Валутни операции.

Валутният пазар обхваща най-общо организацията на валутната търговия. Необходимостта от такава търговия произтича от това, че на територията на всяка държава законно платежно средство е само нейната парична единица. За да се извършват разходи на нейна територия и де се погасяват задължения към нейните резиденти, на чужденците е необходимо да се снабдят с местната парична единица, която за тях е чужда. В същото време за местните лица е необходимо след получаване на чужда валута да я превърнат в местна, за да могат да я използват в границите на страната. Поради това валутната търговия е неизбежна част от всяка международна сделка. С развитието на икономическите връзки понятието международна сделка се разшири и вече обхваща сделките между резидентите на една и съща страна, но с използване на чужда за страната валута.V Търговията с валута не се извършва по правило на някакво определено място. Валутният пазар  системата от разнообразни по особеностите си покупко-продажби на валута и в най-широкия си обхват включва 3 вида участници. В основата му са всички икономически агенти (компании и физически лица), които се нуждаят от валута за целите  на своята стопанска дейност. Те образуват групата на клиентите. В по-голямата си част всеки от тях поддържа редовни отношения с една или повече локални банки. В по-голямата си част това са банки, за които валутната търговия не се включва в основните видове дейност и те работят като посредници между клиентите си и големите търговски банки, специализирани във валутната търговия. На развитите валутни пазари има и валутни брокери, които осъществяват междубанковата търговия. Към участниците във валутния пазар се отнася и Централната банка.Интересите на държавата са насочени и към поддържане на едно оптимално съотношение между местната валута и останалите валути на други държави. За това тя с нейните финансови институции се намесва на валутния пазар в полза на местната валута.V Зад понятието валута не стои един хомогенен продукт както е при обичайните стоки и услуги.Преобладаващата форма на съществуване са остатъците по текущи сметки в търговски банки в страната където валутата е законно платежно средство. Затова обект на конкретните сделки на валутните пазари са средствата чрез които се извършват прехвърлянията по сметки при банките. Огромна маса от търговията се извършва с телеграфни преводи.Особено важно е значението на междубанковите връзки в основата на които са така наречените кореспондентски отношения.Въз основа на тях банките си откриват една на друга сметки посредством които преминават значителна част от операциите на пазара. За разлика от локалните банки големите ТБ извършват преводи само за салда между сумите на купената и продадена валута от банката с нейните клиенти. Освен телеграфните преводи като форма на валута се използват и някои кредитни документи а при покупко-продажбата от физически лича банкноти и пътнически чекове. На валутните пазари се извършват различни типове валутни сделки. На основния между банков пазар се сключват спот/касови/ форуърд /срочни/ и комбинирани сделки.На валутните борси се търгува със срочни контракти-фючьрси и опции. Огромна маса валутни сделки са спот операциите. При тях договорената валута се доставя и заплаща незабавно, което означава до 2 работни дни след сключването на сделката.V Освен незабавна доставка на валута, която да се достави след договорен срок, или купуват валута, която да се достави и заплати след договорения срок. Това са форуърд сделките. Основния мотив за сключване на сделките е осигуряването на бъдеща покупко-продажба на валута по предварително договорен курс. Така се цели да бъде избягнат или намален рискът от загуба поради неблагоприятно развитие на текущия валутен курс към момента, когато клиентът очаква да получи валутата, която иска да продаде, или да купи валутата, с която да погаси свое задължение.

Комбинирането на касова с обратна форуърдна операция е третия вид сделка, известна като суап. Тя представлява покупка спот на определено количество валута и едновременната й продажба форуърд; или обратно – продажба спот с едновременна покупка форуърд. И тук основния момент е предпазване от риска за загуба от промяна в курса, главно при международното движение на капитали, особено краткосрочни.

През последните 20 години се появиха и се развиха валутните борси, по които се купуват и продават стандартни суми от определени валути с доставка на предварително определени дати в бъдеще. Първият тип такава сделка е фючърсната. Тя е подобна на форуърдната операция, но се сключва при стандартни условия. Вторият вид сделка е опцион. Това също е срочна валутна операция, но за разлика от фючърса и форуърда, които пораждат реално задължение да се купи или продаде валута по договорен курс на бъдеща определена дата, опционните контракти дават на притежателя си правото да избере дали да изпълни сделката, или да се откаже от нея.

За това си право купувача на опция плаща на продавача определена премия. Опциите биват 2 вида – опция купува (call) или продава (put). При първите купувачът на контракта получава правото да купи определено количество валута след изтичане на срока, а във втория – да продаде.

Цената, по която се купува и продава валутата на валутния пазар е валутния курс. Борсовият произход на валутния пазар е определил особеностите на начина, по който се обявява и използва валутния курс. По принцип банките дават котировки на валутата по искане на клиента. Обявената котировка означава твърдо задължение на банката да купи или да продаде валутата по обявения от нея курс. Банките купуват валутата по курс, който е по-нисък от този, по който я продават с цел печалба. Поради това за всеки отделен случаи котировките са две – купува и продава. Ако клиентът реши да сключи сделката, той може да продаде валутата на банката по курс “купува” или да я купи по курс “продава”. Разликата между двете котировки се нарича марж (спред), а средната им аритметична – среден курс. Котировките могат да се изразяват по 2 начина. Традиционно по-използвания е т.нар. “пряка котировка” – цената за единица чужда валута се изразява в местна парична единица (1 usd = 1840.4011 лв.). Косвената котировка е реципрочна ( 1 лв. = 0.0005433 ). Още по съкратен способ за изразяване на котировките е чрез т.нар. точки – посочват се само тези цифри, по които котировките “купува” и “продава” се различават.

В международните икономически отношения не се използват валутите на всички страни, а само ограничен кръг международни валути. Водещата роля е на щатския долар. Основната маса валутни сделки в света се сключват с посредничеството на щатския долар. Ако трябва да се превърнат италиански лири в бразилски крузейрос, това не става чрез пряка покупка по правило, а чрез посредничеството на щатския долар. Първо италианските лири се превръщат в долари, а след това доларите се продават и се купуват крузейроси. Курсът, който се получава за клиента, който извършва операцията по превръщането на италиански лири в бразилски крузейрос, опосредствано чрез дола се нарича крос-курс.

Котиране на курсовете при форуърдни сделки се извършва по съответните периоди, за които се сключват сделките. При сделки с небанков клиент, чиито срокове могат да варират от три дни до няколко години, курсовете се котират на конкретния клиент и се съобразяват с особеностите на отделните сделки. в информационните източници се посочват котировките за междубанковите форуърдни сделки, които обикновено се дават на 30, 90 и 120 дни.

Фоуърд котировките при отделните сделки могат да се изразят по различни начини, в основата на които лежи свързването между форуърд и спот курсовете. Когато форуърд курса е по-висок от спот курса, валутата се котира форуърд с премия, а в обратния случай – с дисконт. Ако спот курса марка/долар е 1.5747 марки, а форуърд курсът за 90 дни между същите валути е 1.600 марки, последната котировка, с която форуърд курсът се посочва направо, носи името аутрайт. Често употребяван начин за изразяване на форуърд курса е т.н. суап курс. При него се посочва само курса в момента на сключване на сделката и премията (дисконтът) на форуърдния курс, изразен в точки. В примера доларът се котира за три месеца с премия 205 форуърд точки. От гледна точка на марката същия пример за различните варианти на котиране при форуърдните операции изглежда по следния начин. Спот курсът щатски долар/марка е 0.6331 щ.д.; суап курса за 9 месеца на марката е с дисконт 81 точки; аутрайт курса е 0.625 щ.д.; форуърд курса може да се изрази и чрез премия (дисконт) в годишен процент. По данните от примера доларът се котира за 90 дни с 5.19% премия, а марката – с 5,…. дисконт.

При условие, че не съществуват ограничения, валутните пазари, развили се в границите на вътрешните стопанства се свързват помежду си. Тези връзки дават възможност за развитието на арбитражните операции. Най-общо те представляват извършване на едновременни покупко-продажби с цел да се получи печалба от разликите в цените на различните пазари. На валутните пазари се извършват два вида арбитраж – валутен и лихвен.

Валутният арбитраж представлява едновременна покупка и продажба на валута в различни банкови центрове с цел печалба от различията във валутните курсове. Ако в един и същ момент в Ню Йорк курсът е 0.588 долар/марка, а във Франкфурт – 1.55 марка/долар, става изгодно да се купуват марки в Ню Йорк срещу долари, а да се продават във Франкфурт марките, за да се купят оттам долари. Играчите печелят, докато курсовете на двата пазара се изравнят.

Друг вид арбитраж е лихвеният. Тъй като лихвата е цена на кредита, логично е различията в размера на лихвите на различните капиталови пазари да породят арбитражни операции. Разликата между размерите на лихвата в отделните страни се нарича лихвен диферент.

При положение, че лихвата, която се плаща от банката във Франция, е по-висока от тази на американските банки, собствениците на капитали ще превърнат доларите си във франкове и ще ги депозират във френски пари. След изтичане срока на депозита, ще ги превърнат обратно в долари и ще върнат обратно сумата плюс лихвата в САЩ. Така ще имат по-висока печалба. Но освен кредитните операции този арбитраж включва неизменно и валутния курс между двете валути в началото и края на срока на депозита. Той може да се отрази негативно върху печалбата от лихвения диференциал, дори да доведе и до загуба от операцията. Поемането на такъв риск означава да се извърши непокрит лихвен арбитраж. Ако иска да се застрахова срещу този риск, инвеститорът трябва едновременно с покупката спот на франкове, да извърши и продажба форуърд на същата валута за сумата на депозита плюс лихвата. Тази комбинация от обвързани спот и форуърд сделки и временен износ на капитал представлява покрит лихвен арбитраж.

Друг вид сделка на валутния пазар са спекулативните операции. Обикновено под спекулация се разбира целенасочено поемане на риск в очакване на печалба.

Спекулативни сделки могат да се извършват и на спот пазара, и на форуърд пазара. Спекулациите на спот пазара са налице тогава, когато очаквайки, че курса на дадена валута ще се покачи в бъдеще, спекулантът купува от нея по спот курса, задържа я, и я продава отново на спот-пазара. Това обаче е свързано с разходи или със замразяване на фондовете, което прави тези операции рядкост. По широко разпространени са спекулациите на форуърд пазара. При очакване курсът на дадена валута да се покачи, играчите купуват форуърд (заемат дълга позиция). Ако след изтичане на срока на сделката, спот курсът е по-висок от аутрайт курса, сделката излиза на печалба, тъй като спекулантът продава валутата по спот курса, а я е купил по форуърд курс. Когато се очаква понижаване на курса на дадена валута, играчите сключват форуърд продажби (заемат къса позиция). При настъпване на срока на сделката, валутата трябва да се купи на спот пазара, за да бъде доставена по условията на сделката форуърд. Затова печалба ще има, ако спот курса в края на сделката е по-нисък от курса аутрайт на сделката.

Промените на валутните курсове се отразяват върху резултатите от икономическата дейност на отделните фирми по различни канали и механизми. Най-общо валутния риск се отнася до измененията на изразената в чужда валута ценност на активите, пасивите и текущите печалби на компаниите, дължащи се на изменения във валутните курсове. Под откритост за валутен риск се разбира всичко, което е подложено на валутен риск.

До средата на 70-те години в голяма част от страните се прилага режим на фиксиран валутен курс. Това означава, че държавата се ангажира с поддържането на пазарния валутен курс в предварително определени рамки около предварително определено равнище. Последното придобива формата на официален валутен курс, а границите, в които се допуска колебанието на пазарния курс – интервенция точки. При системата на фиксирани курсове държавата автоматично се намесва на валутния пазар със съответния тип интервенция веднага щом пазарния курс достигне предварително определеното равнище.

В световен мащаб след 1973 година спонтанно се разпада системата на фиксирани валутни курсове. Преминава се към система от плаващи валутни курсове. При този тип регулиране на валутния пазар отново се използват валутни интервенции, но не на основата на предварително обявени и гарантирани параметри. При такава система на регулиране икономическите агенти са изправени пред необходимостта сами да се предпазят от неблагоприятните последици на валутния риск, който е значителен поради сериозните промени на валутните курсове.

Съществуват три вида стратегии за предпазване от валутен риск, ако фирмата счете, че е необходимо. Това са избягването, приспособяването и диверсификацията.

Избягването може да се постигне по два начина. Първият е отказ от сключване на външноикономически сделки. Вторият е да се сключват външнотърговски сделки в местна валута. Тази стратегия се използва рядко, тъй като е икономически необоснована. Най-широко се използва приспособяването към валутния риск. При него се взема мерки за покриването на риска – пълно или селективно. В условията на развит валутен пазар най-често употребяваните средства са: валутни фючърсни операции, форуърдните сделки и валутните опции.

Фючърсните операции представляват поемане на задължението да се купи или продаде фиксирана сума от определена чужда валута в определен бъдещ момент по договорен курс. Такива сделки се сключват на специално организирани срочни валутни борси и се използват за покриване на риска при сравнително малки суми. Те са удобни за спекулации, но неудобни за търговски компании, тъй като договорите са стандартизирани и условията по договора рядко съвпадат с конкретните особености на откритите позиции на компаниите. Фючърсите са удобни за спекулации, защото дават възможност да се сключат сделки за контракти с противоположни условия с един и същ ден на изпълнение, в който да се заплатят само разликите в различните курсове по отделните сделки.

Най-широко използваното средство за покриване на валутен риск е форуърдната сделка. Основните й качества се свеждат до факта, че тя дава възможност за точно определяне на бъдещия финансов резултат в местни пари. Също чрез нея се елиминира влиянието върху бъдещия финансов резултат от валутното вземане или задължение не само на измененията на валутния курс, но и на промените в лихвения процент. Негативен факт е, че форуърдния пазар е ограничен, а също и сумите, за които се сключват форуърди, са по принцип по-големи от сумите по спот сделките. Така, че малките и средни компании не могат да ползват винаги този механизъм за покриване на риска, защото размера на откритите им позиции е по-малък от обичайния.

В международната търговия често има неопределеност по отношение на сроковете на доставка и плащане, предизвикана от различни обстоятелства. Тази неопределеност не е в синхрон с точно фиксираните условия на форуърдната сделка. За преодоляването на това се използват суапови операции и форуърдни опции.

Пример за форуърдна суапова операция: Нека една компания има къса валутна позиция от 1000 щ.д. с дата доставка и плащане 04.10.98 г. Покриването на тази къса търговска позиция може да стане чрез форуърдна покупка на 1000 щ.д. с падеж (вальор) на 04.10.98 г. Ако се наложи плащането да закъснее с 1 месец – за 04.11.98 г., по този начин вместо с 2 взаимно покриващи се търговски финансово-валутни позиции, компанията се оказва с открити, макари противоположни позиции. Тяхното едновременно покриване става чрез форуърдна суапова операция, която включва:

форуърдна продажба на 1000 щ.д. с вальор (падеж) 04.10.98 г.

форуърдна покупка на 1000 щ.д. с падеж 04.11.98 г.

По този начин всички валутни позиции на фирмата са отново покрити.

Ако доставката е договорена не за точна дата, а в рамките на определен срок, например 01.Х-30.Х.98 г. за покриване на риска не може да се използва обикновена форуърдна сделка, а нейната разновидност – форуърдната опция. Също е сделка между клиент и банка, даваща право и задължение за клиента да купи или продаде определена сума от дадена валута, но не на точна дата, а в рамките на договорен бъдещ период.

Валутните опции се появяват в началото на 80-те години на специализираните борси, подобно на валутните фючърси. Но за разлика от фючърсите, а също и от форуърдните сделки, с валутните опции купувачът придобива правото, но не и задължението да купи или продаде определена сума от дадена валута на договорена дата, по договорен курс – цена на изпълнение. Валутните опции са стандартизирани подобно на валутните фючърси. Опциите са по-гъвкаво средство за покриване на риска. В зависимост от това, какво право получава купувачът, валутните опции се делят на “купува” (call) и “продава” (put). Решението купувача дали да упражни опцията или не, може да се вземе в два варианта. При опциите от “американски” тип тя може да се упражни във всеки момент от сключването й до падежа й. Ако опцията е от “европейски” тип упражняването на правото на избор става в деня на падежа. Опцията има смисъл само, ако спот курса се развива неблагоприятно за откритата позиция на купувач. Ако е купена опция “кол” с цена на изпълнение 1850 лв/долар, а спот курса е 1750 лв/долар, купувачът на опцията няма да я упражни, а ще купи валутата от спот пазара. За правото си на избор, купувача плаща премия на продавача при сключването на сделката. Така валутния риск се прехвърля на продавача.

Други техники за управление на валутния риск са краткосрочните заеми, които са алтернатива на форуърдните сделки. Целта им е създаване на открита позиция на валутния пазар, която е равна по размер и противоположна по знак на установената търговска позиция. Разликата е, че тук се използват действителни средства, а при форуърдните сделки – не. Форуърдните сделки покриват едновременно валутния и лихвен риск, а при краткосрочните заеми лихвения риск остава за сметка на клиента.

Подобна техника за покриване на валутния риск служи за поддържането на текуща валутна сметка. Тя покрива риска по текущите плащания и постъпления на фирмата от външния свят.

Последният вид стратегия за предпазване от наличен валутен риск е диверсификацията. В основата й лежи принципът на взаимното покриване на откритостта по различни позиции. Правилото е, че срещу всеки възникнал актив в определена чужда валута се създава пасив в същата валута и размер и обратно. Конкретните техники за прилагането на този принцип могат да бъдат различни и зависят от характера на фирмата и нейните възможности, както и от съществуващия валутен пазар.