В
идове ОСИ:
1. Според способа, чрез който се предизвиква:
а) чрез предявяване па няколко иска от ищеца с обща искова молба или чрез разширяване на първоначалния иск.
б) чрез предявяване на насрещен иск от ответника;
в) чрез предявяване на инцидентен установнтелен иск от ищеца или от ответника.
г) чрез обратен иск от подпомаганата срещу подпомагащата страна.
2. С оглед на времето:
а) първоначално – от ищеца с исковата молба (чл. 103).
б) последващо – при останалите способи.
3. С оглед на инициативата:
а) по почин на ищеца (чл. 103).
б) но почин на ответника (чл. 104 – насрещен иск).
в) по почин на ищеца или на ответника (чл. 118 – ИУИ; чл. 175 ал.2 -обратен иск).
4. С оглед съотношението между предявените искове:
а) кумулативно – когато ищецът иска от съда да се произнесе с решение по всяко от спорните права (по чл. 103);
б) алтернативно – когато ищецът предявява няколко иска, но предоставя на съда да се произнесе и уважи едни от тях.. Въпросът за алтернативното съединяване е дискусионен. Необходимо е при алтернативни задължения, когато изборът на дължимата престация е предоставен на трето лице – в случая съдът замества третото лице.
в) евентуално – когато ищецът определя единия от исковете си като главен, като в случай на неблагоприятен изход за него по този иск, иска сьдът да се произнесе по евентуалния му иск. Евентуалният иск се смята за предявен под условие – изхода на делото по главния иск. По ЕИ съдът дължи да извърши всички ПсД, т.е. да събира факти и доказателства, защото не се знае какъв ще бъде изходът по главния иск и той трябва да е готов да се произнесе по двата иска.