Амортизация. Същност на амортизацията.
Всяка една фирма начислява амортизация на МДА и нематериалните дълготрайни активи. Всяка една от тях самостоятелно определя и ръководи амортизационната политика в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и НСС.
Възпроизвеждането на активите се осъществява по реда на тяхното амортизиране или чрез системата и механизма на амортизационните отчисления.
Амортизацията е понятие от латински произход и по своята същност представлява възстановяване в парична форма направеното изхабяване на МДА и НМДА. Или накратко – тя е паричен израз на изхабяването.
Или амортизацията е онази част от стойността на амортизируемия актив, която се отчита като разход при срока на практическото му използване.
– начисляване на амортизацията – има непрекъснат и задължителен характер. Те се начисляват от месеца, следващ месеца на придобиването на ДА или въвеждането му в експлоатация.
Правилното определяне на нейния размер е необходимо за: измерване производствените разходи на отделните видове продукция; набиране на достатъчно средства за инвестиции и иновации; обоснованото определяне икономическата ефективност на новата техника, особено във фирмите и отраслите с голям относителен дял на амортизационни отчисления в себестойността на продукцията.
– амортизационни отчисления.
Амортизацията е един от важните финансови лостове на инвестиционната и иновационната стратегия на фирмата. Тя се прави чрез амортизационните отчисления. Те се определят върху стойността на МДА и НМДА, независимо от това, дали са в употреба, или с в ремонт и престой. Величината на амортизационните отчисления се обуславя главно от срокът за експлоатация на ДА и отчитането на моралното му изхабяване в резултат на техническия прогрес. Те са необлагаем източник за инвестиции и от това се определя интересът на финансовите мениджъри да завишават при възможност тяхната величина за сметка на съответното намаляване на отчетената (и облагана с данък) печалба на фирмата.
– амортизационен срок (полезен срок на ползване) – той е предполагаемия срок (в год.) за практическото износване на даден амортизируем МДА. При определянето му се отчитат: предполагаемото физическо износване, моралното остаряване и възможните юридически ограничения върху използването на актива.
– амортизационна норма (Ан).
Амортизационните отчисления се начисляват чрез Ан. Те представляват установени от предприятието годишни проценти за погасяване стойността на ДА на фирмата. Трябва да осигуряват норми на възпроизводство на МДА и НМДА.
Ан могат да се определят по различен начин, но най-често се изчислява като отношение на аморт.∑(приема се за 100%) и възприетия срок за практическо използване срок на съответния МДА: Ан = 100(%) / Тп
Не се начисляват А на:
– Земите и горите; паметници на културата; напълно амортизираните МДА.V Не се начисляват амортизации на МДА от месеца, следващ месеца на:
– обявяването на предприятието в несъстоятелност и започване продажба на имуществото му;
– трансформирането на МДА като инвестиция в други предприятия;
– изваждането на МДА от употреба (ако съществуват доказателства, че той няма да се използва в бъдеще в дейността на фирмата);
При установяване на облагаемата печалба за данъчните цели се определят разходи за А, които се съпоставят със счетоводната амортизационна квота. За данъчни цели при облагането на печалбата амортизационните норми не могат да превишават следните размери:
търговски и административни сгради – 3%;
производствени сгради и съоръжения – 4%;
машини, оборудване, апаратура – 20%;
офис оборудване и стопански инвентар – 25%;
автомобили – 20%;
други транспортни средства – 8%;
НМДА – 20%;
За активите непосочени в горната таблица, разходите за А се определят по реда на чл.20 от Закона за счетоводството, т.е. самостоятелно и свободно фирмите ще определят амортизационните норми за останалите активи, които не са посочени по-горе и не са утвърдени със Закона за корпоративното подоходно облагане.
Основа за прилагане на амортизационните норми и за начина на амортизационни отчисления при МДА е цената на придобиване, включваща доставната или покупната цена + разходите за привеждане на актива в подходящия за ползване вид.
Когато срокът на ползване е неизвестна величина, Ан се определя като отношение между амортизационната квота и амортизационната сума изразено в проценти. Или: Ан = Ак / Ас х 100
Ан може да се определи и като съотношение между ам.∑ и производителността на амортизируемия актив, изразен чрез стойността на определено количество продукция, услуги или други производствени единици, които предприятието очаква да получи от използването на актива.
– амортизационна сума – отразява онази част от отчетната стойност на амортизируемия МДА, която се начислява като разход за амортизация. Тя е равна на отчетната стойност – цена на придобиване, продажна цена, намалена с приблизителната остатъчна стойност.
– амортизационна квота – представлява годишната величина на амортизационните отчисления и се намира в пряка зависимост от амортизацията и нормата на амортизация. Определя се по формулата: Ак = Ас х Ан / 100
Задължително се начисляват амортизации (А) на следните МДА:
– сгради; машини; съоръжения; оборудване; транспортни средства; стопански инвентар; други – инвентарен амбалаж и др.;
Посочените активи са амортизируеми, когато:
се ползват повече от един отчетен период;
имат ограничен срок за практическо използване;
– предназначени са за стопанска дейност, за даване под наем, или за административна дейност;
– имат стойност при придобиването им не по-малко 2 минимални месечни работни заплати;
При НМДА основата е фактическите размери или разходите на инвестициите с придобиването им.
Годишния размер на амортизациите се определя от ръководството на фирмата, което прилага систематичния линеен или нелинеен метод.
Методи на амортизация (А), анализ на ефекта от прилагане на нелинейна амортизация.
Фирмите прилагат определените с Националния сметкоплан методи за А на ДА. Избраният метод за А на всеки актив трябва да отразява пропорционално консумирането на икономическа изгода от него.
Промени в утвърдените методи за А и в полезния срок на годност на МДА могат да се правят по изключение. При промяна се определят нови амортизационни квоти на базата на отчетната стойност и на новите амортизационни норми.
Методите за А са два основни:
а) линеен метод;
б) нелинейни методи;
А/ Линеен метод – той се използва при МДА и НМДА, за които сравнително точно може да бъде определен полезният срок на годност. Нарича се така, защото осигурява равномерно-линейно пренасяне и включване на стойността на МДА в производствените разходи и цените на крайните изделия или услуги.
Амортизационната квота тук се определя от произведението на аморт. ∑ на активите и годишната амортизационна норма, разделено на сто. Формулата е: Ак = Ан / 100
Тя е постоянна величина през целия амортизационен срок и не подлежи на каквито и да е било промени.
Ако например вземем актива – циферблатна везна
Ас = 61200; Ан = 15%;
Ак = 61200 х 15 / 100 = 9180
Амортизационната норма при линейния метод се получава по формулата:V Ан = 1 / n х 100 (n – год. “живот” на ДА)
Например ако срокът на експлоатация на ДА е 25 г.
Ан = 1 / 25 х 100 = 4%
Примерът показва, че в продължение на 25 г. стойността на ДА ще се намали равномерно ежегодно с 4%. Със същата равномерност ще се “натоварват” производствените разходи и цените на изделията, съответно услугите.
Този метод е подходящ за прилагане в тези предприятия, които притежават предимно сгради и стопански инвентар – активи с по-продължителен срок на ползване.
Предимство на метода – наличието на достатъчно информация и качествена, лесна за обработка и вземане на решение. Сериозен недостатък е липсата на динамичност и гъвкавост в амортизационните норми и отчисления, които да позволяват ускорена А в съответствие с иновационните и технологичните промени в производството.
Б/ Нелинейни методи за А.
Основна характеристика на тези методи е неравномерното разпределение на амортизационната квота през отделните години на ползване на МДА и НМДА.
В зависимост от посоката на разпределение на амортизационната квота, т.е. дали тя намалява или се увеличава равномерно или неравномерно, нелинейните методи се делят на 2 основни групи: дегресивни и прогресивни.
А/ Дегресивни – характерното за тях е, че в началните години на срока за практическо използване на ДА се допуска по-висок размер на амортизационната квота, а през втората половина на този срок тя намалява, като последната година е най-малка. През първата половина на срока за практическо използване се набират около 2/3 от амортизационната сума на ДА, а през другата половина – останалата, непренесена част от стойността на актива. Дегресивните методи са подходящи за прилагане при активи, които са подложени на ускорено морално и физическо изхабяване. Това особено се отнася за автоматизирани линии, високопроизводителни машини, които са подложени на големи натоварвания и интензивна експлоатация. Прилагането на тези методи има пряка кореспонденция с данъчната система и най-вече с разпределението на печалбата. Това нещо дава възможност през първата половина на практическото ползване, преобладаваща част от печалбата да остава във фирмите за нови инвестиции, погасяване на кредити и др.
Константно дегресивен метод (метод на снижаващия се остатък).
Амортизационната норма остава постоянна за целия период на ползване на активите и се определя по същия начин като при линейният метод, но задължително се коригира с един коефициент на повишение (ускорение). Интервалът, в който се движи този коефициент е обикновено от 1,5 до 2,5.
Линейната норма за амортизация Х с определения от държавата коефициент формира нова амортизационна норма, която се прилага спрямо снижаващия се остатък, т.е. спрямо остатъчната стойност на актива.
Особено при този методи е, че прилагането му не осигурява пълното амортизиране на актива за последната година. За да се избегне това, остатъкът от стойността на актива за последната година се дели на две и получената сума представлява амортизационните отчисления за последните 2 години.
Завишената норма се отнася към остатъчната стойност за всяка година от практическия срок на ползване.
Пример: амортизационна сума – 200 000 лв; срок на ползване – 5 г.; амортизационна норма по линейния метод – 20%; коефициент на ускорение – 2; повишена амортизационна норма – 40% (20% х 2)
Срок Ас (лв) Ан% Ак (лв) ост. ст-ст
1 2 3 4 5 200хил 120хил 72хил 43хил 21хил 40 40 40 50 – 80 000 48 000 28 800 21 600 (43200:2) 23 600 120 хил 72хил 43хил 21600 0
200 000
Неравномерно дегресивен метод.
Тук амортизационната сума остава постоянна за целия срок на ползване. За разлика то първия тук вместо да се прилага една и съща амортизационна норма към остатъчната стойност, се прилага намаляваща се амортизационна норма. Амортизационната квота се определя от прогресивно намаляваща норма на амортизация, която се прилага към амортизационната стойност на активите.
Пример: а) амортизационна сума – 60 000 лв.
б) полезен срок на годност – 5 г.
в) приета по преценка на фирмата норма на амортизация по години, посочена в таблицата.
год Ас Ан Ак
1 2 3 4 5 60 000 60 000 60 000 60 000 60 000 30% 25% 20% 15% 10% 18 000 15 000 12 000 9 600 6 000
100% 60 000
Метод на сумата на числата – различава се от другите методи по техниката на изчисляване. Амортизационната сума не се променя. Амортизационната норма за всяка година се определя, като броят на годините, които остават до края на срока за практическото ползване се раздели на сумата на числата на годините, включени в амортизационния срок. Сумата на числата на годините на амортизационния срок за 5 г. е 15 (1+2+3+4+5).
Пример: а) Ас – 66 000; б) полезен срок на годност – 3 г.; в) сума от числата на годините (1+2+3) – 6;
Год. Ас Ан Ак
1 2 3 66 000 66 000 66 000 3/6 2/6 1/6 33 000 22 000 11 000
6/6 66 000
Методът на сумата на числата е един равномерно дегресивен метод. Основното при него е срокът. От него произтичат и амортизационните норми.
Метод на изключителната амортизация – през първата година на полезния срок на експлоатация амортизационната норма е изключително висока (50%), т.е. пренася половината от стойността (амортизационната сума е постоянна – 200 000 лв.) на МДА в себестойността на произвеждания продукт. Следващите години обаче се преминава към линейния метод и амортизационната норма е една и съща (12,5%), а амортизацията равномерна.
Нелинейните, дегресивни методи за амортизация могат да се прилагат само от фирми с нормална или по-висока рентабилност. Ако доходът на фирмата не е достатъчен, начисляването на по-висока норма на амортизация през първите години от функционирането на ДА би довело до значително снижаване на отчетната печалба и възможностите за изплащане на дивиденти. Това от своя страна може да предизвика засилено предлагане на акции на съответната фирма, падане на курса и загуба за собствениците.
Б/ Прогресивни нелинейни методи.
Икономическата същност на тези методи се състои в пренасянето на по-малка част от стойността на актива в началните години от срока на практическото им използване. Това дава възможност на фирмата да не натоварва прекомерно производствените си разходи. Амортизационната квота в случая е най-малка през 1 год., като през следващите нараства с определена стъпка. В резултат на това, в определения срок се приключва амортизацията, като последната година квотата е най-висока.
Почти всички дегресивни методи могат да се трансформират в прогресивни.
Тези методи се прилагат тогава, когато не е възможно през първите години на експлоатация да се достигне максималния капацитет на оборудването или на целия обект. Те могат да бъдат в полза, както за динамиката на разходите по производството, така и за финансово-икономическите показатели на предприятието като цяло.
Смята се, че този метод е подходящ за приложение от новообразуваните предприятия, които не са достигнали производствения си капацитет и за да бъдат облекчени през първите години на дейността им, които като правило се смятат за по-трудни.
Засега се различават 3 прогресивни нелинейни методи:
– първият е реципрочен на неравномерно дегресивният метод. Казаното за него би следвало да се отчита и тук, но с обратен знак. Този метод засега намира по-широко приложение.
– вторият и третият са съответно реципрочни на константно-дегресивният метод и на метода на сумата на числата.
Ускорената амортизация е целенасочена избирателна политика на съвременната държава и средство за ускоряване възпроизводството на капитала, а следователно и за стимулиране на техническия прогрес.
Амортизационната политика може да бъде свободна и държавно регулирана.
Държавата обикновено има отношение към проблема “амортизация” по 2 съображения:
а) от чисто фискална точка, защото амортизационните отчисления са основен производствен разход, от който зависи величината на печалбата, а следователно и полагащата се от нея част за държавата под формата на данък.
За да се предпази фискът от по-значителни загуби при използването на нелинейните, дегресивни методи за амортизация, в законодателството на повечето страни са предвидени ограничения във вид на минимални срокове за изхабяване или максимални годишни амортизационни норми по групи еднородни дълготрайни активи. В Б-я са въведени пределни годишни амортизационни норми.
б) възможност за провеждане (чрез амортизацията) на определена политика по отношение на възпроизводството на капитала и евентуалното стимулиране на НТП, включително и чрез системата и механизма на т.нар. ускорена амортизация.
Амортизацията е специфичен финансово-технически инструментариум за управление на кръгооборота, респективно възпроизводството на основния капитал.
Изискването в този случай е: възпроизвеждането или обновяването на дълготрайните активи “трябва да се осъществява със скорост равна или по-висока от тази на физическото и моралното му изхабяване, т.е. изписването на основния капитал би следвало да изпреварва износването му”, което е предпоставка за НТП. В противен случай техническото и технологическото износване е неизбежно.
Новоприетия Закон за счетоводството поставя акцент върху засилване приложението на нелинейните методи за амортизация на МДА и НМДА.
Планиране на амортизационните отчисления.
Амортизационните отчисления са един от главните източници за финансиране на инвестиционните проекти на фирмата. Това определя необходимостта от точно планиране на сумата на очакваните постъпления в амортизационния фонд.
Плановата сума на амортизационните отчисления се изчислява като средногодишната стойност на ДА от всяка група се умножи с възприетата от фирмата норма или с фискалната норма на амортизации за съответната група.
Средногодишната стойност на ДА се определя, като към първоначалната (възстановителната) стойност на началото на плановата година се прибави средногодишната стойност на влизащите в действие и се извади средногодишната стойност на излизащите от експлоатация ДА. Или:
Сгс = Псв + П х М1 / 12 – Пси х М2 / 12
Сгс – средногодишна стойност;
Пснг – първоначална стойност към началото на годината;
Псв – първоначална стойност на влизащите в действие;
Пси – първоначална стойност на излизащите от действие; М1 (М2)- броят на месеците след влизането (излизането) в експлоатация на ДА.
16.
Държавните разходи представляват част от БВП, който се акумулира от държавата чрез данъците, данъкоподобните и неданъчните приходни форми и методи и фактически се използва от нея за финансиране на обществени потребности, на публичното производство, на производството на публични стоки и услуги.
Отрицателното отношение на финансовата наука и финансовата политика към държавните разходи в началото започва да се променя по-късно въз основа на следните причини:
– разширяване функциите на държавата – социално-икономическа, екологическа, а заедно с това и на държавната бюрокрация;
– милитаризация на икономиката и военизиране на държавата;
– прогреса в техниката и технологиите, които оскъпяват както гражданското, така и Военното потребление на държавата. Принос в това отношение има и Кейсианската доктрина за регулираната икономика и ролята на държавата и на държавните разходи като антикризисно средство и регулатор на икономиката.
Обществените потребности или колективните нужди са обективна и теоретична основа на публичните разходи за задоволяването им. Като характерни особености на обществените потребности обикновено се изтъкват: историческа обусловеност, задължително принудителен характер, степенуване на задоволяването.
Стремежът и тенденциите към икономизирането на държавните финанси въобще и на публични разходи в частност изведе на преден план и акцентира върху концепцията за публично производство.
Държавата трябва да произвежда публични стоки и услуги – отбрана, управление, социална защита и сигурност, образование и просвета, здравеопазване, култура, екология, защита и др.
Схемата за финансиране на публичните стоки и услуги е:
– изцяло или чисто публични стоки и услуги – финансират се изцяло (100%) за сметка на държавните разходи (отбрана, държано управление);
– смесените стоки и услуги се финансират комбинирано от държавата и от непосредствените потребители чрез заплащане от тях на т.нар. потребителски такси (образование, здравеопазване и др.);
Държавните разходи трябва да се основават на следните принципи:
– обществена полза – държавните разходи да допринасят обществена полза;
– началото на икономията или икономическите принципи;
– раздробяване, разсрочване на държавните разходи – разходите не могат да се определят винаги до абсолютни размери на установените нужди;
Една от твърде популярните групировки на държавните разходи е разграничаването им на редовни и извънредни. Към извънредните разходи се отнасят тези, които не се повтарят в приблизително еднакъв обем в годишния бюджет. Смята се, че те служат за осигуряване на източници за получаване на бъдещи приходи. Очевидно всички останали разходи, които не са извънредни са редовни, появяват се ежегодно в бюджета в приблизително еднакъв обем.
Още А. Смит говори за продуктивни и непродуктивни разходи, които в последствие започват да си позволяват производителни и непроизводителни разходи.
Критерият в случая е дали държавните разходи създават някакъв актив или изразяват най-обикновена консумация. Когато създават актив те се квалифицират като производителни, а когато изразяват консумация на блага или ресурси те се третират като непроизводителни.
Производствените разходи от своя страна се обособяват на пряко производителни и косвено производителни. Вместо за производители и непроизводителни други говорят за рентабилни и нерентабилни.
Трети разграничават самите производителни разходи на преки производителни или рентабилни и непрякопроизводителни или производителни, но нерентабилни разходи. Разходите се разграничават на действителни и трансферни.
В зависимост от обстоятелството дали разходите се използват за собствени нужди на съответната публична институция или за нуждите на други такива те се разграничават на разходи за собствени нужди и разходи за нужди на други публично-правни институции. Вторият вид разходи са познати под името трансферни разходи. Те от своя страна могат да имат характер на:
– субвенция – форма за целево финансово подпомагане на публични институции с недостатъчни приходи;
– субсидия – дотация с целево предназначение. Особен вид трансферни разходи са трибутите, контрибуциите е репарации;
– трибути – стара форма на плащане от политически зависими държави на своите покровители;
– контрибуция – парично задължение едностранно налагано от държавата победителка на победената държава;
– репарация – плащания наложени от държавите победителки на победените държави за помпенсиране на нанесените от тях щети;
На базата на класическата класификация на държаните разходи на продуктини и непродуктивни днес се среща разграничаването и обособяването им на разходи за текуща (функционална) издръжка и разходи за капитали. Твърде популярно е разграничаването на разходите на лични и веществени. Личните са свързани с изплащането на заплати и други възнаграждения на държавни служители, а веществени са средствата използвани за покупка на стоки и заплащане на услуги с гражданско или военно предназначение.
Среща се разграничение на разходите на явни и скрити, към които се отнасят безплатното използване на железниците, градски транспорт, пощенски услуги, предоставяне на базплатна квартира и др.
Най-голямо съвременно значение има групировката на държавните разходи в зависимост от целите и предназначението им:
– разходи за управление;
– военни разходи;
– разходи за социални и културни нужди;
– разходи за подпомагане и регулиране на икономиката;
– разходи по обслужване на държавния дълг;
– разходи за поддържане на екологическата чистота и равносметка за операционно практически цели и нужди се изготвя и прилага единна и валидна за всички участници в бюджетния процес разходна бюджетна квалификация. Именно въз основа на нея се осъществява планирането, разглеждането, утвърждаването, финансирането и отчитането на държавните разходи. Съгласно утвърдената с посочените нормативни документи официална и операционална разходна бюджетна класификация, бюджетните разходи се групират на:
І. По групи.
Текущи разходи или разходи за текуща издръжка на бюджетните организации.
Капиталови разходи или инвестиционни разходи, чрез които се създават материални активи (дълготрайни).
ІІ. По функции.
Обществено-държавни служби – изпълнителни и законодателни органи – общи служби.
Отбрана и сигурност.
Образование.
Здравеопазване.
Социално осигуряване и грижи.
Жилищно строителство, благоустройство и комунално стопанство.
Дейности по почивното, културното и религиозното дело.
Икономически услуги – горива и енергия, селско и горско стопанство, производство, строителство, транспорт.
ІІІ. По дейности.
ІV. По раздели.
V. Комбинирано по раздели и дейности.
VІ. По стопанството.
VІІ. По разходни параграфи.
Разходи за управление.
Държавното управление е първична обществена потребност и чисто обществено благо, поради което се финансира изцяло от държавния бюджет. По същество става дума за финансиране издръжката на националните държавни органи, които са независими институции на върховна държавна власт. През последните години бюджетът се приема от нашия парламент по една сравнително разгърната бюджетна класификация, но тя не дава пълна и точна представа за величината на разходите за държавно управление.
Военни разходи – при установяване на тези разходи обикновено се изхожда от потенциалната военна ситуация и евентуална заплаха, от необходимостта да се гарантира сигурността на държавната граница и целостта и независимостта на държавата. Военните разходи обикновено се разграничават на преки и косвени. Преките от своя страна се обособяват на лични (персонални) и веществени (материални). Персоналните разходи изразяват възнагражденията на управленските структури в армията, а веществените за екипировка и въоръжение на армията. Военните разходи включват още субвенции и дотации на производствена дейност с военно предназначение, инвестиции и др. към непреките разходи се отнасят такива, които формално имат граждански характер и предназначение, но обслужват и биха могли да обслужват нуждите на армията, а така също разходи за изплащане на лихви и погашения, заеми и използвани за военни нужди и цели, помощи и пенсии на ветерани и военно-инвалиди и др.
Разходи за социално-културни потребности – тези разходи са популярни в литературата като разходи или инвестиции в човешки капитал. Те са сравнително нови разходи, но последните десетилетия заеха първо място в разходната система на съвременната държава. Разходите за човешки капитал обхващат тези за: образование и наука; здравеопазване; социално осигуряване и подпомагане. Това са типични смесени публични потребности или стоки и услуги (блага), поради което за тях е характерно смесеното или комбинираното им финансиране от следните източници:
– държавен бюджет;
– фирмите, на които обикновено се предоставят данъчни облекчения за инвестиране в човешки капитал;
– отделните индивиди;
– други източници – помощи, дарения;
Разходи за образование и наука – решаващо значение за икономически растеж особено в стратегически аспект има инвестициите не в материално-веществен, а човешки капитал, образованието, квалификацията, интелекта. В областта на образованието е осъществен изключителен прогрес. Абсолютна форма за комерсиализиране на образованието са частните учебни заведения. Въпрос на виждане или концепция е доколко, в каква степен и чрез какви средства държавата ще ги лицензира, наблюдава и контролира. Широко развитие в западните страни има и системата за кредитиране на студентите, финансиране на обучението им. Друга нашумяла форма за комерсиализиране на обучението през последните години е т.нар. чекова система. На всеки участник се предоставя от държавата или общината чек в равностойност на разходите, която тя отделя за образование на всеки индивид. С този чек учащия има възможност да избере учебното заведение,в което може да учи. По такъв начин се създава пазарна конкуренция между училищата, привличане на кандидати, за да могат по такъв начин да се финансират. Науката подобно на образованието е в значителна степен обществена потребност или публично благо.
Разходи за здравеопазване – сравнително нова потребност или публично благо, което е насочено към живата производителна сила – човекът. Държавата твърде отдавна е започнала да се намесва в медицинския сектор чрез системата на държавните изпити и посредством контрола, упражняван от нея върху медикаментите. Здравеопазването както и останалите сектори произвеждат блага макар и специфични. Конкуренция между лекари има и би трябва да има, но тя не е на ценова основа, защото услугите им се заплащат обикновено за сметка на т.нар. болнични каси или специални здравно-осигурителни фондове. Конкуренцията обикновено се изразява в по-добро и квалифицирано обслужване на пациентите, което формира имиджа и реномето на даден лекар. В България здравеопазването е все още държавно. Тепърва започна да се развива частната лекарска практика.
Разходи за социално осигуряване – социалното осигуряване бива държавно и частно. Смята се, че държавното има предимства пред частното доколкото държавата има по-големи възможности да изпълни поетите задължения, включително и за сметка на нарастване на данъците и тя може да осъществи преразпределение на риска между поколенията. В зависимост от периода, за който се предоставят социалните блага социалното осигуряване бива:
– краткосрочно обхващане на помощи и плащания с еднократен или временен характер;
– дългосрочно пенсионно осигуряване. Финансирането на социалното осигуряване става за сметка на индивидуални вноски от осигурените, вноски от работодателите им, публични вноски. СО е своеобразна комбинация от спестовност, застраховане и презастраховане, което трябва да се осъществи на социално справедлива основа.
Социалните помощи се разграничават на две основни групи:
– помощи за поддържане на живота;
– еднократни помощи или такива предоставени при особени жизнени ситуации;
Принципи на СО и подпомагане в Б-я:
Вноските за ДОО се определят според дохода, който получават лицата.
Тези вноски се внасят в бюджета на ДОД, който е част от държавния бюджет.
За всички плащания и обезщетения фактически се изплащат от държавния бюджет респективно от бюджета на ДОД.
Регламентирано е обществено осигуряване на лица, упражняващи свободни професии и търговска дейност.
Разходи за култура и спорт.