В нашето ежедневие широко навлиза понятието валутен пазар, под чието наименование разбираме търгуването с валутите, в резултат на което се формира тяхната цена. Този пазар представлява съвкупност от обекти, субекти и отношения, които възникват в процеса на покупко-продажба на валути. Във функционален аспект валутния пазар може да се представи като система от делови връзки и взаимоотношения, които продават и купуват валута. Чрез сблъсъка м/у турсене и предлагане се формира цената на съответната валута и самия валутен пазар. В институционален аспект валутния пазар е съвкупност от субектите, които извършват валутна търговия и обектите-валутните средства. Създаването и развитието на валутните пазари е резултат от развитието на м/ународните икономически отношения, на банковото дело и съвременните платежни и кредитни средства, на средствата за телекомуникация и на развитието на самата парична и кредитна система.
На съвременния валутен пазар се извършват операции по предпазването от валутен риск, за диверсифициране на валутните средства и резервите. Това е терена където се осъществяват интервенциите на официалните органи по поддръжка и регулиране на валутните курсове и пр. Елемент на валутните пазари е и валутната борса, но нейното влияние е изместено от междубанковия валутен пазар.
В териториален аспект валутните пазари се разделят на м/ународни и национални. Националния валутен пазар има някои особености, които се определят в зависимост от съществуващия валутен режим, действащото законодателство и от това дали икономиката е отворена или затворена. За разлика от националния, международния пазар е пазар на свободните, неограничени отношения и операции във валутната област. Неговата дейност практически се основава на традициите, опита и етикета, като функционира без формално приети правила, има непрекъснато работно време и постоянно увеличава обема на операциите си. Основно място на валутния пазар заемат турговските банки и Централна банка на съответната страна. Останалите участници са финансови организации и институции, фирми, посредници и отделни лица. Обектите на тургуване също еволюират, непрекъснато се умножават и развиват, Класическите валутни средства се изместват от съвременните трати, банкови полици, преводи и чекове, както и от най-новите варианти на търгуване с нестандартни средства /лихвени проценти, кредитни дългове и др./
Съществуването на валутния пазар в първичната му форма, води началото си в България от 1991г. Тогава се премина от административно-бюрократично разпределение на валутата към създаване на вътрешен валутен пазар, на който се формира реален за конкретната ситуация валутен курс. По този начин бе избегната вероятната “доларизация” на икономиката ни.
Търговията с валути обикновено се осъществява на м/убанково ниво. За да бъдат участници на валутния пазар банките трвбва да притежават съответния лиценз от Центр.банка. Най-сеществена роля на валутния пазар имат водещите банки-“маркетмейкъри”-лидери на валутния пазар. Те имат най-голямо влияние при фомиране цените на валутите, с които се търгува на съответния валутен пазар.
Осъществяването на валутните сделки води до едно постоянно съотношение м/у купената и продадена валута. Това съотношение се нарича валутна позиция и се отнася за всяка отделна валута. Валутните позиции могат да бъдат открити, когато има неравенство в покупките и продажбите за деня от една и съща валута, и закрити съответно при равенство. Когато продажбите превишат покупките валутната позиция е къса, а при обратната ситуация е дълга.
С понятието валутен арбитраж се обозначават обикновено всички операции, при които се разменя една валута за друга. Целта е това да се осъществи по най-изгоден начин. Разграничават се конверсионен /разплащателен/ и диференциален /спекулативен/ арбитраж. Съвременния валутен арбитраж е обикновено м/убанков. На него се осъществяват 2 големи групи селки: валутни операции с незабавна размяна на ефектите и срочни валутни операции. Първата група сделки се наричат “спот”. При тях в резултат на сключения договор за покупка или продажба на съответната валута, договора трябва да се изпълни не по-късно от втория работен ден, след деня на сключване на контракта. При договарянето се посочват: търгуваните валути, техните курсове /купува; продава/, сумата на сделката, банковите сметки и адресите на контрагентите. Денят на договарянето и денят на плащането могат да съвпадат или да се различават, като в реззултат на това се определя кеш-дата и спот-дата.
При срочните валутни сделки съществува разлика във времето от сключване на договора и датата на размяна на валутите, които са предмет на сделката. Курсът по който се осъществява, може да съвпада с курса на сделките спот, или както най-често се случва на практика, да се различава от него. Това означава, че при тях курсът може да бъде с премия или с отстъпка, в зависимост от това дали срочният курс е по-нисък или по-висок от курса спот. Много често при сключване на срочни сделки се посочва само разликата м/у курса спот и срочния курс. Тази котировка се нарича “аутрайт”, като при нея се посочват самопремията или отбивът на срочния курс спрямо курса спот. Наред с простата форуърдна сделка се прилагат и други разновидности на срочните сделки, като: фючърсните, суаповите и опционните валутни сделки. Фючърсната валутна сделка е сделка, при която се търгуват стандартни количества валута при стандартни условия и срокове /напр.30,45,60,90 дни/. При суаповите сделки се съчетават покупко-продажбите на две валути при условията на незабавна доставка с едновременна обратна сделка със същите валути в определен срок. При опционната валутна операция страните по сделката се обвързват със съответен договор да купят или да продадат определена валута на определена цена за договорен срок.
Валутния пазар у нас има своите особености в развитието и механизмите на осъществяване. Като цяло той все още не е напълно развит и “нормален”. Затова често явление са големи сътресения и аномалии на валутния пазар, които го превръщат в непредвидим и рисков.
Външноикономическите сделки се осъществяват при определени положения, които условно могат да се определят като външни и вътрешни. Към външните отнасяме цялостната среда, в която се осъществяват външно-икономическите сделки и валутните плащания свързани с тях. Такива са: системата на прилаганите валутни курсове; “режимът” на националните валути; използването на “колективните” валути; използването на “резервните валути”; степента на ликвидност на участващите страни. Към вътрешните условия се отнасят конкретните клаузи, които се съдържат в договора: валутата на сделката, валутата на плащането, клаузите насочени срещу валутен риск.
При осъществяване на сделките съществува валутен риск, който произтича от възможността да се промени реалната стойност на валутата на цената или плащането от момента на сделката до пълното изплащане на сумите по нея. Рискът може да е в резултат на промени в курса на валутата на плащането или на промени в покупателната сила на валутата. За участниците в сделката рискът има противоположно значение. За износителя съществува риск при обезценка на валутата на плащането или припонижаване на пазарния курс на тази валута. Обратно при вносителя риск съществува при повишаване курса на валутата на плащането или при повишаване на покупателната сила на съществуващата валута.
Фирмите трябва да управляват този риск т.к. при системата на “плаващи” курсове вероятността от валутен риск е много висока. Рискът трябва да се предвиди, оцени и минимизира или премахне. Необходимо е да се разкрият рисковите ситуации и да се предвидят възможностите и средствата за тяхното преодоляване. От най-съществено значение е разкриването на двата елемента на валутния риск на фирмата – рисковия случай и паричната сума, която е подложена на риска.
Валутните позиции на фирмата могат да се анализират от двегледни точки: като счетоводна валутна позиция и като икономическа валутна позиция. За предпазване от валутния риск фирмите вземат следните мерки: подбор на валутата на плащането; включване на клаузи против риска и антиинфлационно осигуряване. При подбора на валутата на плащане възможността се състои в договарянето на една и съща валута при сключване на сделката и при плащането.
Най-често прилаганите валутни клаузи са: преизчисляване сумата на плащане в съответствие с предварително определените промени на валутния курс от момента на сключването на сделката до датата на реалното заплащане. В този случай валутата на плащането се обвързва с една друга валута, която се взема за база. Към антиинфлационните мерки се отнасят: сключването на компенсационни сделки; индексните клаузи, преразглеждане на цената и в някои случаи – срочни валутни сделки.