Болестите като пречка за брак са уредени в двете точки на чл. 13. Първите са психични болести, а вторите – опасни болести.
Съгласно чл. 13 (1) т. 2 не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение. Не само болестта се отчита от лекаря, а и нейното развитие – доколко тя е засегнала развитието на лицето. За тази цел Министерството на здравеопазването е издало Инструкция с три списъка със забранените болести, с която лекарите са запознати. И в горната точка се споменава за „… които са основание за поставянето му под пълно запрещение“. Под пълно запрещение се поставят лица с тежка деградация на личността. Значи, преценява се състоянието на лицето, а не толкова болестта. Също така, когато чл. 5 от ЗЛС урежда поставянето под запрещение, взема предвид не само болестта, но и какво е нейното отражение върху личността. Заключението на лекаря може да се обжалва по административен ред и след като последната административна инстанция се произнесе, съдът решава дееспособността.
По аргумент на противното от т. 2 (1) на чл. 13 можем да направим заключение, че поставените под ограничено запрещение могат да сключват брак. Те са брачно дееспособни. В закона не е предвидена гаранция за защита на интересите на ограничено запретения. Никой не преценява дали ограничено запретеният може да сключи брак и дали няма да бъде измамен, както и дали ще се грижи за поколението си, никой, дори и съдът. Ограничено запретеният е оставен сам на себе си. За да продаде своето видео, той трябва да иска разрешението на своя попечител, а, за да сключи брак, не трябва да пита никого.
Казахме, че непълнолетните се еманципират. Ограничено запретените не се еманципират. Значи, съгласно чл. 5 ЗЛС, негов попечител би трябвало да бъде съпругът му.
Съгласно чл. 13 (1), т. 3 не може да сключи брак лице, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.
От тази разпоредба правим извод, че опасните болести са два вида: опасни за поколението и опасни за другия съпруг. Болестите, опасни за поколението са тези, които се наследяват не непременно от децата, а и от внуците. Тази забрана е лишена от практически смисъл. Каква й е целта? Да не се раждат деца, които ще са в тежест на обществото, родителите или себе си? Ами кой държавен орган ще попречи на болния да живее на свободни начала с някого, от което съжителство да се роди дете? Ако си направи операция, за да не може да има деца, тогава ще може да сключи брак, но кой ще го принуди? Така че този замисъл на нормата няма как да бъде осъществен 100 %.
Вторият вид болести, които са пречка за брак, са опасните за здравето на другия съпруг. Тази забрана може да бъде заобиколена чрез изискването и другият съпруг да знае за болестта. Когато и двамата са наясно за тази болест, пречка също няма. Дори не се търси съгласието на другия.
Всички тези болести трябва да са налице към момента на сключване на брака. Ако се появят по-късно, те не го опорочават. И тук е уредена възможността за саниране на брака, ако болестта бъде излекувана.