Свят » кино

Димитър Дерелиевще открие днес третия „Празник на българското кино в Рим”

свят — Tue, 25 May 2010 11:12:03 +0000

Днес в 19.30 ч. в Дома на киното във Вила „Боргезе” т. г. зам.-министърът на културата Димитър Дерелиев ще открие „Празник на българското кино в Рим”. Празникът ще започне с филма „Източни пиеси” на режисьора Камен Калев. По време на фестивала зам.-министър Дерелиев и български продуценти ще се срещнат с представители една от най-значимите италиански продуцентски филмови компании от областта Пулия, за да обсъдят бъдещи проекти за съвместна дейност. На празника на българското кино среща с почитатели ще имат Иля Костов, Николай Урумов, Джеки /Георги/ Стоев, Андрей Слабаков, Ернестина Шинова и Зорница София.
Съвременното българско кино ще бъде представено за трета поредна година по инициатива на Българския културен институт в Рим и под патронажа на римската община в лицето на г-н Умберто Кроти, директор на Дирекция „Културна политика и връзки”, в Дома на киното във Вила „Боргезе” от 25 до 27 май под наслова „Празник на българското кино в Рим”. Публиката ще се запознае с едни от най-значимите филмови заглавия в областта на анимационното, документалното и игралното кино.

„ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКОТО КИНО В РИМ”
/ТРЕТО ИЗДАНИЕ: 25 – 27 МАЙ 2010 г./
Дом на киното във Вила „Боргезе”, Рим

ПРОГРАМА

25 май
• 19:30 ч. – Откриване
• 21:00 ч. – „Източни пиеси”, реж.: Камен Калев – 90 мин.

26 май
• 17:00 ч. – „Ана Блуме”, реж.: Весела Данчева – 9 мин.
• 17:10 ч. – „Три сестри и Андрей”, реж.: Б. Десподов и А. Паунов – 14 мин.
• 17:30 ч. – „Куба е музика”, реж.: Илиян Джевелеков – 45 мин.
• 18:30 ч. – „Време за жени”, реж.: Илия Костов – 90 мин.
• 20:30 ч. – „Прогноза”, реж.: Зорница София – 92 мин.
• 22:00 ч. – „Летете с Росинант”, реж.: Георги Стоев – 84 мин.

27 май
• 17:00 ч. – „Чехов Х 3” /БНТ/, реж.: В. Люцканов – 45 мин.
• 18:00 ч. – „Лице в лице с Агрипина” /БНТ/, реж.: Н. Тицин – 45 мин.
• 19:00 ч. – „Асен Пейков – Българинът от Рим” /БНТ/
• 20:15 ч. – „Раци”, реж.: Иван Черкелов – 108 мин.
• 22:00 ч. – „Хиндемит”, реж.: Андрей Слабаков – 100 мин.

Вежди Рашидов изказа съболезнованията си на семейството и близките на Никола Руданов

свят — Tue, 30 Mar 2010 04:55:08 +0000

Министърът на културата Вежди Рашидов изказа съболезнованията си на семейството и близките на режисьора Никола Рударов.

В съболезнователния адрес на министър Рашидов се казва:

„Скъпо опечалено семейство, с голяма скръб научих за кончината на режисьора Никола Рударов – една от знаковите фигури на българското кино. Съчувствам на голямата ви болка, зная, че той дълбоко ще ви липсва като съпруг, баща и дядо. В културния живот на България Никола Рударов остави своя ярка и значима творческа следа. Характерните роли, изиграни от него като актьор, и филмите, режисирани от него, са вписани завинаги в културната памет на нацията. Приемете моите искрени съболезнования. Дълбок поклон пред паметта на Никола Рударов!”

Министъра на културата В. Рашидов награди днес актьора Джоко Росич с отличието “Златенв век”

свят — Thu, 25 Feb 2010 15:12:30 +0000

Министърът на културата Вежди Рашидов награди днес актьора Джоко Росич с отличието „Златен век” на Министерството на културата. Министър Рашидов връчи на Джоко Росич най-престижния знак на Министерството на културата в навечерието на рождения ден на именития ни актьор за големите му заслуги и принос към българското кино.
„От дете се възхищавам на Джоко Росич”, сподели министър Вежди Рашидов. „Като малки постоянно бяхме в кината – на индиански филми, и когато се появеше този великан, винаги няколко души се обаждаха: „Ето го, този е българин!”, припомни Вежди Рашидов. Той нарече Джоко Росич „вечния каубой на българското кино, любимец на всички поколения зрители, епоха, която никога не свършва”.
„Така е при всички нас, творците – не можем да се пенсионираме – за добро или за лошо. До последния си дъх сме на снимачната площадка, пред платното, на сцената… Господ да те благослови, Джоко, с живот и здраве! Ти си епоха, учебник! Обичаме те!” – завърши емоционално министър Рашидов. Той обясни особената си слабост към актьора с огромната положителна енергия, която Джоко Росич излъчва, и му благодари, че го е приел като приятел още в неговата младост, „премахвайки бариерата на възрастта”.
„Човек, като получи „на гъсто” две награди, значи е остарял” – перифразира шегата на свой приятел Джоко Росич – че ако два дни поред не ти се работи, значи е вторник. „Истина е за остаряването – на 28 февруари ставам на 78 години. Радвам се на признанието, разбира се. Бях много горд и при награждаването в Будапеща неотдавна – най-вече, че за първи път беше отличен чуждестранен актьор за принос към унгарското кино, и то българин. Не е важно, че съм аз”, каза Джоко Росич. „Когато седях в Будапеща в огромната зала, където ми връчиха тази необичайна награда, си помислих: благодарен съм на всички тези талантливи български актьори, от които съм „откраднал” по нещо”, разказа талантливият Джоко Росич на колегите си журналисти, припомняйки, че 17 години е работил в медиите, а по образование не е актьор, а икономист. „Е, щом 50 години продължавам да стоя в киното, значи не съм попаднал там случайно, макар и да съм се съмнявал”, отбеляза актьорът. „Уверих се, че съм мястото си, когато играх в унгарския филм „Под краката им свири вятърът”.
Джоко Росич сподели и, че се гордее, че преди 40 години писателят Павел Вежинов е написал в сп. „Киноизкуство” за участието му във филма „Хроника на чувствата” на Любомир Шарланджиев следната критика: „Истински живее на екрана Джоко Росич”. „Тогава се зарекох никога да не изневеря на тази първа критика за мен и до ден-днешен да знаете, че като играя, го правя от сърце и „както си оно требе”, каза актьорът.
От българските филми му е особено скъп „При никого” на Иванка Гръбчева – може би и защото сравнявали изпълнението му като вуйчото с ролята в „Рицар без броня” на Апостол Карамитев – един от забележителните актьори, от които е „крал” по собствените му думи.
„Откраднах” много и от други невероятни дарования в българското кино и театър – Константин Кисимов, Йордан Матев, Николай Бинев и много други. „Взимал” съм и после от големи чуждестранни актьори и режисьори. Затова сега благодаря на всички тези многобройни таланти и огромни хора. Хайде стига, че ще се разплача!”, завърши развълнувано Джоко Росич.
Освен почетната грамота и плакета „Златен век” министър Вежди Рашидов връчи на Джоко Росич специално за колекцията му японски „самурайски” нож, който актьорът „откупи”, както е традицията, с монета от един български лев.

Човешки кости са открити в основите на кино „Арена” в Нови Сад

свят — Thu, 04 Feb 2010 18:16:03 +0000

Нови Сад. В основите на сградата на кино „Арена” в Нови Сад са открити кости, които най-вероятно са част от човешки скелет, предаде сръбското радио Медия С. Костите са открити от работници, които работят по ремонта на сградата. Открити са части от череп, ръка и зъби.
За случая е информиран Институтът за защита на паметниците на културата, както и археолози, които трябва да установят за какви кости става дума и колко са стари.
На мястото на кино „Арена” някога се е намирала първата сграда на синагогата в Нови Сад./агенция „Фокус“/

Вампири загряват Левски за Монтана

свят — Sun, 29 Nov 2009 17:02:06 +0000

Вампири вдигнаха адреналина в Левски преди снощния мач с Монтана на Герена. „Сините“ спазиха традицията да се разтоварят с кино. Те избраха хита „Здрач“, който разказва за любовта между вампир и обикновено момиче. Естествено част от зрителите в кино „Арена Запад“ не пропуснаха да се сдобият с автограф от Гонзо и неговите футболисти.
За още двама от левскарите това вероятно ще е последната прожекция в София. Мениджърът Мирчо Димитров потвърди, че успоредно с трансфера на Зе Соарес в Металург (Донецк) се работи по продажбата на Дарко Тасевски и Жоазиньо. „Всичко около Зе е ясно. Остава отговорът на Левски. Смятам, че нещата вървят положително“, каза мениджърът, който е на „ти“ с пазарите в бившите съветски републики. „За Тасевски съм в контакт с десетина клуба и от Русия, и от Украйна. Засега конкретна оферта обаче липсва. Същото е и положението с Жоазиньо. Сигурен съм, че до Нова година до сделка ще се стигне“, добави пред „Стандарт“ Мирчо Димитров.
Димитър Пенев
Ивайло Йолчев

в-к Стандарт

Апостол Карамитев къса Олег за ВИТИЗ

свят — Sun, 22 Nov 2009 15:10:53 +0000

2009-а донесе на героя от „Рицар без броня“ приз от фестивала „Златен ритон“ и внук

Когато Олег Ковачев става звезда, е само на 9 години. През 1965 г. няма по-популярно дете от него. Днес Ваньо от „Рицар без броня“ е вече на 54 години. Не стана секссимвол на българското кино, въпреки че до казармата играе в 6 игрални филма. Има обаче зад гърба си 25 ленти, на които е оператор, автор е на други 10. Тази година взе на фестивала „Златен ритон“ наградата за режисура за документалния филм „245,5″ – уникален разказ за драмата в живота на олимпийския шампион по вдигане на тежести Валентин Христов. Момчето, което изгря светкавично, унизи даже непобедимия руски богатир Василий Алексеев, и пак така светкавично изгоря след нелеп допинг скандал.
Сред най-значимите му режисьорски филми са „Балада за Гунди“, „Миг бяла светлина“, „Фонтанки“, „Душата“, „Бисери“, „Общежитие“.
Режисьор е на „Голямата синя магия“ – за 80-годишнината на футболния клуб „Левски“, а също и на „Парола: Жив класик“ – за Класическата гимназия.
За 54 години живот Олег Ковачев е водил много битки. Има много следи от рани. Но няма нито един белег по коленете.

1965-а е забележителна за Олег Ковачев. Снима се в „Рицар без броня“, в края на годината е любимият му миг, свързан с Гунди – двата гола на „Сан Сиро“ за знаменитата победа над Белгия, която ни класира за световното. Случайно или не, същата година е роден и най-добрият му приятел – журналистът, кинокритик и болен левскар като него Борето Колев.
През лятото на 65-а кинаджии обикалят по софийските училища, за да търсят типажи на малки калпазани за сценария на Валери Петров. Режисьор вече е ясно, че ще бъде Любомир Шарланджиев, а в главните роли са Апостол Карамитев и Мария Русалиева. За да бъде съвсем звезден екипът, към тях се присъединява и операторът Атанас Тасев. Екипът вижда малкия Олег в двора на 49-о училище – на „Оборище“ и „Джовани Горини“, да размахва дървена тояга-сабя. Кинаджииите се сбутват и споглеждат – това е Ваньо, когото търсят.
Много пъти по-късно Олег ще разказва този факт, но тези, които му вярват, са по-малко от другите. Поради простата причина, че е син на големия български режисьор и оператор Христо Ковачев
Филмът го изстрелва директно на звездния небосклон. В малка тогава България той е най-известното дете, какво да говорим за квартала и училището. Спират го на всяка крачка, всеки иска да е приятел с него. Странно или не, днес Олег твърди, че тогава не се е усещал обгърнат от завист. „Не, не усещах завист. Може би малко повече симпатия от нормалното – казва днес Олег. – Само някои майки на съученици. Една веднъж ми каза: „Ти какво си мислиш, ако на Бойко баща му беше режисьор, щяха да вземат него!“
До казармата Олег Ковачев играе в цели 6 игрални филма и твърдо решава да кандидатства актьорско майсторство във ВИТИЗ. Преди това, пролетта на 1973-а, се случва нещо интересно. В парка „Заимов“ Олег среща един човек, когото не е виждал от 1966-а – Апостол Карамитев! Той живее наблизо, върви с особения си забързан ход, с огромни крачки. Олег буквално бяга след него. Успява да го настигне и го тупа по рамото. Апостол се обръща стреснат. Вглежда се и го познава.“О-о-о! Ти ли си!“ Заговарят се и става ясно, че Олег ще кандидатства във ВИТИЗ. Апостол отваря някакво тефтерче, разгръща листовете, гледа и казва: „На 3 август сутринта да си на служебния вход на Народния театър. Подготви си всички материали за изпита.“ Олег е толкова впечатлен от срещата, че тича до вкъщи да запише датата и часа, докато не я е забравил от вълнение. На 3 август е при Апостол и му показва какво ще готви за изпита, Апостол ги разглежда и казва: „Пълни глупости! С тези текстове във ВИТИЗ няма да влезеш.“ „После ми каза нещо, което ме шашна: „Сега вземам клас аз, ти влизаш в казармата. След две години не се знае кой ще води клас. А в казармата всичко се случва. Я крак, я ръка може да се откъсне. Едноръки актьори няма. „И друго ми каза жестоко – така като те гледам, ти Дон Жуан няма да изиграеш. Можеш да изиграеш комсомолски секретар…“
На изпита кандидат-студентът Олег Ковачев е скъсан още на втория тур. Председател на комисията е… Апостол Карамитев. Въпреки това Олег продължава да боготвори Апостол Карамитев. Смята, че е бил точен и откровен, че му е помогнал да слезе на земята и да си даде точна преценка за възможностите. И след казармата кандидатства пак във ВИТИЗ, но вече операторско майсторство. И веднага го приемат.
След шамара във ВИТИЗ Олег получава още един. Обещават му, че ще бъде в спортната рота на „Левски“ – служба мечта. Само до клетвата трябвало да бъде в Елхово. И той хваща влака към една спирка от така наречения „Триъгълник на смъртта“ – Грудово, Елхово и Звездец. „Не знам какъв беше тоя влак, но пътувахме 18 часа! Бях толкова притеснен и объркан, беше толкова ужасно, че във влака пропуших и пропих бира – нещо, което не бях правил през живота си.“ Спира на една от поредните гари и си купува две кутии „Арда“ без филтър. До Елхово ги изпушва. В поделението пристигат по тъмно, пристъпват плахо през портала, оглеждат се и… изненада! Отнейде гръмва мощно една песен, която месеци наред ще ужасява всички новобранци – „Сбогом, Мария!“ на Емил Димитров. Старо куче се погрижило за посрещането.
Уж за малко, уж за 40 дни, но редник Ковачев прекарва в Елхово цели две години. Там „Рицар без броня“ хем му помага, хем му пречи. Някои от старите го гонят -
ей, актьорче, бегом до лавката за цигари!
Без да му дадат пари, разбира се. Един млад сержант пък, докато другите се потят на плаца, вика редовно редник Ковачев при себе си и му нарежда: „Я ми разказвай сега как са артистките по филмите…“
Редник Ковачев помни и хубави, и лоши неща от Елхово. Най-страшното се случва на 9 ноември 1973 година. По обяд е дневален, мете плаца, става 12 часа и по високоговорителя започват новините. Първата е: „Днес след тежко и мъчително боледуване почина народният артист Апостол Карамитев…“ Олег изпуска метлата. Връща се назад в годините. Спомня си първата сцена, която двамата трябва да снимат. Един декор в Киноцентъра – ергенската стая на Вуйчо Георги. Трябва да си лягат, но Олег се срамува – как ще се съблече по бели гащи пред толкова хора! Отказва категорично. Никой от екипа не може да го убеди. Идва Апостол, прегръща го и започва да му обяснява като на голям човек какво нещо е актьорството и какви са неговите закони. „Уникален подход! Това е единственият начин да накараш едно дете да се почувства голям, значим човек. Този урок го прилагам и до днес. Правя вече две години детско предаване в БНТ и се отнасям към децата като с възрастни. Те ми вярват и нещата се получават.“
Още докато следва във ВИТИЗ, Олег Ковачев започва да се занимава с това, което е призванието му – да снима филми, а не да играе в тях. И ако в детските си години не е усещал завист, на младини му се случва. „Стана нещо странно.

в-к Стандарт

ПЪРВИЯТ СНИМАЧЕН ДЕН НА НОВИЯ БЪЛГАРСКИ ФИЛМ „LOVE.NET” – 29 ОКТОМВРИ

свят — Tue, 27 Oct 2009 14:13:08 +0000

На 29 октомври /четвъртък/ в 13.00 ч. в клуб „Тобако” зад НХГ ще се състои първият снимачен ден на новия български филм „LOVE.NET” – филм за любовта от пръв виртуален поглед. Събитието е организирано от „Мирамар Филм” и Изпълнителна агенция „Национален филмов център” към Министерството на културата.
Снимките започват с екстериори в известни софийски локации и продължават до 19 декември.
„LOVЕ.NET” разказва за любовта във всичките й проявления – за неизбежната, мистична и необяснима любов, но и за повърхностната, бързо ликвидна любов. Филмът проследява паралелно историите на галерия от персонажи, опитващи се да коригират живота си чрез интернет или просто да се забавляват в мрежата, както и на няколко двойки, свързали живота си чрез сайтовете за запознанства. „LOVE.NET” не е просто романтична комедия, а един многоцветен пъзел от различни по жанр истории, които започват в интернет.

В главните роли: Христо Шопов, Захари Бахаров, Лилия Маравиля, Койна Русева, Диана Добрева, Диляна Попова
В детските роли: Тео Аврамов и Лора Чешмеджиева
Режисьор: Илиян Джевелеков
Сценарий: Нели Димитрова, Матей Константинов, Илиян Джевелеков
Креативен консултант: Александра Фучанска
Оператор: Емил Христов
Художник: Георги Димитров
Продуценти: Георги Димитров, Илиян Джевелеков, Матей Константинов

Със специалното участие на Йорданка Христова
и Джон Лоутън /вокалист на легендарната група „ЮРАЯ ХИЙП“/

МК

Рене Зелуегър трупа килограми за роля

свят — Wed, 29 Jul 2009 15:38:24 +0000

В новия филм за Бриджит Джоунс – „Дневникът на Бриджит Джоунс 3″ – вече позастарялата героиня се замисля за продължението на рода.

Животът й поднася подарък. Джоунс, в изпълнение на Рене Зелуегър, разбира, че очаква дете, съобщи в. „Комсомолская правда“. По данни на изданието Рене Зелуегър е подписала договор за участие в лентата, макар че се бе зарекла повече да не го прави.

Причината е, че за филма актрисата трябва да натрупва по 10-15 наднормени килограма. А след края на снимките, да ги сваля. За целта Рене Зелуегър прибягва до услугите на масажисти, тренира по няколко часа на ден и изминава пеша по почти 20 километра.

Твърди се, че заради тези претоварвания актрисата страда от хормонални увреждания. Лекари са предупредили звездата, че с раждането на децата вече може да има големи проблеми.

Впрочем твърди се, че здравословното състояние на актриста се е влошило именно заради това, че прекалено много се опитва да отслабне. При височина 163 см. тя смята, че нормалното й тегло трябва да е 45 килограма.

Според специалисти обаче тя трябва да тежи около 53 кг. Проблемите на актрисата сигурно ще се засилят, след като приключат снимките на лентата, в която Рене Зелуегър ще е и бременна.

/ Actualno.com

Никол Кидман заведе дело срещу градската управа на Ню Йорк

свят — Thu, 16 Oct 2008 10:59:03 +0000

Австралийската кинозвезда е бясна на кметството, което позволило на строителна фирма да издигне жилищна кооперация в непосредствена близост до нейният мезонет в Манхатън. „Този тъп блок ми скрива целият изглед към океана“, оплаква се Никол пред списание „Пийпъл“.