Актуални теории за паричната политика.Кейнсианска и монетарна конципция за парите

В областта на теорията за парите Кейнс се отказва от приемането на скоростта на парите като постоянна величина и обосновава теорията за Тто на парите. Това е теорията за “предпочитанието към ликвидности”, основана на три мотива:

–         транзакционен – т.е. Тто на парите зависи от обема на транзакициите;

–         осигурителен – т.е. субектите държат пари и за осигуряване срещу непредвидени плащания;

–         спекулативен – т.е. икономическите субекти се интересуват не само от дохода, но и от риска от поддържането на определен актив.

Кейнсианската доктрина не може да осигури безкризисно развитието на икономиката. Подходите й не премахват инфлацията, безработицата и икономическите смущения.

М. Фридмън си остава най-изтъкнатият представител на американския неолиберализъм. И прокарва идеите на монетаризма. В монетариската доктрина всичко е подчинено на една основна цел – налагането на парите и паричната политика като решаващо и най-ефикасно средство за ръководене на пазарното стопанство. Реализирането й обаче не може да се осъществи без осигуряване на всички условия на икономическа и политическа свобода и без ограничаване на държавното присъствие в икономиката.

Теоретическият фундамент, върху който се разгръща и популяризира съвременният монетаризъм се състой от няколко основни постановки за политическа икономия. А те са:

  1. Монетарните идеи се развиват на базата на основните постулати на икономическия либерализъм за икономика без държава, за доминираща роля на частния сектор и пазарната конкуренция.
  2. Фридманския монетаризъм абсолютизира ролята на индивида и неговото поведение при изготвянето на икономическите решения. Така “патентова”  като необходима съставка и някои елементи на австрийската субективна школа.

В обкръжението на несигурност, което е типично за пазарната икономика, монетаризмът включва в своите теоретични постановки и някои от законите на теорията на вероятностите.