Апатия и страх на изборите в Узбекистан

Узбекистан гласува в неделя в управляваните от държавата парламентарни избори, отхвърляни като нямащи значение от гласоподавателите в ключовата за Запада нация в усилията му да удържи талибаните в съседен Афганистан.

Някога критичен към злоупотребите с човешките права и нетолерантността към несъгласията, Западът запази мълчание преди вота в Узбекистан тъй като иска да го ангажира повече в американските усилия в Афганистан. Бившата съветска република е най-населената централноазиатска нация и никога досега не е произвеждала избори, които да са били оценявани като справедливи и честни от западни наблюдатели. Неделното гласуване със сигурност ще даде на съюзниците на президента Ислам Каримов, на власт от повече от две десетилетия, всички места в долната камара на парламента. Страната няма опозиционни партии и повече про-демократични активисти са или в затвора, или в изгнание зад граница. „Няма смисъл“, според мъж в столицата Ташкент преди гласуването, което започна в 3:00 българско време. „Безсмислено е“, отбелязва той. Друг посочва, че на хората наистина не им пука. „Това не са избори“, обобщава той. Опасявайки се от репресии от страна на държавата, жителите на столицата, древен град по Пътя на коприната, възстановен в съветско време, говорят открито с нежелание. Въпреки широкоразпространената апатия, официално избирателната активност е вероятно да е висока в страната, където, като отзвук от съветското й минало, гласуването често е задължително в квартали и в компании. САЩ официално прекратиха отношения с Ташкент през 2005 след като го осъдиха за откриването на огън срещу протестиращи в град Андижан, убивайки стотици, според очевидци. През тази година обаче отношенията се стоплиха след като Узбекистан се съгласи да позволи доставки да преминават през негова територия на път за Афганистан, с който дели дълга обща граница. ЕС също вдигна санкциите срещу страната през октомври. /Ройтерс