Видове несеквестируеми:
а) абсолютна – когато не може да се посегне за удовлетворяване па което и ли е притезание – при непрехвьрляемите права;
б) относителни – може само за посочени от закона притезания:
– Н на ипотекирана или заложена вещ отпада, когато кредитор е заложният или ипотекарният кредитор;
– И на земите и жилището отпада относно притезания за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;
– П на вземането срещу труд по чл.341 отпада спрямо вземането за текуща издръжка.
По своето правно естество относителната Н е особена привилегия в полза на определени притезания. 4. Правно значение на Н:
а) Изпълнителният процес върху несеквестируемо право е недопустим (не само осребряването, но и запорът и възбраната).
б) изпълнителните действия, нарушаващи Н, са унищожаеми.
в) правилата, уреждащи Н, са императивни – те не могат да се дерогират по взаимно съгласие, предварителният отказ от Н е недействителен.
I. Запор върху движими вещи
1. Определение: Запорът е разпореждане па СИ, с което определена движима вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея и тя се предава на длъжника или на трето лице, за да бъде пазена до нейното н|х>даванс.
2. Цел: да обезпечи успешния изход на ИзП, като запази физическата цялост и принадлежността на вещта към имуществото на длъжника.
3. Предпоставки (фС) – започнат ИзП и секвестируемост на вещта.
4. Способи -два:
а) запор чрез опис на владяна от длъжника вещ, посочена от взискателя – запорът се смята наложен с вписването на вещта в протокола на СИ;
б) запор чрез описване на вещта в призовката за доброволно изпълнение (ПДИ) – запорът се смята наложен е получаването на ПДИ.
Ако взискателят знае какви движими пещи притежава длъжникът- ще се приложи вторият способ, а ако не знае – първият. И в двата случая налагането на запор изисква точно индивидуализиране на вещта и уведомяване на длъжника за запора.