Анатомията на човешкото тяло се описва, когато то е в основен анатомичен стоеж – долните крайници са приведени един към друг, а горните към туловището, дланите насочени напред. През него мислено могат да бъдът прекарани 3 основни равнини – срединна, фронтална и напречна. Срединната равнина разделя тялото на лява и дясна половина. Аналог на десен – Dexter (м.р.), dextra (ж.р.), dextrum (ср.р.), ляв – sinister (a, um). Успуредно на средната равнина могат да бъдат прекарани множество равнини наричани сагитални от sagitta (стрела). Фронталната равнина разделя тялото на предна и задна половина. Аналог на преден – anterior, на заден – posterior. За преден може и терминът ventralis; заден – dorsalis. Напречната равнина разделя тялото на горна и долна част. Горен – superior или cranialis , долен – inferior или caudalis.
За обозначаване на областите и частите на човешкото тяло, на органите и на техните части на разположението им едни спрямо други. В анатомията на човека се използват доминиращо латински термини. Съвкупността от тези термини се нарича анатомична номенклатураNomina anatomica). (
Първата анатомична номенклатура е приета на международен конгрес на анатомите през 1895г. в гр. Базел (Швейцария) поради което се нарича Базелска анатомична номенклатура Basler Nomina anatomica (BNA) от известните до тогава 50хил. термина в нея са включени около 5 500. Използваната днес международна анатомична номенклатура е приета през 1955г. в Париж, нарича се Парижка (Parisiana nomina anatomica) (PNA). Тя се актуализира на всеки следващ международен конгрес на анатомите (на всеки 5г.).