Богословие и Философия

В действителност богословието има свой предмет, подход, метод, вцялост различен от тези, с които разполага философията. богословието е вкоренено във вярата, то се позовава на авторитета на словото, яваващо се като откровение и произхождащо ex causa prima, нейният предмет е самото откровение, което се опитва да обясни от позицията на разума. когато на основа на едно от подобните изследвания се намира отговор на философския въпрос, то отговора се получава не като философски, цялата философска работа трябва да се изпълнява в друг план, това не парализира философията, а по-скоро я въодушевлява. На практика в християнския век се наблюдава огромен подем на интелектуалното любопитство, вече е в сила величието на тайните, които те са предложили. Доколкото става дума за формулировката philosophia ancilla theologiae, то нейният произход трябва да се търси при Петър Дамиан, който по този начин би искал да накара философията да замълчи. Позицията на схоластиката е съвсем друга. Когато богословието използва философията като инструмент на истината, за да се направят не философски, а богословски изводи, само тогава философията се изявява в качеството си на дисциплина, обслужваща богословието; ancilla, non serva, или тя се третира от богословието по своите собствени закони – това не е роб, това е  държавен секретар.

Но когато философията преследва свои собствени цели, тя не е робиня, тя е свободна, тя е мъдрост. Аз добре разбирам, че откровението “учи” на някои истини, в това число и философски. Само Бог не подлежи на обучение, ангелите се обучават един друг, а обученото същество не губи свободата на духа и говори за това, как е създадена свободата. И за всеки сътворен дух съществува примат на истината даже над опита за познание, колкото и благороден да е той. Някои съвременни философи, невярващи в християнското откровение съдят за това откровение от позицията на предубеждението, имащо значение само в  нехристиянската система. Не трябва да се признава такъв метод за добър. Ако не вярваме, че самата Първородна Истина ни просвещава с формулите на вярата, ако считаме, че вярата ни преподава простото правило повиновения на човешката традиция, ние разбира се няма да приемем подчинението на философията на вярата. Искам да кажа, че в крайна сметка никой няма да се съгласи, че философията изпитва притеснения. нито нехристиянина, в очите на когото вярата може да ограничи философията и да и попречи да я види. нито християнина, в очите на когото вярата не може да се стесни философията, така както я укрепва и и помага да я види по-добре.

Впрочем повече или по-малко сериозните неудобства от жизнено важната солидарност в християнския режим между иерархизираните добродетели и достойнствата на интелекта могат да възникнат от случай в случай, както и във всяка органична система. така в Средните векове философските проблеми, предизвикани от богословието, често са ставали зависими изключително от богословието. томистката философия е претърпяла от това известна загуба, не по отношение на нейните вътрешни достойнства, а по отношение на своята организационна автономия. Една от причините за недоразумения, разделяща днес “схоластиците” и “съвремените” мислители се заключава, както ни се струва в това, че удивителното множене на първите, чистотата, дълбочината на тяхната философия, нейното приобщаване към външния свят са забавили нейното техническо развитие на пътя на самостоятелното учение, водещо собствен живот извън богословието и осъществяващо се във всички свои части в съответствие със собствените методи и прийоми, свойствени на философията. Да кажем, че напълно различната от богословието томистка философия, която обитава и е длъжна винаги да обитава едновременно както в своето собствено лоно, така и в лоното на богословието, предстои немалко работа по подреждането и преразпределението на материалното, което трябва да се изпълни, за да се размести – като при това не се прекъсне жизнено важната за нея връзка с богословието.

Но ние мислим, че неудобствата, за които става дума, произхождащи от признатия режим на подчинение, са по-малко сериозни, отколкото тези, които са предизвикани от подчинението на философията на богословието и неизказаната мистика.

Във всеки случай, не само на Платон, но и на много други средновековни богослови и философи съвременния запад е задължен за самите понятия за пълнота на обективната наука за всичко, което това понятие е взело от аскезата за ума. Това умозрително очистване е едно от достиженията на християнската философия.

Накрая ние вече отбелязахме, че разликата не е  отделеност. Въпреки, че между философията и теологията съществуват съществени разлики, нищо не пречи на това, че мисълта, намираща се в разпореждане на тези две дисциплини, извършва само единственото конкретно движение една към друга.

Което се разделя от школите се обединява от живота. Свободната християнска мъдрост, съединяваща без да смесва, философското и богословско просвещение, може по този начин да функционира в съответствие с движението на мисълта, която напомня, ако желаете, движението на мисълта при Малбранш, но без смесването, което е при него на формалните обекти.