната власт и органите които я  осъществяват за  промени на формата на страната. ;
в)  забранените стачки  за решаване на индивидуални трудови спорове . Тази забрана има своето оправдание в различните между индивидуалните и колективните трудови спорове.;
втората група обхваща нарушаването на процедурата за уреждане на КТС. Тя се изразява в две насоки от една страна нарушенията на изискванията за водене на непсредствени преговори за доброволно уреждане на КТС. От друга страна обявяват и провеждането на стачка в нарушение на постигането нарушение на страните в хода на непосредствените преговори т.е. когато е сключен КТД и е постановено  арбитражно решение;
третата група основно обхваща забрана на стачка по време на  природно бедствие и свързааните с него спешни и неотложни спасителни и възстановителни работи;
четвъртата обхваща в определени отрасли и дейности напр. отрасъл съобщения , електро стопанство, здравеопазване , с-ма министерството на отбраната;
По своята правна същност незаконата стачка е противоправно деяние.Незакоността на стачката  се установява по реда на съдебното исково производство, правото на иск е предоставено както на работодателя така и на работника или служителя които не стачкуват.Закона презюмира закоността  на стачката като упражняване на  предоставените от  конституцията служебно право и по този начин дава широка защита на всички лица които имат интерес от закоността на стачката.
Ответниците по иска за установяване на незакоността на стачката са стачкуващите работници или служители.
Това налага тези работници или служители да бъдат поименно посочени в исковата молба което ответниците независимо , че е твърде трудно тяхното установяване и призоваване .
Исковете за установяване на закоността на стачката са подсъдни на окръжния съд, които разглежда споровете в състав от трима съдии със задължително участие на прокурор.Съда е длъжен да  да разгледа иска  в седем дневен срок от деня на получаване на исковата молба.Признаването на стачката за незаконна от съда поражда правни последици които са неблагоприятни за работника или служителя.
Последиците се изразяват в привличането  към дисциплинарна отговорност на работника или служителяучаствал в незаконата стачка . От друга страна времето през което работника или служителя е участвал в незаконата стачка не се признава за трудов стаж. За времето през което работника или служителя е участвал в незаконата стачка няма право на парични обезщетения за времена неработоспособност от държавното осигоряване през този период той не е осигорен.