Великотърновският апелативен съд днес ще проведе заседание по делото за смъртта на българския студент във Франция Мартин Борилски. Това съобщиха от съда. Заседанието ще започне в 11.30 часа. Днес се очаква да бъде разгледана втората съдебно-медицинска експертиза, чието разглеждане на 11 януари бе отложено от защитата на обвиняемите поради несъответствие в копията от експертизата, които съдебният състав и адвокатите притежаваха.
На 20 юли 2000 година 24-годишният български студент по право Мартин Борилски е намерен мъртъв с 93 прободни рани от нож в парижката си квартира. Френските следователи, които работят по случая, задържат за престъплението българските граждани Георги Желязков и Стоян Стоичков – и двамата от Варна. На 18 май 2009 година Върховният касационен съд връща на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане делото за убийството на студента. На 19 октомври Апелативният съд във Велико Търново дава ход на делото. Подсъдимите Желязков и Стоичков са разпитани от съда. Заседанието се провежда при закрити врата, заради разглеждане на доказателства, които представляват класифицирана информация. Следващото заседание бе насрочено за 23 ноември. Тогава бе разгледана една от съдебно-медицинските експертизи. На 11 януари 2010 година бе изслушан единствено преводачът на касетата, съдържаща съдебно-разузнавателни средства при закрити врата.
През юни 2009 година френското правосъдно министерство решава, че във Франция ще има паралелен процес за убийството. Френските следствени служби са недоволни от хода на процеса в България, тъй като според събраните от местопрестъплението доказателства и направения ДНК анализ, вината на подсъдимите е доказана. Процесът пред апелативния съд в Париж трябваше да започне в началото на 2010 година.
Агенция “Фокус“ припомня:
На 20 юли 2000 г. двама приятели на Мартин Борилски – Каролин Тексие и Алексис Грамбла, съобщават на полицията, че от два дни той не вдига мобилния и стационарния си телефон и не отговаря на SMS-ите, които те му изпращат непрекъснато. Заедно с полиция те влизат в жилището на Борилски, където той е открит убит по особено жесток начин. По време на огледа е констатирано, че бравата не е насилвана което подсказва на френските криминалисти, че Мартин е познавал убийците си и сам им е отворил.
Френските съдебни лекари преброяват 93 прободни рани по тялото на Борилски.
Според заключението на съдебните медици Мартин Борилски до последно е водил борба за живота си, като е хващал ножа с голи длани и е „посрещнал“ множество удари с ръце. В заключението на патоанатомите се казва, че смъртта е настъпила от силен кръвоизлив вследствие на засягане на сънната артерия и на яремната вена.
Разследването във Франция
Първият свидетел, който дава описание на убийците, е Мари Бори – съседка, която „дели“ една етажна площадка с българина на ул. „Льо Курб“ №74. На 18 юли 2000 г., около 20.00 часа (според експертизата престъплението е извършено тогава) жената чува необичаен шум от апартамент №157, в който живее българинът.
Криминалистите правят големия пробив в разследването след като приключват с щателното „пресяване“ на всички българи, с които Мартин Борилски приживе е поддържал контакти. Следите водят към двама българи – Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Безспорно установено е, че Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, които във фаталния 18 юли 2000 г. многократно търсят жертвата по телефона, пристигат във Франция четири дни по-рано – на 14 юли, с полет на авиокомпания „Балкан“. На 28 юли обаче във Варна се прибира само Желязков, докато Стоичков напуска Франция, прекосява половин Европа и се връща в България с фалшив паспорт, издаден на името на друг бивш студент в Париж – Веселин Димитров. Проведените във Франция експертизи са установили, че ядрената ДНК на Георги Желязков, изолирана от слюнката му в България е идентична с ДНК номер 1 от квартирата на убития студент, а ДНК-то на Барона с ДНК номер 2. Според експертите вероятността следите да са на някой друг, а не на Желязков е едно на 15 трилиона, а в случая със Стоян Стоичков – Барона вероятността за друг човек е едно на 236 милиарда.
Българското следствие
На 27 юли 2000 г. Министерството на външните работи уведомява бившата Специализирана следствена служба (днес Национална следствена служба) за убийството на Мартин Борилски и спецследствието образува предварителна проверка за изясняване на случая.
На 13 април 2001 г. е образувано следствено дело, защото резултатите от проверката съвпадат с изводите, до които са достигнали французите. Делото се наблюдава от Софийската градска прокуратура.
На 14 юни 2001 г. в спецследствието (чрез Върховна касационна прокуратура) пристига първата официална съдебна поръчка от Франция. В нея са описани всички следствени действия, които френските криминалисти искат да бъдат извършени в България в тяхно присъствие. Въпреки че като заподозрени са посочени две лица – Стоян Стоичков-Барона и Георги Желязков, искане за арестуване и за повдигане на обвинение няма.
Във Варна Георги Желязков е разпитан от български следовател в присъствието на французите. Разпитът е прекъснат от бащата – Борислав Желязков, който съобщава, че синът му е убил Мартин Борилски, и предава на французите обувките, които Георги е носил по времето на престъплението.
В края на октомври 2001 г. Софийската градска прокуратура изисква всички материали от следствието, а във Върховната касационна прокуратура (ВКП) пристигат над 1000 страници следствен материал от Франция. В началото на април 2002 г. тогавашният шеф на отдел „Следствен“ към ВКП – Цеко Йорданов, назначава нов наблюдаващ прокурор по делото.
На 22 април 2002 г. следственото дело отново е изискано от ВКП с цел изпращането му във Варненското окръжно следствие. Основанието е чл.34, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който гласи, че престъпленията, извършени в чужбина, са подсъдни на съда по местоживеене на извършителя (тоест – Варна).
На 27 септември 2002 г. в медиите се препечатани две скандални публикации на френските „Фигаро“ (от 13 септември) и „Монд“ (от 17 септември), според които „от две години в България се разхожда на свобода жесток убиец и никой не прави нищо по въпроса“.
На 22 април 2002 г. Върховната касационна прокуратура (ВКП) е иззела делото.
Обвинителният акт срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона е съставен от Софийската градска прокуратура и е изпратен във Варненския окръжен съд, защото двамата подсъдими са жители на Варна. Освен за убийството на Мартин Борилски, извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин (чл.116, ал.1, т.6 от Наказателния кодекс), двамата трябва да отговарят пред закона и за още едно престъпление: Георги Желязков – за съставяне на документ с невярно съдържание, а Барона – за нелегално преминаване на границата.
На 4 ноември 2002 година варненски прокуратури си правят отвод с писмо до Върховна касационна прокуратура. Отводи си правят и 11 варненски съдии. Причината е, че бащата на Георги Желязков – Борислав Желязков е бивш зам.-шеф на варненското следствие и настоящ адвокат.
Казусът “Борилски” става причина на 28 януари 2003 година при визитата си в София френският вътрешен министър Никола Саркози директно да попита МВР-шефа Георги Петканов докъде е стигнало делото за убийството на българския студент. След това делото е разпределено в Шумен.
На 22 февруари 2004 г.процесът срещу предполагаемите убийци на Мартин Борилски тръгва в Шуменския окръжен съд. Пред петчленния състав, оглавяван от председателката на Шуменският окръжен съд Нели Батанова, са изправени варненците Георги Желязков и Стоян Стоичков – Барона. Материалите по случая са събрани в 32 тома.
На 30 март 2004 г. завършва вторият етап от делото срещу студентите от Варна Георги Желязков и Стоян Стоичков. От призованите 38 свидетели и 12 експерти от Франция и България са разпитани само един експерт и трима български свидетели.
На 22 ноември 2004 г. се провежда заседание по делото, което отново е отложено.
На 12 декември 2005 г. делото е отложено за девети пореден път.
На 5 юни 2006 г. делото отново е отложено за 2 ноември, поради неявяването на подсъдимия Стоян Стоичков, който е изпратил до съда болничен лист с диагноза “Остър бронхит”.
На 2 ноември 2006 г. е даден ход на делото, като са прочетени и приобщени към делото изпълнени поръчки за разпит на няколко свидетели и един експерт. Заради неполучени документи във връзка с неизпълнени съдебни поръчки за разпит по делегация на свидетели във Франция, следващото заседание е насрочено за 18 декември.
На 18 декември 2006 г. съдът отлага делото, защото все още не са изпълнени съдебните поръчки, които съдържат показанията на свидетели, разпитани във Франция.
На 19 февруари 2007 г. делото е отложено заради неявяване на защитниците на обвиняемите.
На 2 април 2007 г. делото отново е отложено. Защитата иска да се призоват като свидетели бащите на двамата обвиняеми.
На 14 май 2007 г. обвиняемите за убийството на Мартин Борилски представят нова версия. Според нея автори на жестокото убийство, извършено в Париж през 2000 година, са двама непознати за тях французи, а обвиняемите Стоян Стоичков и Георги Желязков са били само свидетели.
На 9 юли 2007 г. на заседание по делото бащата на единия от обвиняемите Борислав Желязков, бивш заместник-директор на Окръжна следствена служба – Варна и настоящ адвокат, обвинява две следователки от Националната следствена служба, че са заплашвали свидетели и са ги убеждавали да дават показания срещу сина му.
На 27 ноември 2007 г. делото отново е отложено.
На 4 март 2008 г. след показанията на вещи лица съдът обявява, че са изяснени всички факти по делото. Делото е отложено за 26 март.
На 27 март 2008 г. Шуменският окръжен съд оправдава обвиняемите Георги Желязков и Стоян Стоичков. Съдът отхвърля и гражданския иск на роднините на Борилски, който бе в размер на 400 000 лв. След това делото е прехвърлено за разглеждане във Великотърновския апелативен съд.
На 7 юли 2008 г. делото е отложено заради неявяване на адвокат Петър Величков, упълномощен да защитава майката на убитото момче.
На 21 януари 2009 г. Великотърновският апелативен съд оневинява двамата подсъдими, обвинени по случая „Борилски”. Така се потвърждава присъдата на Шуменски окръжен съд, с която подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков – Барона са оневинени по обвинението за убийството на студента от Варна Мартин Борилски.
Освен оневиняването по основното обвинение, Стоян Стоичков – Барона е оправдан и по друго обвинение – за това, че е влязъл и излязъл през границите на страната ни без разрешение на надлежните органи, като е използвал чужд задграничен паспорт.
На 3 февруари 2009 г. апелативният прокурор Борис Миновски внася протест във Върховния касационен съд (ВКС) срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново по случая „Борилски”.
На 19 и 20 февруари 2009 г. Инспекторатът към ВСС извършва проверка в Апелативен съд – Велико Търново по делото, след като се е самосезирал. Проверката е извършена в Апелативен съд – Велико Търново.
На 15 март 2009 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет оповестява информацията от проверката в Апелативен съд – Велико Търново, по образуването и движението на наказателно дело за убийството на студента Мартин Борилски. Като основна причина за забавяне хода на делото са определени изпращаните от Окръжен съд – Шумен многобройни съдебни поръчки до Франция, като първо са изпращани такива за призоваване на свидетели и вещи лица и едва след получаване на отговор, че са редовно призовани, е правена нова съдебна поръчка за разпити на всяко едно от лицата с приложен въпросен лист. Неизясняването от страна на обвинението кои свидетели от досъдебното производство трябва да бъдат посочени в обвинителния акт, е дало възможност на защитата на подсъдимите да се възползва от това обстоятелство като се противопостави на тяхното заличаване, което води до нови съдебни поръчки и забавяне на делото. Друга причина за забавяне на хода на делото от страна на Окръжен съд – Шумен е неефективното използване на механизмите, предвидени в НПК за дисциплиниране на процесуалното поведение на част от свидетелите в България. До забавяне на цялото наказателно производство водят и отводите на прокурорите от Окръжна прокуратура – Варна и съдиите от Окръжния и Апелативния съд във Варна. Развитието на съдебното производство в Окръжен съд – Шумен сочи, че подсъдимите умело са се възползвали от възможностите, които им дава законът за отлагане на делото. Съблюдаването на техните права се е превръща в пречка за развитието на процеса в разумни срокове. Констатация на ИВСС е, че съдът не е положил достатъчно усилия да организира и проведе процеса отговорно и компетентно. Спазвани са процесуалните срокове при образуването и администрирането на предварителното производство при разследването на делото. Разследването е било затруднено поради обстоятелството, че престъплението е било извършено извън територията на страната.
На 15 април 2009 г. пред посолството на България в Париж се провежда протестна демонстрация с искане за справедливост по делото ”Борилски”. Около 40 души, повечето с адвокатски тоги, се събират пред българското посолство, като повечето от тях са приятели или състуденти на Мартин Борилски. Протестиращите са предвождани от представител на Съюза на адвокатите в Париж и настояват за среща с посланика на България – Ирина Бокова. Представители на протестиращите са приети в посолството, за да разговарят с двама съветници на посланик Бокова –Стоянов и Величков.
На 18 май 2009 г. Върховният касационен съд връща на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане делото за убийството на Мартин Борилски. В мотивите си върховните съдии са посочили, че редица противоречия опорочават решението на съдиите от Велико Търново, тъй като разкъсват последователността на направените изводи за авторството на деянието и виновността, и пряко се отразяват на крайния изход на делото.
През юни 2009 г. френското правосъдно министерство решава, че във Франция ще има паралелен процес за убийството. Френските следствени служби са недоволни от хода на процеса в България, тъй като според събраните от местопрестъплението доказателства и направения ДНК анализ, вината на подсъдимите е доказана. Процесът пред апелативния съд в Париж най-вероятно ще започне в началото на 2010 година.
На 3 август 2009 г. в апелативния съд във Велико Търново се гледа наказателното дело за убийството на Мартин Борилски. Поради неявяване на адвоката на единия от обвиняемите, както и на адвоката, представящ интересите на майката на убития младеж, делото е отложено за 19 октомври. В съда не се явяват и вещите лица. Съдът задължава адвокат Владимир Иванов, защита на единия от обвиняемите, да представи писмени доказателства за причините, които са довели до това той да не може да присъства днес на съдебното заседание.
На 19 октомври 2009 г. Апелативният съд във Велико Търново дава ход на делото за убийството на българския студент.
Подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков са разпитани от съда. Заседанието се провежда при закрити врата, заради разглеждане на доказателства, които представляват класифицирана информация. Следващото заседание е насрочено за 23 ноември.
На 23 ноември 2009 г. е изслушана първата поискана от съда медицинска експертиза. Следващото заседание е насрочено за 11 януари, когато ще бъде изслушана втората съдебно-медицинска експертиза.