Видове административни актове

Голямото разнообразие от актове на държавно управление предполага и различим класификации според различни критерии и белези.

В зависимост от начина на индивидуализация на адресатите:

  • Нормативни административни актове – съдържащи общозадължителни правила за поведение, вторични /подзаконови/ правни норми. Отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати – отнасят се до всеки, който може да се окаже в у^пор.ията, предвидени в хипотезиса на правната норма. Понеже тези правила регулират повтарящи се обществени отношения, оттук и възможността за нееднократно прилагане, неизчерпващо действие на предписанието. Нормативни административни актове са правилниците, наредбите, инструкциите;
  • Индивидуални – е конкретно волеизявление, насочено спрямо конкретно определен адресат. Този акт е мексималнс конкретен и по съдържание – разрешава или отказва, забранява или предписва нещо точно определено. С еднократното му прилагане се изчерпва напълно /освен ако действието му е за определен по-дълъг период от време или пък с него са учредени правни статути/; е общи ненормативни актове – според някои това е самостоятелен вид, според другите не; ЗВАС използва този термин, поради което приемаме тези актове. Характерно – общо предписание, но насочено към група адресати които имат някакъв общ признак- напр.: водачи на МПС, военнослужещи

В зависимост от начана на поражданет на правните последици:

  • констативни – констатират, удостоверяват факти /обстоятелства/ с правно значение. Към тях волеизямлението на административния орган е насочено единствено към констатиране, удостоверяване на тези факти и обстоятелства. Обикновено те служат за условие /правно основание/ за издаване на някакъв друг акт, който обикновено е конститутивен. Ако констативния акт служи за правно основание за издаване на друг акт, липсва процесуалноправен интерес за самостоятелно обжалване на констативния акт. Това е така, защото не се знае дали и кога ще бъде издаден конститутивния акт и какво ще бъде неговото съдържание, а и с констативния акт нищо не се постановява, той не подлежи на пряко изпълнение, тъй като нрма годно за изпълнение съдържание. Заинтересованите правни субекти могат да упражнят правото си на защита чрез възражение – пред актосъставителя /в производството по съставяне на констативния акт/ или пред органа овластен да издаде конститутивен акт. Има случаи, когато констативният акт е със самостоятелно правно действие и значение. Обикновено това се удостоверителни актове в тесния, собствен смисъл. Тогава, има процесуалноправен интерес за отделно, самостоятелно обжалване на такъв акт. Това пряко произтича от чл. 19, ал. 2 от ЗАП – по администрътивен ред може да се оспори съдържанието на документа. Предмет на жалбата, а и на производството пред по-горестоящия административен орган, овластен да се произнесе по нея, е оспорването на самото съдържание на документа. Що се отнася до съдебното обжалване, пред съд не може да се оспорава съдържанието на документа, а само отказът да се издаде документ.
  • декларативни – актове, с които не се създават, а само се признават права и задължения;
  • конститутивни – актове, непосредствено създаващи права или задължения за адресатите си и подлежат на пряко изпълнение, което при необходимост може да стане и със средствата на административната принуда. Те тъпърва, занапред пораждат правни последици. Тъй като тези актове непосредствено засягат субективните права или законни интереси на адресатите си, съществува процесуалноправен интерес от тяхното обжалване.

В зависимост от съдържаниоето си:

  • утежняващи – възлагат се задължения, тежести, налагат се забрани. Например: заповед на кмета за събаряне на сграда поради възможност за срутване
  • облагоприятстващи – актове, които създават за техните адресати определени права и привилегии. Най-често облагоприятстващите актове се създават при упражняване на оперативна самостоятелност във връзка с даване на различни разрешения.

Според интензитета на властнически въздействие те биват:

  • Със силен интензитет- наредби, правилници
  • С най-слаб интензитет – удостоверителни-административни актове – лична карта, диплом за завършено образование, болничен лист, акт за нарушение на ЗАНН.

Откази – административни актове с отрицателно за техния адресат съдържание. Съгласно ч.п. 2 от ЗАГ1 отказите да се издаде указан в същия текст акт са също индивидуални административни актове. Такива съгласно ЗАП са и мълчаливите откази. Отказът се приема като мълчаливо съгласие само в стопанската сфера /Закон за ограничаване административното регулиране и административния контрол в стопанската дейност – чл. 28 въведен принципа за мълчаливо съгласие/, а във всички останали случаи като отказ. Издаването на административен акт, както и отказът да се издаде той трябва да бъдат мотивирани. Особено важно е излагането на съображенията, поради които се оказва издаването на акта. Върховният съд приема липсата на мотиви като сериозен порок на законния статут на административния акт. И при отказът, трябва да бъдат спазени всички останали условия за валидност на административния акт. Мотивирането засяга по разбираеми съображения само изричните писмено оформени откази на администрацията. Мълчаливият отказ не е отразен никъде. За него само се предполага, че е направен, като му се приписват всички правни последици, свързани и с един изричен отказ.

Отказите от своя страна биват:

  • Изрични
  • Мълчаливи – разлика между изрични и мълчаливи – срока на обжалване. 1975г. Правна мисъл „Същност на отказа от администрация“

В зависимост от това на къде е насочено държавното управление навън или навътре – към самата държавна организация:

  • Външни – актове, засягащи правни субекти, които се намират вън от подчинението на органа, който го е издал. Такива актове са правилници, наредби.
  • Вътрешни – актове, адресирани до субекти, които пряко са подчинени на органа, издаващ акта, тъй като с него влизат в структурата на едно и също йерархическо или друго подчинение. Тук издаваните административни актове имат вътрешен и служебен характер. Те засягат отношенията от служебно естество и улесняват организирането и извършването по най-ефективен начин работата в апарата на упавление. Предвид на това контролът върху различните вътрешнослужебни актове се извършва по правило по линията на централистичното /йерархическо/ ведомствено подчинение. Такива актове са инструкции, вътрешно служебни индивидуални

Общото правило по контрол на административните актове е установено в чл. 120 на Конституцията – всички актове на администрацията подлежат на съдебен контрол, дори и инструкциите ако засягат нечии права. Изключване от съдебен контрол – изрично посочените със закон или само ако една по-висша ценност и то провъзгласена от Конституцията.