Обща характеристика на безналичните плащания
Предимства: Технически безналичните плащания стават чрез прехвърляне на пари от сметката на платеца по сметката на получателя. Предимствата на безналичните плащания са:
? намаляват се разходите по осъществяване на паричното обръщение
? съкращава се значително платежният процес
? създава се по-голяма сигурност в разплащателния процес
Плащанията могат да се разделят на две групи:
? в рамките на страната
? с чужбина ( с контрагенти от друга страна)
Плащанията се извършват по два основни начина:
? в брой
? по безналичен начин (плащания по сметка)
Плащанията между стопанските субекти обикновено се осъществяват по безналичен начин чрез прехвърляне на пари от една сметка по друга, въз основа нареждането на титулярите им.
Банкови сметки. Видове банкови сметки:
1. Разплащателни / текущи сметки/ – в тях се съхраняват пари платими до поискване
2. Депозитни сметки – за съхранение на пари, които се представят на банката за определен срок срещу издаване на депозитен сертификат
3. Текущи /бюджетни/ сметки – те са за пари, които се представят на бюджета на разпоредителите с бюджетните средства
4. Спестовни сметки – за съхранение на пари, внасят се в спестовни влогове
5.Набирателни /особени/ сметки – за пари, които клиента представя на разположение на свое поделение
6. Акредитивни сметки – за съхраняване на пари, предоставени от клиента на разположение на други субекти, който има право да ги получи, само при изпълнение на условията, поставени при откриване на сметката
7. Ликвидационни сметки – по тях се отразяват парите на обявени в ликвидация юридически и физически лица
Откриването на банкова сметка става чрез договор между банката и съответното лице. Когато даден субект желае да открие банкова сметка, той
трябва да подаде в съответната банка искане за откриване на банкова сметка. Това искане трябва да се придружава от следните документи:
? спесимен на подписите – тук се посочват лицата, които ще разпореждат с парите по сметката
? копие от документа, с които лицата са справомощени да се разпореждат с парите по сметката
? удостоверение за регистрация на лицето, откриващо сметката
? извлечение от учредителния акт на лицето, откриващо сметката
Когато клиентът на банката желае да закрие своята сметка, той трябва да представи в обслужващата го банка искане за закриване на банковата сметка.
Основни форми на безналични плащания в съвременната банкова практика.
Използват се следните основни форми:
? директен трансфер / вирмент /
? акредитивна форма
? незабавно инкасо
? чекове
Клиентите сами определят формата на плащане, която е посочена от титуляра на сметката. Банката обаче има право да откаже някоя от формите на безналичното плащане.
1. Директен трансфер / вирментна форма/
В практиката тази форма е една от най-често използваните. Използва се, когато платецът има добра финансово състояние и готовност да изпълнява редовно своите платежни задължения. При вирментната форма инициативата за плащане е у платеца. Доставчикът предава стоката, а платеца нарежда на обслужващата го банка да извърши съответното плащане в полза на доставчика.
Директния трансфер се използва при вътрешни плащания – между клиенти, чийто сметки се водят в една банка, при вътрешно банкови и междубанкови плащания.
Основен документ на вирментната форма е платежно нареждане, което се съставя по специален образец в два екземпляра.
2.Акредитивна форма на плащане
Вирментната форма е удобна и предпочитана от платеца. Той плаща след като получи стоката. За другия контрагент – бенефициента, тя обаче не е предпочитана, защото е свързана с някой рискове. Възможно е например платецът да не разполага със средства и да забави плащането и др. Това поставя доставчика в по неизгодно положение. Тези слаби страни на вирментната форма / за доставчика/ се преодоляват чрез използването на акредитивната форма на плащане.
Основната характеристика на тази форма се състои в това, че платецът предварително заделя и прехвърля по отделна акредитивна сметка средства за осигуряване на плащането. Но заедно с това платецът определя и условията, при които обслужващата банка да извърши плащането в полза на доставчика.
Най – общо акредитивното плащане минава през два етапа:
1. Договаряне на условията и откриване на акредитив на разположение на доставчика
2. Доставчикът доказва пред банката, че е изпълнил условията, които му дават право да получи сумите от открития му акредитив.
Поради това акредитивът е много изгодна форма от гледна точка на доставчика, защото му гарантира получаването на плащането. И обратното: тази форма е неизгодна за тъй като се блокират съответните авоари за определен период.
В зависимост от движението на парите, акредитивът бива:
? покрит – с предварително превеждане на парите
? непокрит – с последващо превеждане на парите
Акредитивът се закрива при:
? изчерпване на сумата или приключване на сделката
? изтичане на срока, за който е бил открит
Когато при закриване на акредитива по него има неизползван остатък, той се превежда по сметка на платеца.
Документът, който се използва при акредитивната форма на плащане, е пълномощно за откриване на акредитив.
3. Незабавно инкасо
Тази форма се използва, когато фирмите имат постоянни взаимоотношения и при взаимно доверие. При инкасовата форма сравнително добре се зачитат интересите и на двете страни в платежния процес. Така например доставчикът е сигурен, че след като изпрати стоката, ще получи и парите от реализацията. Платецът, от своя страна, заплаща стоката след като я получи и провери дали са спазени договорните условия. Все пак при инкасовата форма предимствата са повече за платеца.
Плащането чрез незабавно инкасо може да се осъществи, само когато платецът предварително е дал съгласието си плащането да стане незабавно от неговата сметка по искане на доставчика.
Съгласието за незабавно инкасо се съставя в два екземпляра.
Банката на платеца извършва формална проверка дали са изпълнени поставените от платеца условия. Тя обаче не носи отговорност за неизпълнение на тези условия.
4. Плащане с чекове
В нашата банкова практика тези плащания се прилагат сравнително ограничено.
Инициативата за плащане при чековете е у платеца. Чекът представлява писмено нареждане на платеца до обслужващата го банка да предостави или изплати на посочения бенефициент определената сума. Чекът се съставя от издателя в един екземпляр и се предава на бенефициента, който може да го предяви за плащане във всяка банка на територията на страната.
Не се допускат поправки върху чека. Те са лични – не могат да се ползват от други лица. Те могат да се инкасират само ако са издадени в срока на валидност на контролната чекова карта.
Чековете биват три основни вида:
1. Обикновен чек – при него размера на плащанията не се ограничава. Тези чекове се използват при вътрешнобанкови и междубанкови плащания.
2. Лимитиран чек – клиентът може да издава отделните чекове на различна сума, но общата им сума не може да надвишава определения лимит за чекова книжка.
3. Акцептирани чекове – те се издават от платците и се предоставят за акцептиране в обслужващата ги банка. Те се използват при еднократни и случайни плащания.
5. Електронни системи за разплащане
С развитието на електронно – изчислителната техника се създават възможности за внедряване на автоматизирани системи в банковото дело.
Вниманието днес се насочва към електронното разплащане чрез магнитни карти, банкомати, “домашни банки” и други. Могат да се използват и разглеждат мрежи за връзка като: Банкнет, БИСЕРА, БОРИКА, S.W.I.F.T, ЛОБИС, Internet.
S.W.I.F.T е международна финансова общност. Тя осигурява глобална съобщителна комуникационна среда за съхраняване, предаване и обработка на банкови разплащания.
ЛОБИС / локална банкова интегрирана система / обслужва вътрешнобанковите разплащания на клиентите на банката.
БОРИКА е изградена като национален оператор. Тя е система за автоматизиране на плащанията иницианизирани чрез банкови карти.
Поставя се началото и на изнасянето на услугите извън банковия офис /разплащане с банкови карти, банкиране по телефона и други/
Електронното банкиране има две форми на реализация:
разплащане с банкови карти
домашно банкиране
От познатите в световната банкова практика два основни вида платежни карти / дебитни и кредитни/, у нас за сега е дадено предимство на дебитната карта.
2. Търговски фактури
обикновената фактура – задължително се издава при всяка сделка от търговски характер и показва каква е стоката, кой е продавачът и кой купувача, цената на валутата, разходите по доставката и други
консулска фактура – попълва се от продавача / износителя/ и се заверява от консулската служба на страната на вносителя / купувача/
митническа фактура – фактура, която износителя издава за пред митническите власти в страната на вносителя
3. Застрахователни документи
застрахователна полица – удостоверява, че стоката е застрахована
абонаментна застрахователна полица – покрива застраховката на всички стокови пратки, които са договорирани за определен период
застрахователен сертификат – издава се от застрахователя и доказва, че е сключен застрахователен договор
рейсова застрахователна полица – покрива рисковете само на един рейс
4. Документи за количество качество и произход
опаковъчен лист – съдържа описание на стоките в опаковъчната форма на стоките в международния транспорт
спецификация – подробно описание на стоката без да се включват цените
талиманска бележка – документ които се подписва от лицата, които установяват бройките, съдържанието и количеството на стоката при нейното товарене и разтоварване. Наричат се талимани
? сертификат за качество – издава се по искане на купувача
? ветеринарен контрол
? фитосанитарен сертификат
? сертификат за произход – изисква се в страната вносител и служи за облагане на стоката,както и за нейния контрагент. Издава се от специални органи от страната – износител