Кайро – столица на Египет и най-големият град в Африка . Разположен е на юг от делтата на река Нил , покрай бреговете на реката . Той е крупен въздухоплавателен , железопътен , автомобилен и речно – транспортен възел . Освен това е и голямо промишлено и търговско средище .
Селище на мястото на днешно Кайро е съществувало от ХVІІ в.пр.н.е. В римско-византийската епоха градът е известен с названието Вавилон , а след това Фустат . През 969г. в северния край на селището започва строителството на столицата на арабската държава Фатимидите / една от арабските държави в миналото , образувана след разпадането на Арабския халифат /. Новото селище е наречено Ал – Кахира / на арабски – „Победоносният град” / и от тук в европейски вариант идва името „Кайро”. В периода 969 – 1517г. е столица на различни арабски държави , голям религиозен , политически , търговски и занаятчийски център . От 1517г. градът е в Османската империя , а от 1882г. до 1922г. е британски . От 1922г. е столица на независим Египет .
Архитектурният облик на днешен Кайро се е определял от контраста между различните зони с различна история и архитектура . В района на стария Кайро са запазени „Кулата на Траян” /130г.пр.н.е./, три църкви от ІV – VІІ в. и джамията „Амър аби ал-Аса”. Тя е построена през 641г. с много колони и пет минарета , като многократно е достроявана и ремонтирана . Друга стара джамия е „Ибн Тулун” от ІХ в. От старата епоха е запазен мавзолеят „Събъс Банат”/ „Седемте дъщери” – ХІ в./, намерени са също бани и останки от жилищни сгради от Х – ХІ в.
Средновековният град е запазил тесните извити улици с традиционните 2-4-етажни кирпичени къщи , а също така дворци , керван-сараи , бани , базари и култови комплекси . В стария Кайро има над 400 архитектурни паметници : останки от каменна стена с кули – врати от ХІ в. ; джамии – „Сел Азир”/ 972г. , нееднократно преустройвана , древното й ядро е вътрешен двор с арки и колонна зала с 300 колони/, „Ал Хакима”/ 990 – 1012г. /, „Ал Джуюши”/ 1085г. , с много интересна каменна резба /; цитаделата „Салах ад-Дин”/ХІІІ – ХV в./ и други по-малки джамии , някои от тях с медресета . В покрайнините на стария град има много некрополи и мавзолеи . Европеизацията на Кайро започва през втората половина на ХІХ в. , по времето на управителя Исмаил Паша , когато започва новото строителство , на запад от стария град . В периода до началото на 50-те години на ХХ в. в града са построени голям брой красиви сгради от френски , белгийски и английски архитекти . Още по-голямо строителство се е осъществило през втората половина на ХХ в. във връзка с много бързо протичащият урбанизационен процес , превърнал Кайро в най-големия град в Африка .
Центърът на съвременен Кайро е площад „Тахрир” с ансамбъл от здания на Египетския музей / 1902г. /, хотел „Нил – Хилтън” / 1959г. / и Лигата на арабските държави / 1967г. /. В архитектурния облик на новия Кайро прави впечатление импозантният булевард по брега на река Нил с високи сгради и зданието на телевизионния център , мостът над реката с дължина 500м и първият в Кайро небостъргач / 1956г. /. На остров Гезира е изграден Каирския университет / 1929 – 1930г. /, пред който е издигнат монументът „Пробуждането на Египет” / 1928г. /. Новият град е с прави , широки булеварди , площади и градини . Много добре са благоустроени правителствено-административният и жилищният район / Медина-ан-Насър /. Има обаче и много крайни и неблагоустроени райони . В последните години са изградени и нови , модерни квартали .
Градът е център на художествените занаяти . Тук се намират много музеи , най-известният от които е Египетският музей / експонатите му са свързани с древната история на Египет /. Освен това в града има много хотели , ресторанти , пазари , различни видове учебни заведения , библиотеки , театри и други .
Египетският музей в Кайро е основан от френски учени през 1858г. В него е най-голямата сбирка с произведения на изкуството на Древен Египет . Музеят е център за изучаване на древната художествена култура . Организира археологически разкопки и издава поредица публикации и различни каталози с произведения на изкуството