1.Живот и дейност на Платон. Учението на Сократ намери истински дълбок и верен продължител в лицето на Платон, който е един от най-великите философи на всички времена. И дори да не се съгласим с възторженото изказване на Емерсон, че „Платон е философията и философията е Платон”, ние пак трябва да признаем, че няма друг, който [...]

Като термин „Богословието“ води произхода си от древногръцката философия, от сократовия ученик Платон и изразява в тогавашното критично, религиозно-философско миселене пътя от мита към Логоса – пътя към разкриване истината на Божественото / Ср. Платон, Държавата, С. ,1981, с. 82 – Ср./. Аристотел я определя като теология, респ. Като „ със значение на философско-метафизическо разглеждане [...]

Сократ не е оставил съчинения. Неговото учение ни е известно от трудовете на Платон и Ксенофонт. Понеже Платон влага в устата на учителя си и своите възгледи, а Ксенофонт не е притежавал философски способности, и мнозина историци се съмняват дали е предал точния смисъл на Сократовото учение, то учението на Сократ и неговият философски образ [...]

Докато в крайния Запад на Велика Гърция, в Елеа-Парменид и Зенон учат за единството и вечната неизменност на битието-в крайния Изток, в Ефес живее един забележителен, оригинален и дълбок мислител, който учи точно обратното, че в света съществува вечно изменение, вечно движение, а това, което се вижда неизменно и трайно, е измама. Този мислител е [...]

1.Биография-роден в Елея, в знатен род, Страбон, Парменид-законодател; Плутарх; ученик на Ксенофан и Аминий; в диалога „Теетет”-среща със Сократ в Атина; философска поема „За единосъщното” и „За природата”, запазено до Симплиций /6 век/; „За природата”-съдържание, пролог-І-ва част е запазена и ІІ-ра част е запазена. Писал е в стихове. Пролог-колесница-откровение, богинята Дики-най-ранният паметник за философска дедукция. [...]

Същестуват главно три схващания за отношение между философия и обществен живот: а/Философията нито влияе на обществения живот, нито сама се влияе от него. б/Философията е партийна-притежава се от дадена партия и служи на партията, следователно е подчинена на обществения ред. в/Философията се влияе от живота и влияе върху живота, без да е партийна, а именно: [...]

Възможни са и съществуват реално три вида отношения между религия и философия: а/двете съществуват едновременно, без да имат допирни точки и противоречия; б/двете  взаимно се отричат и отблъскват, като побеждава едната или другата; в/двете съществуват едновременно и нито са неутрални, една към друга, нито са враждебни, а  взаимно се предполагат, подпомагат и допълват; Питагорейците първи [...]

Трети представител на Йонийската школа е Анаксимен, роден също в Милет /590 г. и умрял в 525 г. пр. Хр./. За неговия живот и занимания не се знае нищо, освен това, че и той бил написал философско съчинение в проза под името: „periphyseos”, „За природата”, което рано се е загубило. Запазен е все пак само [...]

Основният проблем, които поставя философското мислене  с разглежданата тема за “ arhe – архе” /първичната субстанция или протоматерията/ ,може  да се сведе до следното: а/ Как от единството на битието възниква множествеността на съществуващото; б/ Как при това от идентичността на абсолютното битие произлиза многообразието на света; в/ Как от единството на безкрайното е възможно [...]

Древногръцката философия се заражда в Малоазийската област Йония, по-специално в големия пристанищен и търговски град в древния Милет. Основател на гръцката философия е Талес / 625-550 г /. Няма напълно точни исторически сведения за Талес, но от повечето историци се приема, че той се е родил към 625 г. пр. Хр. и е живял до [...]

Олимпиади-историческо деление от Тимей-ІV-ІІІ век. Първа олимпиада-776 г. пр.  Р.  Хр. akmi-около 40 години Според Солон нормалната продължителност на човешкия живот е равна на 70 години, които се делят на 10 периода. Някои от тях са: 4 период: от 21 до 28 г.-разцвет на физическите сили; 5 период: от 28 до 35 г.-време за встъпване [...]

Веднъж зародила се античната философия прекарва по-нататък непрекъснато разнообразно развитие, като следва ту пряко, ту диалектическо противоречива приемственост от едно учение към друго. Въпреки единството на процеса, обаче, в развитието им се забелязват определени периоди. Историците на философиите не са напълно съгласни при определяне числото и пределите на отделните периоди /в развитието на гръцката философия/. [...]

За появата на гръцката философия са влияли редица благоприятни условия.На първо място тук стои богатата многовековна митология, различните религиозни учения, които намираме литературно предадени главно в „Илиадата” и „Одисеята” на Омир и в „Теогония” и „Дела и дни” от Хезиод. Колкото и понякога да са наивни тези учения, все пак те поставят на разглеждане всички [...]

Предистория на региона Иония Съществуват четири епохи в Егейския басейн: І.-6000-4000 г пр. Р.Хр.-неолит. ІІ.-3000-2000 г. пр. Р.Хр.-медно-бронзова Критско-микенска култура-ранна фаза на робовладелско общество: а/централизирана форма на държавата -на изток-деспотизъм, жреческо съсловие. б/религиозно-митологически светоглед-преход отчасти към философията. /напр. Хезиод и Ферикид-Елада, аналог- Веди и Уганишади-Индия/. ІІІ.-XI-IX век пр. Р.Хр.-Хомеровска епоха -Агресия на север на дорийски [...]

Главен и най-сигурен източник за изучаване на античната философия на миналото представляват съчиненията на самите философи. За жалост от цялата древна гръцка философия са запазени цели само съчиненията на Платон /почти всички/ и на Аристотел /около половината/. Ето защо втори източник се явяват запазените фрагменти, или отделни откъси-мисли, изречения от съчиненията на философите. Такова съчинение [...]

Под антична философия се разбира често пъти само древната гръцка философия. В същност това е неправилно. Защото и преди наред с гръцката философия съществува и философия на индусите и китайците, на египтяните и евреите, на персите и асировавилонците. Възгледът за започване историята на философията само от древногръцката философия крие следните недостатъци: а/То издава едно типично [...]

Нашето общество се характеризира със следната двуизмеримост. Неговите геополитически, икономически и исторически дадености безусловно се поддават на научен анализ. Това ще рече, че за обективното научно изследване е  възможно да вниква все по-задълбочено и да подлага на безпристрастна  рационална критика силите, които отвън определят и детерминират човешката свобода. От друга страна тъкмо чрез смисъла на [...]

Въпросът за отношението между философия и религията е един от най-разглежданите, защото е труден. Основните възгледи са три: 1.Religion contra Philosophie. Вярата се утвърждава в противопоставяне на разума и се отхвърля философията,която е излишна и дори вредна. Тя е домогване да се опознае и обясни света с помощта на  разума. Такива претенции и задачи обаче [...]

а/Само човекът измежду живите същества има философия, както изобщо има религия и култура, защото той притежава мислещ дух, а животните – само витална душа; б/ „без оглед на обстоятелството дали знаят това или не, всички хора имат някаква философия“/К.Попър/, колкото и примитивна и далеч от науката да е тя.“Доколкото човек съществува,дотолкова по определен начин  се [...]