Административно нарушение

Правната уредба на административното нарушение се съдържа в ЗАНН. Съгласно чл.6 от ЗАНН, административното нарушение е деяние /действие или бездействие/ извършено виновно, с което се накърнява установения в страната ред на държавно управление и което се нйкйзй» с административна санкция, наложена по адммш*страг&шен ред.

Административното нарушение, подобно на нарушението, разкрива белези от обективна и субектмсшд. страна. Към белезите от обективна страна отнасяма деянието, противоправност, наказуемост и насоченост на деянието. Признаците от субективна страна са вина, мотиви и цели.

Деянието – човешки телеодвижения. Всяко деяние има три фази – приготовление, опит и довършено деяние. В НГ1 се наказват и трите фази, но народи по ниската степен-‘ на обществена опасност приготовлението за извършване на аднистративно нарушение не се наказва. Опитът не се наказва,, освен при предвидените в закона случаи. Наказуемостта е белег, който се определя от заканодателната власт, като само ИС със закон определа кои деяния ще се наказуеми, определя ги по размер и вид.

Противоправността – деянието противоречи на диспозицията на административно равната норма.

Насочеността изисква деянието да бъде насочено към сферата на държавното управление, ако е в друга сфера ще става въпрос за престъпление.

Субективните признаци са мотиви – съобръженията на дееца да предприеме едно или друго действие, като мотивите се зачита при определяне формата на вината и при определяна на смекчаващи или отежнязащи обстоятелство.

Вината – психическо отношение на дееца към извършено деяние в административното наказателно право имаме умисъл -иска и допуска настъпването на вредоностни последици и непредпазливост – допуска но счита че ще предотврати последиците. Непредпазливите деяния не се наказват освен в предвидените в закона случаи..

Целта – увреждане, засягане в сферата на държавното управление.