Може би повече, отколкото на всеки друг на Галилей се дължи раждането на съвременната наука. Известният конфликт с Католическата църква е в основата на неговата философия, защото Галилей е един от първите, твърдели, че човек може да се надява да разбере света около себе си, и нещо повече — може да постигне това, като наблюдава [...]

В действителност богословието има свой предмет, подход, метод, вцялост различен от тези, с които разполага философията. богословието е вкоренено във вярата, то се позовава на авторитета на словото, яваващо се като откровение и произхождащо ex causa prima, нейният предмет е самото откровение, което се опитва да обясни от позицията на разума. когато на основа [...]

Тези пояснения може да бъдат продължени и по-нататък, тъй като те засягат конкретни взаимовръзки, водещи в безкрайността. Ние ги сведохме по същество към проста схема, тъй като искахме само да уточним смисъла на проследените от нас различия между философията, разглеждано от гледна точка на нейната природа и философията от гледна точке на положението й в [...]

Тази забележка ни води към друго съображение – за тези субективни подкрепи, които философската дейност намира в климата на християнството. Преди всичко, в това, което се отнася не само до действията, но и зараждането в разсъдъка на философския habitus, може да се отбележи, че това, което е достоверно естествено в здравия смисъл, изпълнява функция, така [...]

По мнението на с Тома Аквински субстанциите се определят в тяхната специфика сами по себе си и абсолютен образ, а техните оперативни възможности се определят от техните действия, действията на техните предмети. Ако в нас се осъществява някое формирование тази динамична организация на разума, която се нарича философия, тогава тя, като всяка дейност, съдържаща в [...]

Ако се разглеждат нещата от гледна точка на теоретическите основи на томизма, какво следва да се мисли за понятието “християнска философия”. Сега ще покажем какъв трябва да бъде за нас принципа на решението. Тази класическа разлика между сферата на спецификата и сферата на осъществяването,
или още в тези граници, в които ние се придържаме, между природата [...]

В историята на човешката мисъл съществува течение, изразяващо се в различни форми и притежаващо разнообразна степен на развитие. Негови представители могат да се срещнат в почти всеки период на съществуването на християнството.
А/ Това течение, източниците на което се намират в достатъчно отдалечен период – може да се каже, към цялата свещена мъдрост на Израел – [...]

Идеал за стоиците и за Марк Аврелий е мъдрецът, който е пълнота на съвършенството и на блаженството. Цялото човечество се разделя според тях на две половини: мъдри и безумни, но в реалност съществуват само безумни. Мъдрият е свободен, красив, богат и щастлив: той знае всичко, всичко има, притежава всички добродетели, върши всякога разумното, на нищо [...]

„Древногръцката философия в своето развитие може да се сравни, пише Паул Дойсен – със слънцето. Както то сутрин тържествено-лъчезарно и обнадеждаващо възхожда, на обяд достига своя зенит и клонейки към залез, бива закрито от облаците, но пред самия залез още веднъж се показва и разкрива вълшебните багри и червеното сияние на залеза. Това прекрасно вечерно [...]

През третия период в развитието на античната философия във всички школи очертават не вече чисто теоретически и често не абстрактни въпроси, а преобладават съдбоносните практически въпроси за целта и смисъла на човешкия живот. Но, изчерпвайки постепенно всички средства и пътища на човешката мисъл, философията стига накрая до съзнанието за своята безпомощност и недостатъчност да осветли [...]

Учението на стоиците е подчертано религиозно. Според тях навсякъде в света и същевременно над света владее Абсолютен Разум, Бог, от който всичко произлиза, който всичко управлява и движи. Той е като някакъв огнен Дух, проникващ и обгръщаш в себе си всичко.
Поради това учението за присъствието Божие навсякъде в света, стоицизмът дълго време съвсем неправилно се [...]

След смъртта на Аристотел / 322 г. пр. Хр./ започва третият период в развитието на античната философия, който трае до 529 г.сл. Хр., когато император Юстиниян закрил последните атински философски школи. Това е периодът, наречен от историка Дройзен-елинистичен, за разлика от по-раншния чисто гръцки и от по-късния византийски период.
Начало на елинистичния период полагат големите завоевания [...]

Ако по този начин първата философия, метафизиката фактически се превръща по своя предмет на Богословие и получава името „Теология“, то останалите науки-и преди всичко физиката-имат за предмет видимия материален свят. Ако метафизиката ни говори за първо двигатели, физиката има да ни говори за реално съществуващите в света движения по-подробно. Под движение, древните разбираха всяка промяна [...]

За Аристотел, както беше и за Платон, философията обхваща всички науки, тъй като дотогава те са съществували само в зачатъчно състояние, съвсем недиференцирани, необособени една от друга. Така че „философия“ означава тогава „наука“. Никой не е допринесъл повече от Аристотел за по-нататъшното обособяване и самостойно развитие на науките. Защото той очерта специфичния предмет и методите [...]

Метафизика І. Alpha-sophia – учение и наука за естественото влечение на човека към знанието. Преглед от Талес да Платон.
Метафизика  ІІ. Alpha Elatton – кратко въведение  сега се нарича „изследване на истината“.
Метафизика ІІІ. Beta – формулира 14 апарии, чиято задача е поставена пред „търсещата наука“.
Метафизика ІV.   Gamma  – определя метафизиката като наука за съществуването / съществуващото [...]

Гениален продължител на делото на Платон и систематизатор за цялата древна гръцка философия се явява Аристотел.
За живота на Аристотел ни дават сведения Диоген Лаертски и Дионисий Каликарнаски, които имат за първоначалник хрониста Аполодор / от ІІ. в.пр. Хр /.
Аристотел е роден в Стагира /на Халкедонския полуостров/ през 384 година-същата година, през която се родил и [...]

1.Живот и дейност на Платон.
Учението на Сократ намери истински дълбок и верен продължител в лицето на Платон, който е един от най-великите философи на всички времена. И дори да не се съгласим с възторженото изказване на Емерсон, че „Платон е философията и философията е Платон”, ние пак трябва да признаем, че няма друг, който да [...]

Като термин „Богословието“ води произхода си от древногръцката философия, от сократовия ученик Платон и изразява в тогавашното критично, религиозно-философско миселене пътя от мита към Логоса – пътя към разкриване истината на Божественото / Ср. Платон, Държавата, С. ,1981, с. 82 – Ср./. Аристотел я определя като теология, респ. Като „ със значение на философско-метафизическо разглеждане [...]

Сократ не е оставил съчинения. Неговото учение ни е известно от трудовете на Платон и Ксенофонт. Понеже Платон влага в устата на учителя си и своите възгледи, а Ксенофонт не е притежавал философски способности, и мнозина историци се съмняват дали е предал точния смисъл на Сократовото учение, то учението на Сократ и неговият философски образ [...]