Град Алжир / на арабски „Ел-Джазаир” / – столица на Алжир . Той е голямо пристанище на Средиземно море . Построен е на мястото на древно финикийско селище , преименувано по-късно в Икозиум . На развалините на Икозиум през 935г. берберският емир Бологин ибн Зири основава град с названието Ал-Джазаир / по името на намиращите се срещу брега острови – на арабски език „ал-джазаир” означава – острови /. От 516 до 1830г. градът е столица на автономна държава , намираща се в пределите на Османската империя . От 1830г. французите завладяват град Алжир . В периода между Първата и Втората световна война градът е четвърти по големина във „Френската световна империя”. От 1962г. той е столица на Алжирската народнодемократична република .
Алжир е живописно разположен в подножието , по склоновете на хълмовете по брега на Алжирския залив , сред зелени градини и паркове . Ядрото на стария град е древна берберска крепост / 1556г. / с излизащите от нея улици със стълби . От двете им страни са наредени дву- и триетажни къщи . Има паметници на старото арабско изкуство – Голямата джамия / 1096г. / с минаре от 1323г. и джамията „Сиди Рамдан” /ХІІІ в./.
В стария Алжир има много паметници от османската епоха . Най-известна постройка от този период е джамията Али Битчин / 1622г. /, която в колониалния период е католическа катедрала , а след 1962г. пак е превърната в джамия . Запазени са още джамии , пазари , дворци , мавзолеи и религиозни училища .
На височините над града , сред градини от цветя и плодни дървета се издига резиденцията на Турските бейове . По време на френското владичество градът много бързо нараства и се модернизира . Голямо развитие Алжир претърпява в края на ХІХ и през ХХ в. Колониалните сгради от ХІХ и началото на ХХ в. са интересни , бели 4-5-етажни постройки . След независимостта / 1962г. / изграждането на града продължава .
В последните години социалната обстановка в страната е доста сложна . По тази причина туризмът претърпя пълен крах .