Антиинфлационна политика

  1. Измерване на инфлацията – практически се осъществява чрез ценовите индекси като съотношение между сегашната цена за една и нейната предишна цена. Най-често инфлацията се изчислява на базата на стоки. И с
  2. формулата:

И = Ц1 – Ц0

Ц0

И – процентния измерител на инфлацията

Ц1 – индексът на потребителските стоки през текущата година

Ц0 – индексът от предшестващата година

За основен измерител на инфлацията обикновено се приема дефлаторът на БВП. Ценовото равнище е показател за величината на цените от определената базова година. Ценовият индекс е показател за измерване на ценовото равнище, а дефлация ще има при движение на ценовото равнище надоло.

  1. Същност и особености на антиинфлационната политика – може да се провежда от органите на изпълнителната власт, от ЦБ и от икономическите субекти.

Антиинф. п-ка може да се прояви като:

– Последваща – предприемат се мероприятия и действия, насочени към регулирането на вече появили се инфлационни процеси.

–         Превантивна – възможно е да се осъществяват такива мероприятия, които да възпрепятстват, минимизират или отложат появата на инфлация.

Кейнсиянската антиинфл. п-ка прекомерно залага на регулиране на потреблението и обръщението, а не на производството. Особено неприложима е при стагфлация.

Монетаристите препоръчват контрол върху паричната маса като основно средство срещу инфлацията.