Ванкувър

един от най-красивите градове в света . Той е разположен в красива местност , където на малко разстояние се съчетават океанското крайбрежие с лагуната от едната страна и високите , покрити с гъсти гори и ледници планини , реки и езера от другата . Създадената от реката на това място низина е добре защитена от планините . Ванкувър почти не изпитва влиянието на арктическите въздушни маси и се отличава с най-мекия за Канада климат . Затова допринася и минаващото от тук топло океанско течение .

Градът получава днешното си име през 1886г. в чест на първия изследовател на тези земи . Неговото истинско развитие започва от 1888г. , когато той се превръща в най-западната гара на трансканадската железопътна линия / „Кънейдиън Пасифик” /. Откриването на Панамския канал / 1903г. / още повече засилва предимството в географското положение  на Ванкувър като основно пристанище за износ на продукция от западните части на Канада и най-вече на зърно от Канадските прерии .

Центърът на съвременния град е разположен по бреговете на залива Бърнард и р.Фрейзър . На север от него по северните брегове на залива Бърнард се простират жилищните квартали „Уест Ванкувър” и „Норт Ванкувър”. Те са съединени с основната част на града чрез мост , който се издига над пролива Фърст Нероуз . Южния бряг на залива Бърнард е зает от пристанищния район . По-навътре от споменатия залив , на възвишение се намира търговският център , включително и районът на небостъргачите с офисите на водещи промишлени и търговски компании , множество хотели , банки и др. На изток от търговския център е разположен китайския квартал , който е втори по големина и известност в Северна Америка след този в Сан Франциско .

Жилищните квартали на града се простират на юг от залива Бърнард , заемащи големи тераси от издигнатия участък между пристанището и р.Фрейзър . Интерес представлява кварталът „Уест Енд”, който е известен със старите си домове от началото на ХХ в. До него опира известният парк „Стенли”. Като цяло във Ванкувър преобладават сградите , построени след края на Втората световна война . В основната си част улиците представляват безкрайни редици от едноетажни къщи . Мекият климат позволява да се облекчава тяхната конструкция . Върху архитектурния стил на къщите влияние оказва националността на обитателите им .

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *