Пекин – столица . Той е трети по големина град в страната . За пръв път Пекин се споменава като населено място през второто хилядолетие пр.н.е. През периода Х – ХІІ в. Пекин е столица на някои малки феодални държави , а от ХІІ в. става столица на огромна държава под властта на монголската династия Юан . С изгонването на монголците и възстановяването на китайската династия Мин през ХІV в. столицата се премества в Нанкин . През ХV в. Пекин възвръща функциите си на политически център . Историята на града е оставила отпечатък върху архитектурния й облик . Пекин се поделя на Вътрешен град и Външен град .
Великата китайска стена – грандиозен паметник на строителството на Древен Китай – отбранителна крепостна стена дълга 4100км / по други данни до 5000км / и се простира на север от град Шанхайгуан край Ляодунския залив на Жълто море до град Цзянгуан / провинция Ганси /. Първите нейни участъци са направени през ІV – ІІІ в.пр.н.е. по времето на императора Цин Щихуанди , обединил страната . Тя нееднократно е била достроявана и подобрявана при по-късните династии , особено в периода на династията Хан . Стената има от 6,6 до 10м височина и ширина на нейните най-ниски части до 6,5м , по високите части – до 5,5м . Стената е направена от пръст и камък и облицована с тухли . Значително по-късно е извършено облицоване с камъни на някои места , като например участъкът на север от Пекин , който се показва на туристите . Това се отнася към периода на династията Мин и е от 1368 -1644г. Великата китайска стена има 25000 стражеви кули използвани за охрана . Представляваща най-сурова крепост , Великата китайска стена служела едновременно и за път простиращ се на 750км до горските хребети . През 1200г. орди на Чингизхан преодоляват това отбранително съоръжение и завоюват голяма част от Китай . Днес Великата китайска стена представлява голям интерес за туристи , историци и сеизмолози .
Императорският дворец на династията Мин и Цин е известен като двореца Гугун в Пекин , той е един от крупните средновековни градски ансамбли на Китай . Голямата резиденция на китайския император била създадена през 1406 – 1420г. с усилията на 200хил. строители . По време на императорите в двореца живеели 60хил. човека , а поддържането на охраната се извършва от около 10хил. воини . Деветстотинте помещения на двореца с мебелите и произведенията на изкуството съставляват безценното наследство на китайската цивилизация на династията Мин и Цин .
Императорският град в пределите на който се намира двореца заема правоъгълен участък в центъра на Пекин с размери 960 – 750м с големи градски оси юг – север . Той е ограден с тухлени стени високи до 10м и водни канали с ширина 60м . Освен двореца в комплекса влизат храмов ансамбъл и редица парадни дворци , ограничени със стени и съединени с монументални врати , а също така градини , беседки , павилиони , различни служебни и други помещения . Дворецът се разделя на две части – южната част или външния палат , заемащ 2/3 от цялата територия , предназначени за официални церемонии и приеми , и северната – Вътрешни покои – жилищна резиденция на императора и семейството му заемаща 1/3 от територията .
За основен вход в Императорския град служи вратата Тананмин / Вратата на небесното спокойствие / – монументална квадратна кула с покрив покрит с глазирани керемиди . Вратата се охранява от два огромни каменни лъва . Зад входната врата се намира стената на Забранения град с четири входа – Южна врата , Северна врата , Източна и Западна врата .
Ядрото на двореца се явява комплексът на „Трите големи палата” бивши императорски резиденции . Той се състои от последователно свързани помежду си площади оградени с различни постройки . Първият двор непосредствено се доближава до главната южна врата . Вътре в двора преминава канал издълбан във формата на дъга с пет моста облицовани с бял мрамор и с ажурни парапети .
Най-значителните здания на комплекса са три тронни централни палата , последователно разположени в северната част на главния двор на височина около 7м на триредови платформи облицовани с бял мрамор и мраморни гравирани бюлостради . От ХVІІ в. те получили наименование Тайхедян / Палата на Висшата хармония / , Палата на Пълната хармония и Палата на Съхранената хармония . Най-впечатляващо съоръжение в Забранения град – Палата на Висшата хармония е 63м дълга и висока 35м , с двуредови четирискатови покриви , покрити със златисто жълти керемиди . Пред палата са поставени бронзови фигури на костенурки / символ на дълголетие / , жерави / символ на мъдростта / , а наред с тях се намират медни триножници / символ на трона /. В центъра на огромната зала се извисява тронът на императора с емблема на дракон , обкръжен със символически фигури на жерави и слонове , свещени съдове , реликви и кадилници за благовония . В Палата на Висшата хармония на императора се извършвали тържествени церемонии , издавали се укази , отбелязвали се висши държавни събития и дати . Двата други тронни палата служили за място на провеждане на по-малко значителни церемонии и решения на делнични дела .
По-назад от палата се намират три двореца наречени – Три задни двореца . Дворец на небесната чистота , служел за императорски канцеларии , място за приемане на чуждестранни посолства и обявяване на наследника на трона . В Двореца на обединението на небето и земята се намират императорските печати . Тук в деня на своето раждане императорът приемал поздравления на поданиците си. В двореца на земното спокойствие се провеждат бракосъчетанията на императора и се намират спалните за новобрачни .
В северната част на Забраненият град по неговите главни оси са разположени други императорски дворцови здания и по различните страни са разположени многобройни жилища и стопански постройки .
В източната част на Забранения град се намира знаменитата Стена на деветте дракона , която е дълга 27м и висока 5м . Стената е покрита с глазирани керемиди . Цялата й повърхност е заета от деветте дракона живописно изваяни в жълто , синьо, бяло и виолетово .
Изходът от Императорския дворец преминава през прекрасна градина с вековни дървета , декоративни храсти и цветя .
На юг от Императорския дворец , който е ограден от стена се намира много известният централен площад „Тянанмън” / Вратата на небесното спокойствие/. От запад на изток през площада преминава главният булевард Чанънцзе / Улицата на дългото спокойствие /. В южната част на Външния град се намира известният „Храм на небето”.
Интересни са и покрайнините на Пекин . На северозапад от него е разположен великолепен ансамбъл от дворци и паркове , наречен „Ихеюан”. Това е бившата лятна резиденция на китайския император . В наши дни е място за отдих , като се посещава от много туристи . На север от Пекин е разположен величествен комплекс от погребални съоръжения на императорите от Минската династия . Както в миналото , така и сега градът е център на различни занаяти , чиито произведения представляват интерес за туристите .
В наши дни Пекин е огромен модерен град , който изпълнява основни административни , промишлени , транспортни , обслужващи и други функции .