Банско.

Focus Sport

София

в-к Стандарт

Актьорът, който е дългогодишен защитник на животните, работи неуморно от 2006 г насам, за да убеди ръководството на британския универсален магазин Селфридж да спре да продава гъши пастет. Мур работи в сътрудничество с ПЕТА по видеокампания, съветваща клиентите да не купуват деликатеса и дори предложи лично да изкупи всичкия непродаден гъши пастет на веригата магазини, за да бъде свален от щандовете му. Доводите му бяха отминати с мълчание от ръководството на Селфридж, но усилията му му донесоха признанието на представителите на ПЕТА, които го определиха за личност на 2009 г. „Много съм трогнат и развълнуван, че ПЕТА ме удостои с наградата Личност на годината във Великобритания. Когато преди три години за първи път видях техен видео материал за производството на гъши пастет, се почувствах длъжен да направя нещо, за да помогна за спирането на този жесток деликатес“, заяви Мур. /БГНЕС

София.

агенция „Фокус“

в-к Стандарт

Познавам Митко Щерев от 1981 година. Беше голям приятел на баща ми – Димитър Василев. Повод за запознанството им стана една негова поема – „Молитва за дъжд“. По-късно те направиха за „Диана експрес“ и баладата „Нежно постоянство“, както и няколко песни за други певци. Като негов наследник, както и от името на майка ми, искам да изкажа нашето възмущение от г-н Горанов и г-н Банов, които искат да присвоят името „Диана експрес“. Лично за мен това е абсурдно поради факта, че групата концертира в състав Митко Щерев и Илия Ангелов от 2004 година.  Досега аз и мои приятели сме посещавали поне пет пъти техни концерти и участия в софийски пиано барове, където Митко специално ме е поздравявал с песните на баща ми. Ще завърша с това, че аз и семейството ми не желаем да се изпълняват двете горепосочени песни от когото и да било без одобрението на Митко Щерев, тъй като баща ми ги е писал заради него и не е познавал нито един от музикантите, които са работили в групата, най-малкото тези двамата.

в-к Стандарт

в-к Стандарт

Когато Олег Ковачев става звезда, е само на 9 години. През 1965 г. няма по-популярно дете от него. Днес Ваньо от „Рицар без броня“ е вече на 54 години. Не стана секссимвол на българското кино, въпреки че до казармата играе в 6 игрални филма. Има обаче зад гърба си 25 ленти, на които е оператор, автор е на други 10. Тази година взе на фестивала „Златен ритон“ наградата за режисура за документалния филм „245,5″ – уникален разказ за драмата в живота на олимпийския шампион по вдигане на тежести Валентин Христов. Момчето, което изгря светкавично, унизи даже непобедимия руски богатир Василий Алексеев, и пак така светкавично изгоря след нелеп допинг скандал.
Сред най-значимите му режисьорски филми са „Балада за Гунди“, „Миг бяла светлина“, „Фонтанки“, „Душата“, „Бисери“, „Общежитие“. 
Режисьор е на „Голямата синя магия“ – за 80-годишнината на футболния клуб „Левски“, а също и на „Парола: Жив класик“ – за Класическата гимназия. 
За 54 години живот Олег Ковачев е водил много битки. Има много следи от рани. Но няма нито един белег по коленете.

1965-а е забележителна за Олег Ковачев. Снима се в „Рицар без броня“, в края на годината е любимият му миг, свързан с Гунди – двата гола на „Сан Сиро“ за знаменитата победа над Белгия, която ни класира за световното. Случайно или не, същата година е роден и най-добрият му приятел – журналистът, кинокритик и болен левскар като него Борето Колев. 
През лятото на 65-а кинаджии обикалят по софийските училища, за да търсят типажи на малки калпазани за сценария на Валери Петров. Режисьор вече е ясно, че ще бъде Любомир Шарланджиев, а в главните роли са Апостол Карамитев и Мария Русалиева. За да бъде съвсем звезден екипът, към тях се присъединява и операторът Атанас Тасев. Екипът вижда малкия Олег в двора на 49-о училище – на „Оборище“ и „Джовани Горини“, да размахва дървена тояга-сабя. Кинаджииите се сбутват и споглеждат – това е Ваньо, когото търсят.
Много пъти по-късно Олег ще разказва този факт, но тези, които му вярват, са по-малко от другите. Поради простата причина, че е син на големия български режисьор и оператор Христо Ковачев 
Филмът го изстрелва директно на звездния небосклон. В малка тогава България той е най-известното дете, какво да говорим за квартала и училището. Спират го на всяка крачка, всеки иска да е приятел с него. Странно или не, днес Олег твърди, че тогава не се е усещал обгърнат от завист. „Не, не усещах завист. Може би малко повече симпатия от нормалното – казва днес Олег. – Само някои майки на съученици. Една веднъж ми каза: „Ти какво си мислиш, ако на Бойко баща му беше режисьор, щяха да вземат него!“
До казармата Олег Ковачев играе в цели 6 игрални филма и твърдо решава да кандидатства актьорско майсторство във ВИТИЗ. Преди това, пролетта на 1973-а, се случва нещо интересно. В парка „Заимов“ Олег среща един човек, когото не е виждал от 1966-а – Апостол Карамитев! Той живее наблизо, върви с особения си забързан ход, с огромни крачки. Олег буквално бяга след него. Успява да го настигне и го тупа по рамото. Апостол се обръща стреснат. Вглежда се и го познава.“О-о-о! Ти ли си!“ Заговарят се и става ясно, че Олег ще кандидатства във ВИТИЗ. Апостол отваря някакво тефтерче, разгръща листовете, гледа и казва: „На 3 август сутринта да си на служебния вход на Народния театър. Подготви си всички материали за изпита.“ Олег е толкова впечатлен от срещата, че тича до вкъщи да запише датата и часа, докато не я е забравил от вълнение. На 3 август е при Апостол и му показва какво ще готви за изпита, Апостол ги разглежда и казва: „Пълни глупости! С тези текстове във ВИТИЗ няма да влезеш.“ „После ми каза нещо, което ме шашна: „Сега вземам клас аз, ти влизаш в казармата. След две години не се знае кой ще води клас. А в казармата всичко се случва. Я крак, я ръка може да се откъсне. Едноръки актьори няма. „И друго ми каза жестоко – така като те гледам, ти Дон Жуан няма да изиграеш. Можеш да изиграеш комсомолски секретар…“ 
На изпита кандидат-студентът Олег Ковачев е скъсан още на втория тур. Председател на комисията е… Апостол Карамитев. Въпреки това Олег продължава да боготвори Апостол Карамитев. Смята, че е бил точен и откровен, че му е помогнал да слезе на земята и да си даде точна преценка за възможностите. И след казармата кандидатства пак във ВИТИЗ, но вече операторско майсторство. И веднага го приемат. 
След шамара във ВИТИЗ Олег получава още един. Обещават му, че ще бъде в спортната рота на „Левски“ – служба мечта. Само до клетвата трябвало да бъде в Елхово. И той хваща влака към една спирка от така наречения „Триъгълник на смъртта“ – Грудово, Елхово и Звездец. „Не знам какъв беше тоя влак, но пътувахме 18 часа! Бях толкова притеснен и объркан, беше толкова ужасно, че във влака пропуших и пропих бира – нещо, което не бях правил през живота си.“ Спира на една от поредните гари и си купува две кутии „Арда“ без филтър. До Елхово ги изпушва. В поделението пристигат по тъмно, пристъпват плахо през портала, оглеждат се и… изненада! Отнейде гръмва мощно една песен, която месеци наред ще ужасява всички новобранци – „Сбогом, Мария!“ на Емил Димитров. Старо куче се погрижило за посрещането.
Уж за малко, уж за 40 дни, но редник Ковачев прекарва в Елхово цели две години. Там „Рицар без броня“ хем му помага, хем му пречи. Някои от старите го гонят - 
ей, актьорче, бегом до лавката за цигари! 
Без да му дадат пари, разбира се. Един млад сержант пък, докато другите се потят на плаца, вика редовно редник Ковачев при себе си и му нарежда: „Я ми разказвай сега как са артистките по филмите…“
Редник Ковачев помни и хубави, и лоши неща от Елхово. Най-страшното се случва на 9 ноември 1973 година. По обяд е дневален, мете плаца, става 12 часа и по високоговорителя започват новините. Първата е: „Днес след тежко и мъчително боледуване почина народният артист Апостол Карамитев…“ Олег изпуска метлата. Връща се назад в годините. Спомня си първата сцена, която двамата трябва да снимат. Един декор в Киноцентъра – ергенската стая на Вуйчо Георги. Трябва да си лягат, но Олег се срамува – как ще се съблече по бели гащи пред толкова хора! Отказва категорично. Никой от екипа не може да го убеди. Идва Апостол, прегръща го и започва да му обяснява като на голям човек какво нещо е актьорството и какви са неговите закони. „Уникален подход! Това е единственият начин да накараш едно дете да се почувства голям, значим човек. Този урок го прилагам и до днес. Правя вече две години детско предаване в БНТ и се отнасям към децата като с възрастни. Те ми вярват и нещата се получават.“
Още докато следва във ВИТИЗ, Олег Ковачев започва да се занимава с това, което е призванието му – да снима филми, а не да играе в тях. И ако в детските си години не е усещал завист, на младини му се случва. „Стана нещо странно.

в-к Стандарт

отправя покана към преподавателите от акредитираните висши училища в страната да се включат в предстоящите чуждоезикови обучения за преподаватели по английски, немски или френски език:
? специализирани курсове за усвояване на професионална терминология
на чужд език за преподаватели с чуждоезикови умения на средно ниво (януари – февруари 2010 г.)
? интензивни курсове за усъвършенстване на чуждоезиковите умения с
цел изработване на учебни планове и програми и научноизследователска дейност на чужд език – за преподаватели с чуждоезикови умения, ниво напреднали (април 2010 г.)

В обученията могат да се включат преподаватели по всички дисциплини, с изключение на тези по чужди езици. Кандидатите следва до 31.12.2009 да попълнят онлайн формуляр, публикуван на страницата на проекта www.unitraining.bg .

Критерии за избор на участниците:
? Владеене на чуждия език на ниво В1 за специализираните обучения и С1 за интензивните;
? Мотивация   за   повишаване   качеството   на   преподаване   и   практическо приложение на придобитите знания и умения;
? Служебна   бележка   от   висшето   училище,   подкрепяща   участието   на преподавателя.
Всички одобрени по документи кандидати ще преминат през входен тест по езика. В обучението ще бъдат включени само успешно издържалите теста кандидати. Обучението се осъществява със средства по проект „Повишаване квалификацията на преподавателите във висшите училища“ и е изцяло безплатно за участниците. За повече информация посетете www.unitraining.bg и информационните дни в страната или ни пишете на info@unitraining.bg.

Джоко Росич и Бепе Чино на снимачната площадка по време на филма „Quell’estate felice“

Наградата „Св. Паисий Хилендарски” е учредена с Постановление на Министерски съвет от 28 юли 2000 г. и се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. Предложения за нея могат да правят държавни органи и неправителствени организации, свързани с културата. Министърът на културата назначава комисия, която обсъжда всички постъпили кандидатури и подготвя аргументирано предложение за носителя на престижната награда до министъра на културата. Министър-председателят на Република България присъжда със заповед държавната награда „Св. Паисий Хилендарски” въз основа на мотивиран доклад на министъра на културата.

Носители на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски” до момента са:

1. 2000 г. – проф. Вера Мутафчиева
2. 2001 г. – акад. Светлин Русев
3. 2002 г. – проф. Стефан Данаилов
4. 2003 г. – Йордан Радичков
5. 2004 г. – проф. Христо Христов
6. 2005 г. – арх. Богдан Томалевски
7. 2006 г. – Богомил Райнов
8. 2007 г. – Валери Петров
9. 2008 г. – Рангел Вълчанов.

В главните роли: Христо Шопов, Захари Бахаров, Лилия Маравиля, Койна Русева, Диана Добрева, Диляна Попова
В детските роли: Тео Аврамов и Лора Чешмеджиева
Режисьор: Илиян Джевелеков
Сценарий: Нели Димитрова, Матей Константинов, Илиян Джевелеков
Креативен консултант: Александра Фучанска
Оператор: Емил Христов
Художник: Георги Димитров
Продуценти: Георги Димитров, Илиян Джевелеков, Матей Константинов

Със специалното участие на Йорданка Христова
и Джон Лоутън /вокалист на легендарната група „ЮРАЯ ХИЙП“/

Състезанието бе открито от посланик Огнян Гърков и председателката на БКС Емилия Хрушикова – представител на българското землячество  в Съвета за националните малцинства към словашкото правителство. В рамките на проявата посланикът даде интервю за българската кухня, традициите в туризма и почивното дело за местната телевизия Старе место – Братислава.

Сред гостите и членовете на журито бяха генералната директорка на ГД „Култура на малцинствата” на Министерството на културата на Словашката република Яна Кресакова, директорът на отдел „Малцинства” в МК Павел Микула, командировани служители на българската Сметна палата и МИЕТ.

Журито излъчи 9 призьора по различните видове ястия, които получиха предметни награди от БКС. Посланикът призова участващите над 50 българи към по-чести и неформални срещи. Учители и ученици от Българското средно образователно училище „Христо Ботев” в Братислава, заедно с техните родители, изпълниха български фолклорни танци.

/І Кор.6:19/

С пълна сила тези апостолски слова се отнасят за подареното ни от Бога, многоценно съкровище – светите нетленни мощи на всеправославния български светилник – свети Йоан Рилски Пустиножител и Чудотворец.

И както нито зимния планински мраз, нито свирепостта на зверовете, нито отчаяната борба на бесовете, са успели да съкрушат несъкрушимото упование, вяра и търпението в Христа на св. Йоан, така и времето, и физическите закони, са безсилни пред тялото на светеца – храм на Живия Бог, извор на благодат, “на вода, течаща в живот вечен”.. “И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне…” и чиито плодове насищат всички гладуващи и жадуващи за правда. Нетленното благоухание е несекващ източник на изцеления, чудеса, на надежда за спасение.

На 19 октомври светата Църква чества пренасянето на мощите на Рилския пустиножител от гр. Средец (дн. София) в новопрестолния град Търново при царуването на благочестивия български цар Иван Асен ІІ (1187 – 1196). За събитието св. патриарх Евтимий пише, че царят изпратил до тогавашния предстоятел на българската църква – търновския архиепископ Василий – послание: “Като дойдох по Божия воля в тези предели и стигнах в Средешкия град, намерих честните мощи на преподобния отец Иван, жител на Рилската пустиня, изпълнени с чудеса и изцеления”…, за които “се разгласява не само тука, но и по цялата маджарска държава”… Затова “нашето държавно царство взе решение, да дойде твоя светост тук заедно с целия църковен причт и с подобаваща чест да се пренесат тези честни мощи на преподобния отец в преславния град, за похвала на цялото църковно множество и за утвърждение на нашето благочестиво царство”.

С тихи стъпки и стаено благоговение пристъпваме към олтара на светостта.

На 18 октомври, в навечерието на празника в Рилската света обител, се извърши традиционното всенощно бдение. Въпреки дъждовното време, съборният храм “Рождество Богородично” бе изпълнен с богомолци. Притихнали в благоговейно очакване, те приветстваха игумена на светата Обител – Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий, който оглави бдението.

Паметта на св. Йоан почетоха свещенослужители от столицата, йеромонаси и йереи от страната, духовни лица от Румъния, и монахини.

Източноцърковни песнопения звучаха от двата клира, в които участваха псалти от различни краища на родината, от столични храмове, и бивши възпитаници на Пловдивската и Софийската духовни семинарии.

Царящата молитвената тишина се усилваше от топлия пламък на безброй горящи свещици. Мирът на свети Йоан изпълваше храма. Присъстващите – един дух, една душа – съединени с връзките на любовта Христова, която се лее винаги от свещената рака на молитвеника и застъпника на целия български народ пред Престола на Бога – нашия отец свети Йоан.

В края на всенощното бдение, след полунощ, епископ Евлогий помаза с елей от кандилото, горящо над светите мощи благочестивия народ и раздаде петохлебието.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Светия Синод на БПЦ, празничната Литургия на 19 октомри бе отслужена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил в съслужение с Негово Преосвещенство Адрианополския епископ Евлогий, част от духовенството на обителта и свещенослужители гости.

В края на богослужението митрополит Натанаил произнесе слово, в което предаде първосветителския благослов на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим. Проповедта му бе върху думите на Господа: “Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.” /Евангелие от Лука 10:17/. Съотнесе ги към духовния ни стожер – свети Йоан Рилски, припомняйки думите от Завета му: “Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път.”

Говори за ценността на родната ни духовна приемственост. Също, че покаянието трябва да положим като основа на нашето спасение, “защото всичко ни е дадено от Бога; а наши са само греховете”. Подчерта, че по традиция почитта към светите икони, към светите мощи в Православната Църква, се изразява чрез тяхното целуване с устни, който допир освещава човека, устата, изричащи думи за вечен живот, докосва го до Божието Царство. И по този начин, чрез светините, всички се съединяват тайнствено в духа Господен, скрепявани с връзките на любовта в Тялото Христово.

След светата Литургия, по традиция, бе извършено литийно шествие около съборния храм с участието на клира и народа.

В този ден, и в църквата “Успение на св. Йоан Рилски” при Старата постница (Гроба на св. Йоан), бе отслужена Божествена света Литургия от свещеноиконом Мина Минчев – предстоятел на столичната митрополитска катедрала “Св. вмчца Неделя” и събратя от други храмове. В нея молитвено участие взеха енориаши и служители на едноименния храм.

Свети отче Йоане, наставниче за придобиването на непреходните християнски добродетели, поем вси прилежно песнь тебе, всеблаженне, и вопием: от бед нас избави и буди нам помощник, твою честную памят нине чествующим. И ти благодарим!

Св. Синод на БПЦ