Българското кино, на което държавата крои шапка, орязвайки бюджета му за догодина с 50 на сто, се представя скромно, но достойно на Киноманията. Пред касите в НДК има дори опашка за билети. Няколко нашенски ленти и една копродукция привличат зрителския интерес.
Филмът на Андрей Слабаков „ДжаЗта праста, или кои са българските ноти“ напълни залата най-вече заради виртуозното изпълнение на главния герой, акордеонистът Мартин Любенов. На голям екран звучи родна реч, примесена с цигански и балкански ритми. Мартин е от най-колоритните и успешни съвременни музиканти, които работят в чужбина. Той интерпретира фолклора в духа на етно джаз и уърлд мюзик. С него са Милчо Левиев, Иво Папазов-Ибряма, Младен Малаков. Дядото на Мартин е тромпетист в придворния оркестър на цар Борис III, баща му е барабанист в оркестъра на Ибро Лолов, единственият по времето на социализма цигански бенд, субсидиран от държавата.
„Прима примавера“ е направен с размаха на култовото унгарско кино. Звездата обаче е Весела Казакова. Зад италианското заглавие стои мащабна продукция с участието на шест държави. Преди да срещне Весела Казакова в пицария със същото име, режисьорът твърдо настоявал тя да е мацка тип Моника Белучи. Идеята започва да се развива в главата на Януш Еделеми още към края на 70-те години. След няколко спрени от цензурата негови филми режисьорът решава да се спаси, като избяга в Израел. Там обаче творческата работа минава на заден план и дълги години той се занимава предимно с продуцентска дейност. За да се завърне след промените в Унгария, където историята за аутиста Габор и циганката Йоли е най-уместно да се случи.
Годините, прекарани в унижения по долните етажи на емигрантския живот, се преплитат с богатството и величието на стар заможен еврейски род. Преди да стигне до Израел, на Януш му се наложило да работи куп неща, сред които и шофьор на такси във Виена. Там може би е чувал различни страховити истории за банкови обири и опасни цигански момичета. Така се ражда „Прима примавера“. Йоли и 55-годишният аутист Габор са подгонени от бандитите и полицията. Те бягат във Воеводина, където балканската нотка започва да звучи все по-силно, а историята придобива приказни очертания. Накрая лошият е убит, а Йоли е вкарана в затвора.
Освен Весела във филма се включват Койна Русева, Малин Кръстев, Красимир Доков и Джоко Росич.
„Раци“ на Иван Черкелов има бавен ритъм, равна структура и повече прилича на блус. „Своеобразен рагтайм“, отбелязват критиците в Москва. Филип Аврамов и Валери Йорданов са душата на екипа. По стил това е кино на абсурда, а по жанр – социална драма. Дори трагедия на тупика, в която се оказва постсоциалистическото общество. В камерната градска история „Ловен парк“ на Любомир Младенов, работил досега предимно в телевизията, играят Елена Димитрова и Христо Петков, познат от спектаклите на СФУМАТО.
Moon lake е авангарден експеримент по смесване на визия и философия, изпълнен от работещия в Германия театрален модернист Иван Станев. Съпродуцент е Патрик Сандрен. Историята се случва около танкер, разрязван за скраб. Неговото разпадане всъщност е метафората на безвремието ни.
Люсиена КРУМОВА