Измерване на инфлацията – практически се осъществява чрез ценовите индекси като съотношение между сегашната цена за една и нейната предишна цена. Най-често инфлацията се изчислява на базата на стоки. И с
- формулата:
И = Ц1 – Ц0
Ц0
И – процентния измерител на инфлацията
Ц1 – индексът на потребителските стоки през текущата година
Ц0 – индексът от предшестващата година
За основен измерител на инфлацията обикновено се приема дефлаторът на БВП. Ценовото равнище е показател за величината на цените от определената базова година. Ценовият индекс е показател за измерване на ценовото равнище, а дефлация ще има при движение на ценовото равнище надоло.
- Същност и особености на антиинфлационната политика – може да се провежда от органите на изпълнителната власт, от ЦБ и от икономическите субекти.
Антиинф. п-ка може да се прояви като:
– Последваща – предприемат се мероприятия и действия, насочени към регулирането на вече появили се инфлационни процеси.
– Превантивна – възможно е да се осъществяват такива мероприятия, които да възпрепятстват, минимизират или отложат появата на инфлация.
Кейнсиянската антиинфл. п-ка прекомерно залага на регулиране на потреблението и обръщението, а не на производството. Особено неприложима е при стагфлация.
Монетаристите препоръчват контрол върху паричната маса като основно средство срещу инфлацията.