Характер на бедствие имат радиацоннто, химическото и бактериологическото заразяване. Бедствията причиняват жертви, тежки материални щети или застрашават здравето и живота на населението. Те възникват бързо и неочаквано, внезапно нарушават нормалния живот на хората. Много от бедствията могат да се преживеят безвредно само от тези, които знаят как да действат при всяка ситуация и да вземат правилното решение за спасяване на себе си и на другите.
Природните бедствия са предизвикани и протичат по физически и географски закони, но тяхното отражение върху живота, материалното състояние и труда на хората в много случаи е катастрофално. Хиляди хора за часове, а в много случаи и за минутите оказват лишени от живот и здраве, подслон и храна. Това се отнася и за промишлените аварии, катастрофите, експлозиите, пожарите и епидемиите. В много случаи при хората се нарушава механизма на груповата взаимопомощ. Човешките и икономическите загуби от природните бедствия поставят в безисходно положение за определено време отделни райони, а по някога и цели държави. Например в 1974г. Урагана Фифи над Хондорас ( 25% от територията на страната е пострадала, 120 000 дъши остават без покрив, а убитите и изчезналите са повече от 12 000 души).
Земетресението е резултат от рязкото освобождаване на натрупаната енергия от деформация на земните пластове. То е естествено възникнало колебателно движение, което предизвикава разтърсване на земната кора, изразяващо се в нарушаване непрекъснатостта на земните пластове. Хипоцентърът и фокусът на земетресението е точката в земната кора, в която кърти чисти извозва и започва процесът на разрушаване на материала. Точката на повърхността на земята, непосредствено над хипоцентъра, се нарича епицентър. Силата на земетресението се оценява чрез два различни по своята физическа същност показатели: сеизмична инензивност и магнитуд. Сеизмичната интензивност се свързва с ефектите от земетресението. Тя е важен показател с приложение в строителството. Определя се на базата на скали. Позната и възприета у нас е 12 – степенната скала на Медведев – Шпонхоер – Карник /МШК/. Магнитудът дава оценка за енергията на източника на земетресението. За определяне на магнитуда се използва 9 – степенната скала на Рихтер.
Земетресението е критична ситуация, която не може да бъде предсказана и предотвратена. Неговата продължителност не е голяма, но последствията са тежки. На територията на нашата страна най-опасните сеизмични зони са Кресненската, Пловдивската, Софийската, Горнооряховската и Шабленската. Правилното поведение на всеки един от нас по време на земетресение може да бъде животоспасяващо.
България попада в активната сеизмична зона на Средиземно море. Значително Влияние оказва и сеизмичната зона на Карпатите. Град Плевен може да бъде подложен на сеизмични въздействия с интензивност от VII – VIII степен по склата на МШК при земетресения от двете зони: Горнооряховската, с център Горна Оряховица и от врачанската планина/Карпатите/ в Румъния. Най-силното земетресение в сеизмичната зона Горна Оряховица е станало на 14.04.1913г. с магнитуд М=7,0 и интензивност от IX – X степен при дълбочина на огнището 15 км.
Най-силни земетресения в България са регистрирани на 31.03.01901г., епицентър Шабла с магнитуд по скалата на Рихтер 7,2. През 1977г. На 04.03. – епицентър Вранча (Румъния) със сила 7,2. Засегнати са Свищов, Никопол, Плевен, Русе, В. Търново. През 1986г. с епицентър Стражица със сила 5,7 по скалата на Рихтер. Засегнати са Стражица и Попово.
През 1968г. – земетресение в Скопие. 72% са унищожените и повредени постройки. През 1966г. – земетресението в Ташкент. През 2002г. – земетресение в Турция.