Белите дробове са два – десен (Pulmo dexter) и ляв (Pulmo sinister). Всеки от тях има форма на половин конус надлъжно разрязан със заоблен връх. Основата на белите дробове лежи върху диафрагмата, а върхът му се издава 2 см над ключицата. На всеки бял дроб се различават няколко повърхности. Най-голяма по територия е ребрената повърхност. Тя е околовръстна и ориентирана към ребрата и междуребрените мускули. Диафрагмената равнина е тази, която е насочена към диафрагмата. Третата е медиална, насочена към срещулежащия бял дроб. Всеки бял дроб притежава междудялови повърхности. По медиалната повърхност се различават 2 части: гръбначна и средостенна, по нея се разполага вратата на белия дроб, през която в органа навлизат белодробни артерии, главните бронхи и нерви, а излизат белодробни нерви и лимфни съдове. Диафрагмената и ребрената повърхност се срещат в дъговиден долен ръб, а ребрените и медиалните в преден ръб. При левия бял дроб в долния участък на предния ляв дроб се намира сърцето. Посредством цепнатини, двата бели дроба се разделят на дялове. Левия бял дроб се разделя на горен и долен дял, а десния посредством още една хоризонтална цепнатина – на 3 дяла – горен, среден и долен. Във всеки от дяловете на двата бели дроба се разполагат толкова сегмента, колкото е броя на сегментните бронхи. Делчевият бронх навлиза в делчето и се дели на 18 – 20 крайни бронхиоли. В двата БД те са ~20 хил. Всяка крайна бронхиола се дели на две (дихотомично) на дихателните бронхиоли, които се наричат така, защото съдържат в стената си алвеоли, позволяващи обмяната на газове. Дихателните бронхиоли се разделят на алвеоларни ходове, а те завършват на алвеоларни торбички. Стените им са изградени от белодробни алвеоли.