Вещното право обхваща целокупност от правни норми, чрез които биват регулирани определен специфичен кръг обществени отношения. Негов предмет са волеви отношения, които са свързани с присвояването на предмети на природата и материални продукти създадени от човешкия труд. Става дума за отношения най – вече на собственост и владение върху такива имуществени блага, каквито са вещите. Вещното право е дял от действащото обективно гр. право у нас. Вещното право обхваща определен кръг субективни права – вещните права. В това отношение се има впредвид както абсолютното вещно право на собственост в различните му разновидности, така и ограничените вещни права, каквито са правото на ползване на строеж и правото на сервитут. Вещните правоотношения винаги имат за предмет вещи, материални предмети, които заемат централно положение при съответните отношения. Въпреки тази роля на вещите разглежданите субективни права не се свеждат м/у отношения м/у правен субект и обект, както потдържат някои автори. Те са свързани с правоотношения м/у правни субекти по повод на вещи. Вещното право може да се квалифицира, като субективно право само ако то се разглежда като част от определено правоотношение. А правоотношенията възникват само м/у правни субекти, а не м/у такива и вещи. Характерно за вещното субективно право е, че то дава възможност на неговия носител да упражнява властническо въздействие върху определена вещ, като всички останали правни субекти са длъжни да се съобразяват и да се въздържат от въздействие в/у същата вещ. Друг характерен белег на субективното вещно право е неговият абсолютен характер. То намира израз в две специфични правомощия: правото на следване и това на предпочитание. Разглежданите права следват веща където и да се намира тя. От друга страна те дават предпочитание в смисъл, че могат да се противопоставят на всяко лице, което е придобило по-късно облигационни или вещни права в/у веща, която е техен обект. Вещното право е противопоставимо на всички останали субекти на правото. То притежава действие спрямо всички.