Под антична философия се разбира често пъти само древната гръцка философия. В същност това е неправилно. Защото и преди наред с гръцката философия съществува и философия на индусите и китайците, на египтяните и евреите, на персите и асировавилонците. Възгледът за започване историята на философията само от древногръцката философия крие следните недостатъци:
а/То издава едно типично не философско, секуларистично европейско самомнение и себенадценяване, което не държи достатъчно сметка за извънвропейските древни философски опити.
б/Това схващане е възможно само тогава, когато преднамерено рационалистически и дори атеистически стесняват самото понятие за философията, като се счита, че философията започва само там, където се чувства потребност да се обяснят явленията с естествени причини и се търси удовлетворение на тази потребност. /напр. Едуард/.
Въпреки това и ние ще се задоволим с изучаването само на антична философия, тъй като:
а/Философията на източните народи е религиозна философия и следователно предстои обстойно да бъде разгледана по предмета „История на религията”.
б/Античната философия се явява начало изобщо на европейската наука, не само на европейската, тъй като, както знаем, понятието „философия” е било първоначално „синоним” на „науката”.
в/Античната философия се явява типична по своето развитие за европееца, както по психологическите възбуди за възникването и, и смелостта, и разнообразието на проблемите и отговорите и, така и с изминаването на един цялостен кръг, като се започне от естествено научните космологически проблеми, минава се към вътрешния мир, за да се завърши с религиозно-етични проблеми, развитие, което циклово
се повтаря в цялата по-нататъшна история на философията /Ср. В. Винделбанд/.
г/За пръв път в Гърция се проявява чисто теоретически безкористен интерес и този интерес, когато е насочен към изучаване на отделни области от действителността носи философски характер, защото частта се изучава винаги във връзка с целостта на света.