Разпространение. Божурът расте в храсталаците, сухите каменливи места, редките гори и поляните в цялата страна, но главно в Сливенски, Старозагорски, Варненски, Хасковски окръг и долината на р. Струма.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право сочно стъбло, високо до 1 м. Има късо коренище, от което излизат вретеновидно надебелени и разклонени корени (грудки). Листата са едри, последователни, тройноперести, с яйцевидни дялове, на върха неправилно дълбоко назъбени. Отгоре са голи, а отдолу — слабо окосмени и по-светли. Цветовете са едри, червени, с петлистна чашка, пет-десетлистно венче и многобройни тичинки, разположени поединично на върха на стъблото. Плодът е сборен, с черни лъскави семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Венечните листа и корените. Be-нечните листа се берат през време на цъфтежа, май—юли, но непременно в сухо време. Прецъфтели и окапали на земята цветове не се берат. Те не бива да се мачкат, защото впоследствие при сушенето потъмняват. Сушат се на слънце или в сушилня до 40°С Изсушеният цвят е червен или тъмночервен, със слаба миризма и сладникаво-тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в шперплатови каси. Изнасяна билка.
Корените се берат през септември—ноември и след измиване се сушат на слънце или в сушилня до 50 оС. Изсушените корени имат тъмнокафяв цвят, неприятна миризма и горчив вкус. Опаковат се в чували. Както венечните листа, така и корените се запазват на сухи, проветриви и сенчести места.
Химичен с ъ с т а в. Венечните листа съдържат отровното багрило пеонин, танини и др. Корените съдържат етерично масло, глутамин, пеония-флуоресцин, аргинин, неуточнен алкалоид, калциев оксалат, танини, смоли и др.
Лечебно действие и приложение. Божурът притежава противоконвулсивни свойства, засилва тонуса на гладката мускулатура (матка, черва, пикочопровод), улеснява съсирванещо на кръвта. Поради тези му свойства се прилага главно като помощно средство при лекуване на епилепсията, за изхвърляне ва пясък и камъни от бъбреците, за лекуване на хемороиди, цепки (фисури) около ануса. Добри резултати се наблюдават и при прилагането му при подагра. В българската народна медицина се употребява още и при болки в стомаха и червата, истерия, ревматизъи и др.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка от корените се слага в 400 г вода да ври 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. От венечните листа 1 супена лъжица се залива с 300 г вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Изпива се на 3 пъти преди ядене. При хемороиди може да се взема от корена колкото грахово зърно след ядене 3 пъти дневно.
В големи дози растението е отровно!
В нашата народна медицина се употребява и теснолистният божур (Paeonia tenuifolia L.). Отварата от корените му се употребява, както при божура, и като средство за регулиране на нередовна и недостатъчна менструация.
Прилага се при стомашни болки и чревни колики, умора и нервна потиснатост (депресия).
Българската народна медицина препоръчва отвара от босилека още при задух, магарешка кашлица, газове, възпаление на бъбреците и мехура, дизентерия и др. Външно се препоръчва за жабу-рене при болки на венците, а сокът от прясното растение — против гнойни възпаления на средното ухо.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 г вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.