а) процесуално застьпничество: след като ПрС е образувал делото, в него служебно се включва като страна и носителят на съдебно предявеното право. Между двамата се формира необходимо другарство. Това е нравилото.
б) процесуална суброгация: в делото участва само ПрС, и титулярът па предявеното право не се конституира като страна, но с обвързан от СПИ. Това е изключение от правилото и важи само когато законът разпорежда:
– но дела относно държавна собственост, водени от държавни учреждения и непреобразувани предприятия, на които тя е поверена (държавата не става страна, но е обвързана от СПН).
– чл.121 ГПК: при прехвърляне на спорното право в течение на производството прехвърлнтелят продължава делото като страна, а приобретателят не става страна.
– чл.178: По взаимно съгласие на страните подпомагащата страна може да замести изцяло в делото подпомаганата страна.
Суброгацията крие опасности за носителя на правото. Той не е страна, но е обвързан от СПН. Той не може да атакува с молба за отмяна влязлото в сила Р. Държавата защитава интереса си чрез т.нар. контролираща страна.
II. Встъпване и привличане на подпомагаща страна
Правна уредба: чл. 174-179 ГПК
1. Чл. 174 позволява на трето лице да бъде конституирано като подпомагаща страна па една от главните страни, когато има интерес решението да бъде постановено в полза на тази страна.
Когато третото лице упражни това свое право чрез молба до съда, то се нарича встъпило. Когато една от страните подаде молба – третото лице ще бъде привлечено. И встъпилият, и привлеченият са подпомагащи страни. Който може да встъпи, може да бъде и привлечен. Процесуалните прана и припни последици са едни и същи.