Нашият ТЗ предвижда модерна процедура – възможност при откриване производство по несъстоятелност предприятието на длъжника да бъде оздравено. Гл.40 от ТЗ предвижда оздравителен план : С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията на длъжника, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието (както икономическа, така и в търговски [...]

Извънсъдебно споразумение – трети способ за прекратяване на производството по несъстоятелност. Без практическо приложение. 1) Това е многостранна сделка, по която трябва да се съгласят всички кредитори с приети вземания. Страни по това споразумение са длъжникът и всички кредитори. 2) Може да се сключи по всяко време в писмена форма. 3) В това споразумение може да има всякакви [...]

I. Предмет (обект) на изпълнението. Секвестируемо имущество. Обект на изпълнението с имществото на длъжника или на отговарящия за дълга (обезпечил чужд дълг). От гледна точка на изпълнителния процес имуществото е съвкупност от оценимите в пари (имуществени) права па длъжника. 1.   Чл. 133 ЗЗД и чл.337 ГПК прогласяват принципи за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, [...]

Разпореждане с наследствено имущество: с приемане на наследството наследниците стават собственици на наследеното имущество и могат да се разпореждат с него. Законът допуска наследник да извърши продажбата на наследство като цяло така се прехвърля една съвкупност от прав и задължения. Договорът за прехвърляне на наследство се извършва писмено , а подписите на договарящите се трябва [...]

Откриване на наследство – ЮФ, при наличието на който възн. пр. на наследяване, а именно смъртта на наследодателя, което дава възможност на наследниците му да придобият пр. и задълж. , които той е имал и които не се погасяват със смъртта му. Наследството се открива и в случай, когато се обявява смъртта на едно безвестно [...]

Видове ОСИ: 1.  Според способа, чрез който се предизвиква: а)  чрез предявяване па няколко иска от ищеца с обща искова молба или чрез разширяване на първоначалния иск. б)  чрез предявяване на насрещен иск от ответника; в)  чрез предявяване на инцидентен установнтелен иск от ищеца или от ответника. г)  чрез обратен иск от подпомаганата срещу подпомагащата [...]

Това се двете мерки, които законът урежда понастоящем. Чл.74 и 75 СК съдържат най-напред основанията. В двата случая мерките се налагат от съда. Третата обща характеристика на двете мерки е, че те засягат само правата на родителите, а не и задълженията Най-накрая трябва да се подчертае, че при изменение на обстоятелствата мерките могат да се [...]

Имуществената отговорност на работниак или служителя се състои в задължението му да  обезщети вредите причинени на работодателя при или по- повод изпълнение на неговите трудови задължения. Това задължение се състои в плащането на определена  парична сума или в натура на засегнатото имущество. Работника или служителя отговаря  имущественно за вредата , която е причинил на работодателя [...]

Задължения на наредителя: 1) Да осигури покритие. 2) Да заплати разноските на банката и обезщетение за вреди, ако е понесла такива. 3) Да заплати лихва и възнаграждение. 1.5. Форма на плащането. 1) Ако преводът е вътрешнобанков, се включват и двете записвания, които банката прави по двете сметки – фактическият състав има 3 елемента. 2) Ако плащането е междубанково, се включва освен [...]

Прехвърля на застрахователното правоотношение при имуществените застраховки става по силата на чл. 401, ал. 1: Ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, правоприемникът встъпва в правата по договора, освен ако е  уговорено друго. По начало застрахователното правоотношение включва права и задължения така че прехвърлянето му трябва да е съвкупност от цесии и замествания в дълг, но такива [...]

Задължения на доверителя – а/ да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми за установените недостатъци или липси, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице; б/ да заплати на комисионера разноските, направени за изпълнението на поръчката; в/ да заплати на [...]

Поръчващият от своя страна също има задължения: да даде на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата; да приеме изработената съобразно договора работа; той трябва да заплати възнаграждението за работата; Често поръчваната работа не може да бъде извършена без съдействието на поръчващия законът обаче не посочва какви са последиците от липсата на съдействие, затова важат [...]

Задължения на лизингополучателя – задължението да плаща на лизингодателя лизинговите вноски. Тези вноски трябва да бъдат плащани в сроковете и по начина, предвидени в договора. Изискуемостта на поредната вноска настъпва в края на съответния уговорен период. Друго задължение на лизингодателя е да ползва вещта, предмет на лизинга, съобразно с уговореното предназначение. Недопустимо е лизингополучателя да [...]

Те са три: да плати цената на купената вещ; да получи вещта; да понесе разноските по продажбата; Чл. 200. Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта. Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи [...]

Задължения на продавача са да прехвърли на купувача собствеността на продадената вещ да му предаде продадената вещ. ДП създава задължение да се прехвърли собственост или др. право. А при договори, които създават задължение за прехвърляне на собственост или др. вещно право в/у определена вещ, прехвърлянето настъпва по силата на самия договор. Задължението на продавача е [...]

Прихващане на насрещни дългове или компенсация е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкотo от тях, способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане, което дл. има към своя кредитор. Погасяването е пълно ако двете насрещни вземания имат еднакъв размер или частично – ако няма такъв. Чрез компенсацията [...]

Видове. Според броя на субективните права и правните задължения, които включват гражданските правоотношения, те биват прости и сложни. Простите гр. Правоотношения вкл. само едно субективно право и съответсвтащото му правно задължение. Простите гр. правоотношения са еднострани защото едната страна по тях има само субективно право, а другата само правно задължение. За сложните гр. правоотношения е [...]

Понятие. Най – същественият белег на гр. правоотношение е неговата връзка с обективното право. Тази връзка възниква въз основа на определени юридически факти при наличието на правни норми м/у отделни правни субекти. Гр. правоотношение се определя като възникналата въз основа на правните норми от конкретен юридически факт връзка м/у равнопоставени субекти, която се състои от [...]

Възможно е един и същ длъжник да има повече еднородни задължения към един и същ кр. Ако той не изпълни всичко изцяло и изведнъж, а престира общо срещу задълженията си, се поставя въпросът кой дълг се е погасил. Съгл. Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не [...]