Венера – Богинята на любовта

венера, богинята на любовтаВенера. Споменаването на тази дума извиква във въображението образи… Като се започне от класическата красота на Венера Милос-ка, пресъздадена от гръцките скулптори, и се стигне до изрусените сексбомби и кинозвезди, като Джийн Харлоу, Мерилин Монро и Бри-джит Бардо.
Коя е тази богиня, толкова позната и въпреки това толкова загадъчна? Как и защо успява да покори душите?
Преди да бъде наречена Венера от римляните, богинята е била позната в Гърция като Афродита. Векове наред художниците са се опитвали да уловят нейната същност. В усилието си да й засвидетелству-ват истинска почит поетите са я описвали в романтични и сълзливи стихове, възпявали са нейното лице и кожа, съвършените й форми, примамливите й коси, пленителните й очи и, разбира се, прекрасните й гърди. Скулпторите са пресъздали нейния неизказан чар, както се вижда в многобройните мраморни статуи, стигнали до нас през вековете. Тя е пленявала въображението на художниците от Ренесанса и винаги е била за хората на изкуството олицетворение на неотразимото женско очарование. За Омир тя била богиня на удоволствията – оттам и връзката й с любовните игри и забавленията.
Днес астролозите представят Венера в звездните карти като закръглена, разцъфтяла, отдадена на леност жена, в розови дантели и волани, която яде бонбони, излетната на кадифен шезлонг. Тя е олицетворение на сладникавата, томителна любов.
Но Венера е много повече от това. Както Афродита, тя е смятана за богиня с голяма власт, а също и за Великата майка. С нея шега не бива — Психея сама се убеждава в това!
Според легендата красивата и невинна Психея била третата, най-малка дъщеря на един цар. Мълвата за нейната необикновена и смайваща хубост се понесла надлъж и нашир. Някои имали нечуваната дързост да сравняват красотата на Психея с тази на самата богиня! Не е нужно да обясняваме, че това разгневило Афродита, която не била от онези, които страдат тихомълком. Тя била отмъстителна (ревността е една от отрицателните страни на Венера) и взела, че лишила от плодородие царските земи. Хората се отчаяли и решили да направят жертвоприношение, виждайки в гнева на Афродита причина за глада. Укорявали за всичко Психея, проклинали нейната красота и я обвинявали в нещо, за което тя изобщо не била виновна.
Завели Психея на върха на самотен хълм и я оставили там да я разкъсат дивите животни. Върнали се по домовете си, потривайки ръце: „Сторихме, каквото можахме“. Обзета от отчаяние, Психея стояла премръзнала в нощта, страдала непоносимо за семейството си и изпитвала чувство на вина, че е толкова красива. Но не щеш ли, съвсем ненадейно била пренесена магически от някаква невидима сила във величествен дворец на един разкошен остров. Там невидим любовник я довел до божествен екстаз, а това бил самият бог Ерос, синът на Афродита.
Ерос я предупредил, че не бива никога да пожелава да го види (за смъртните било много опасно да видят с очите си бог или богиня, независимо че се смятало за напълно безопасно да се любят с тях). Поради това Психея никога не била щастлива.
Когато нейните ревниви и досадни сестри научили за щастливата й участ, те започнали да я измъчват. Питали я как може да е сигурна, че нейният любим не е ужасен, отвратителен звяр, обладан от злите сили на някаква черна магия. Психея се разкъсвала между желанието да угоди на семейството си и лоялността към своя невидим любим. Сестрите изтръгнали от нея обещание, че следващия път, когато той я посети, тя ще вдигне лампата, за да го освети. Така вгнез-дили червея на съмнението в нейното младо и чисто сърце. Въздишайки, Психея обещала да го стори, като си мислела, че един поглед няма да е фатален, а само ще й донесе сигурност. По-голяма грешка не би могла да извърши.
След прелестните ласки при поредното си посещение, Ерос заспал на леглото до Психея, а тя вдигнала запаления светилник над главата му. Без да иска разляла върху него капка от врялото масло и той се събудил. Тогава зърнала за миг най-красивия от всички мъже и с това дошъл краят. Всичко наоколо изчезнало — Ерос, дворецът, езерото — и тя отново се намерила на самотния хълм, беззащитна пред природните стихии. Какво да прави? Била сама, без никакви средства, без опит в каквато и да е работа! Единственото, което й оставало, било да потърси някоя богиня и да я моли за помощ. Така стигнала до занемарения малък параклис на богинята Деметра, земната майка, и нали била добросъвестна, започнала да го подрежда: измела пода, набрала цветя и билки в чест на богинята. Като всяка майка Деметра почувствувала симпатия към бедното дете и му казала, че причината за всички сполетели го нещастия е гневът на великата Афродита.
Като научила това, Психея си казала, че няма друг избор освен да потърси разгневената богиня и да я помоли за прошка. Тогава Афродита й поставила четири неизпълними задачи, коя от коя по-трудни, но с помощта на растенията и животните, девойката се справила с трите от тях. Ала последната задача била да слезе в царството на мъртвите. (Всеки, който е бил влюбен, може да потвърди, че в един миг ти се струва, че пътуваш към ада!). След много опасности, рискувайки живота си на всяка крачка, тя най-сетне изпълнила поставените й условия и след като преминала през всички препятствия, се освободила от гнева на богинята. И така, Афродита се преобразила в най-очарователната свекърва, която можете да си представите, върнала Психея на сина си Ерос и благославила техния съюз!
Особеното в тази накратко разказана история е, че любовта, тоест Афродита/Венера е онази, която осъществява метаморфозата. Това не е просто преобразяването на невинния, чрез посвещаването му в тайните на плътското удоволствие; това е психологическото преоб-разяване на личността. Кой не е виждал млад човек, току-що открил въздействието на другия пол. Завладени от това тайнство, той или тя ходят като лунатици, захвърляйки дори джинсите заради по-елегантно облекло. Нещата, които доскоро са били смятани за „тъпи“, — като личната хигиена, облеклото и козметиката — придобиват изключителна важност. Той или тя прекарват безкрайни часове пред огледалото, за да разберат дали разтърсилите ги вътрешни промени са станали видими и за околните. Часове минават в банята и на телефона.
Това е процесът на метаморфоза, предизвикан от любовта, която Венера символизира. Богинята въвежда героя и героинята в нашата история. Тя поставя искания, които наглед нямат връзка с проблема, а помощта идва от сферата на инстинктивното (представено от животните, растенията и природата) и — о, чудо! — задачата е изпълнена. Богинята е омилостивена. И това означава, че не потискаме, а използуваме правилно енергията, дарена ни от Венера.
Всеки, който е прехвърлил тридесетте, а и преди това, знае, че любовта има не само хубави страни. Като горещото масло, опарило Ерос, тя може да донесе и страдание — например чувството за изос-тавеност, от което се е измъчвала Психея. Големите сърца рискуват всичко и приемат последствията. Плахите рискуват малко, и получават малко в замяна. Любовта изисква рискове, но възнаграждението може да бъде наистина огромно! Не става дума за физическото удоволствие, много по-съществена награда е развитието на личността. Опитът в любовта отличава жените от момичетата и мъжете от момчетата.