На форума ще бъдат обсъдени стратегиите за изход от икономическата криза от гледна точка на заетостта и бъдещата цел на Европейския съюз за извеждане до 2020 г. на най-малко 20 милиона души от бедността.

Ще се разгледат въпросите за адекватността на пенсиите и необходимостта от укрепване на системите за социална сигурност и новата стратегия по отношение хората с увреждания.

„Ако публичните финанси на Европа в средносрочен план се стабилизират, това ще зависи от успешната пенсионна реформа в държавите от Европейския съюз“, каза още вицепремиерът. Пенсионната реформа, както и борбата с контрабандата, са били основните теми на разговор в рамките на работните срещи с колегите му от трите държави. До седмица-две се очаква да бъдат одобрени допълнителни финансови ресурси за подсилване на контрола по външните граници на ЕС и за борба с контрабандата, информира министър Дянков.

Според него, тезата, че от икономическата криза се излиза като се харчи повече, не е вярна. „Трябва да се мисли за всеки допълнителен разход дали помага за развитието на икономиката и за излизане от кризата, какво можем да си позволим и какво не.“, допълни Симеон Дянков. „Реформи, които не се направят през първата година на управлението, много по-трудно се правят на втората или на третата година и те трябва да се случат сега“, подчерта още финансовият министър.

Симеон Дянков коментира данните за изпълнението на консолидираната фискална програма през април. Излишъкът за месеца е близо 370 млн. лева, което е с над 200 млн. лева повече в сравнение със същия период на миналата година, когато размерът му е бил едва 168 млн. лева. За април излишъкът не се дължи на вноската от БНБ от 354 млн. лева, от която 300 млн. лева бяха планирани, поясни финансовият министър. Той се дължи на по-добри постъпления от дивиденти, главно на енергийни компании. Това означава, че държавата по-успешно събира дивидентите си от дружествата, коментира вицепремиерът.

Предварителните данни за м. май сочат минимален дефицит от около 75-80, докато през май миналата година е бил 120 млн. лева, информира още Симеон Дянков. Окончателните данни ще се малко по-добри, прогнозира той, тъй като през този месец ще бъдат възстановени част от разходите по европейски програми. По предварителни данни размерът на фискалния резерв през май е 6 548 млн. лева.

Дължимото ДДС към 1 юни възлиза на 237 млн. лева, което е два пъти по-малко в сравнение с 1 юни 2009 г. „С това изпълнихме обещанието си за ускорено възстановяване на дължимото ДДС“, коментира още финансовият министър.

Той оповести и предварителни данни за дейността на Агенция „Митници“ през май, като даде много добра оценка за работата на агенцията. През май приходите от мита отбелязват ръст от 45,6 % спрямо същия месец на 2009 г., като преизпълнението на плана е със 114,8 на сто. Ръст бележат и приходите от ДДС от внос с 29,4 %, с което изпълнението им за месеца е над 115 на сто. Единствено приходите от акцизи отбелязват спад от 29,7%, като тяхното изпълнение е 71,5% от месечните разчети. Общо приходите от мита, ДДС и акцизи бележат спад от 8,9% през месеца, или изпълнението на плана е 88,1 на сто, отчете по предварителни данни министър Дянков.

Министър Томислав Дончев запозна ръководителите на мисиите на страните-членки с процеса на усвояване на еврофондовете у нас, с проблемите, с напредъка, с реализираните и планираните мерки. Той посочи сред най-големите проблеми все още бавната скорост на процесите и липсата на проектна готовност за част от планираните големи инвестиции в инфраструктура. Това са стари проблеми и посланиците са много добре запознати с тях. Въпросът бе да обсъдим какво правим за тяхното решаване, подчерта министър Дончев. Той отбеляза, че в момента се реализира пакет от мерки за облекчаване на бюрократичната тежест. Вече е факт промяната в най-важното постановление, регламентиращо процеса на управление на еврофондовете – ПМС 121. Предстоят промени в още няколко ключови нормативни документа, целящи основно опростяване и ускоряване на процесите. Вече се забелязват индикации на случващата се промяна. Седем пъти са скочили плащанията по оперативните програми. Ръст е отбелязан и при сключването на нови договори, подчерта министърът по управление на средствата от ЕС.

Томислав Дончев съобщи, че е обсъдил детайлно отделните оперативни програми с посланиците, като отбеляза, че в момента най-голямата му тревога е оперативна програма „Транспорт”. Основният проблем по Оперативна програма „Транспорт” е недобрата проектна готовност и липсата на проектен капацитет в част от големите институционални бенефициенти по програмата, като Агенция „Пътна инфраструктура” и Национална компания „Железопътна инфраструктура”. За разрешаването на този проблем обсъдихме освен релокацията на средства вътре в програмата и възможностите за ползването на външни експерти за подсилването на проектния капацитет, съобщи министър Дончев. Обсъдени са били два варианта за ползване на външни за администрацията експерти – създаването на специално звено работещо плътно с подпомаганата структура или наемането на експерти – проджектмениджъри, поемащи управлението на отделните големи проекти. “Ангажирането на експерти за отделните проекти ще засили темпото и проектите ще бъдат реализирани, но в българските институции няма да бъде изграден необходимия административен капацитет и след 2-3 години този проблем отново ще стои пред нас”, отбеляза министър Дончев. Той поясни, че все още не е взето решение кой от двата варианта да бъде избран, но по време на срещата е получил уверението на посланиците, че може да разчита на тяхната подкрепа, включително и експертна.

“В другите две програми с големи инфраструктурни проекти – Оперативна програма „Регионално развитие” и Оперативна програма „Околна среда” също имаше проблеми, но там нещата вече се движат много по-добре”, каза министър Дончев.

Той допълни, че с посланиците са били дискутирани и приоритетите на съюза и на нашата страна за следващия програмен период. В отговор на журналистически въпрос за бъдещата структура за управление на еврофондовете Томислав Дончев уточни, че предстои България първо да дискутира и определи своите приоритети за развитие. “На тази основа ще бъде изградена и новата структура за управление на еврофондовете. Системата трябва да бъде такава, че основната част от работата да се върши не в София, а в регионални офиси по места”, заяви Томислав Дончев.

С голям интерес се очаква посещението на пристанище Ротердам, най-голямото в Европейския съюз, през което преминават повече от 350 млн. тона товари годишно и трето в света след Шанхай и Сингапур. Колегите от митниците на Нидерландия ще организират обиколка на терминал за контейнери на пристанището и ще бъде демонстрирана работата на скенери за контейнери и портали за ядрена детекция. Това е от особена важност за българската митническа администрация, която има за задача да охранява външна граница на ЕС.

Посещението на директора на Агенция Митници представлява обмен на добри европейски практики в митническата дейност и ще допринесе за подобряване дейността и на българските митничари.

Актуална информация на английски език “Пътуване в България” /“Travelling in Bulgaria”/ тиражира МВР от днес в английската версия на Интернет – сайта. Електронното издание съдържа данни, свързани с изискванията при пътуване в страната ни и има за цел да улесни чуждестранните граждани, които преминават през България – транзитно, за  ваканция или бизнес.
Изданието информира за граничния контрол при преминаване на границите на Република България за гражданите на Европейския съюз и за граждани на държави – нечленуващи в ЕС. Митническите изисквания и разрешените количества парични средства, които могат да бъдат внасяни и изнасяни при  пътуване през страната ни, ограниченията за внос и износ на златни и сребърни предмети, накити, бижута и скъпоценни камъни и случаите, когато е необходимо да бъдат попълвани митнически декларации – е друга важна част от информацията в електронното издание.
Акцент е поставен върху ограниченията и санкциите по Закона за движение по пътищата,  като са уточнени видовете нарушения и   наказанията за тях. Упоменат е начинът за плащане на глобите, наложени за нарушения на Закона за движение по пътищата от транзитно преминаващите през страната ни чуждестранни водачи на МПС – единствено по банков път, във всички банкови клонове в страната. Публикувана е и информация в интерес на хората, които нямат постоянна адресна регистрация в Република България.
С превантивна цел са поместени и съвети за шофиращите по пътищата на страната ни чуждестранни граждани. Показани са полицейските униформи на служителите, които имат право да санкционират по пътищата, както и видовете винетни стикери за леки автомобили и камиони. Най-важните телефонни номера, които могат да бъдат набрани безплатно от всички телефони в случай на необходимост, както и електронните адреси за подаване на сигнали за корупционно поведение или други оплаквания и препиръки също могат да бъдат намерени в изданието.

Схемата изцяло отговаря на политиката на Европейския съюз за подобряване на общественото здраве и намаляване на дългосрочния риск за развитие на социално значими болести. Размерът на помощта за 2010/2011 година ще бъде допълнително публикуван на страницата на ДФ „Земеделие”. Очаква се от помощта да се възползват 320 634 деца. Размерът на финансовата помощ за 2010/2011 учебна година на дете по схема „Училищен плод” е 20,53 лева.

Кандидатите за участие в схемата „Училищен плод” са обособени в три групи. В първата влизат учебните заведения. Във втората група са еднолични търговци и юридически лица, които са поели задължение към едно или повече учебни заведения за доставка на плодове и зеленчуци по схемата, както и одобрени организации на производители, признати съгласно чл.43 от Закона за общите организации на пазарите за земеделски продукти на ЕС. Третата група обхваща общините – за учебните заведения, които се намират на тяхната територия. Те могат да подават заявления за участие в Областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие” – отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” по тяхното седалище.

Схемата „Училищен плод” ще се прилага на територията на цялата страна от 15 септември до 31 май.

Целевите групи, които тя ще обхваща са деца от ІІІ – та и подготвителна група на общинските, държавни и частни детски градини, както и учениците от подготвителен до ІV – ти клас включително на общинските, държавните и частните училища.

Плодовете и зеленчуците, включени в списъка по схемата „Училищен плод”, трябва да се предоставят на децата от детските градини и училищата по график в зависимост от тяхната сезонност. Плодовете са – ябълки, круши, праскови, сливи, череши, грозде, банани, мандарини, портокали, грейпфрути, киви. А зеленчуците – домати, краставици, пипер и моркови.

Забранено е разпределянето в учебните заведения на генетично модифицирани плодове и зеленчуци. Съхранението, подготовката и предоставянето на плодовете и зеленчуците на децата и учениците е в съответствие с изискванията на Закона за храните.

Съпътстващите педагогически мерки, които могат да се прилагат в рамките на Схемата „Училищен плод” от преподавателите в детските градини и училищата включват посещения в земеделски стопанства, отглеждане от учащите се на плодове или зеленчуци, беседи, разпространение на брошури и плакати, създаване на интернет страници и видеоклипове, организиране на празници игри, викторини, изложби и др.

Наредбата за прилагане на Схемата „Училищен плод” бе обнародвана в Държавен вестник на 18 май 2010 г.

Тъй като тази дата може да се счита за рождена за Европейския съюз, всяка година 9 май се празнува като Ден на Европа.

1951 г.
18 април
В Париж шест държави — Белгия, Федерална република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия — подписват Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Договорът влиза в сила на 23 юли 1952 г. за период от 50 години.

1955 г.
1—2 юни
На срещата в Месина министрите на външните работи на шестте държави решават да разширят сферата на европейската интеграция и да включат в нея цялата икономика.

1957 г.
25 март
В Рим шестте държави подписват договорите за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и на Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Договорите влизат в сила на 1 януари 1958 г.

1960 г.
4 януари
По инициатива на Обединеното кралство с Конвенцията от Стокхолм се създава Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), включваща няколко европейски държави, които не са членки на ЕИО.

1963 г.
20 юли
В Яунде е подписано споразумение за асоцииране между ЕИО и 18 африкански държави.

1965 г.
8 април
Подписан е договор за обединяване на управленските структури на трите Общности (ЕОВС, ЕИО и Евратом) и създаването на единни Съвет и Комисия. Договорът влиза в сила на 1 юли 1967 г.

1966 г.
29 януари
„Люксембургският компромис“. След период на политическа криза Франция се съгласява да участва отново в заседанията на Съвета в замяна на приемането на споразумение за запазване на изискването за единодушие, когато става въпрос за „жизненоважни национални интереси“.

1968 г.
1 юли
Държавите-членки отменят изцяло митата върху промишлените стоки 18 месеца преди заложения срок и въвеждат обща външна митническа тарифа.

1969 г.
1—2 декември
На срещата на върха в Хага политическите лидери на ЕИО решават да продължат процеса на европейска интеграция и така  откриват пътя към първото разширяване на Общността.

1970 г.
22 април
В Люксембург е подписан договор, който позволява на Европейските общности да се финансират все повече от „собствени средства“ и дава по-големи надзорни правомощия на Европейския парламент.

1972 г.
22 януари
В Брюксел се подписват договорите за присъединяване на Дания, Ирландия, Норвегия и Обединеното кралство към Европейските общности.

1973 г.
1 януари
Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Европейските общности, с което броят на държавите-членки става девет. След проведения референдум, в който повечето от гражданите ? гласуват против членството, Норвегия остава извън общностите.

1974 г.
9—10 декември
На срещата на върха в Париж политическите лидери на деветте държави-членки вземат решение да се срещат три пъти в годината като Европейски съвет. Те дават и „зелена светлина“ на преките избори за Европейски парламент и се споразумяват за създаването на Европейски фонд за регионално развитие.

1975 г.
28 януари
В Ломе е подписана конвенция („Ломе I“) между ЕИО и 46 държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ).

22 юли
Подписан е договор, с който се създава Европейска сметна палата и се предоставят по-големи правомощия върху бюджета на Европейския парламент. Договорът влиза в сила на 1 юни 1977 г.

1979 г.
7—10 юни
Провеждат се първите преки избори за 410 места в Европейския парламент.

1981 г.
1 януари
Гърция се присъединява към Европейските общности, с което броят на държавите-членки нараства на десет.

1984 г.
14—17 юни
Провеждат се вторите преки избори за Европейски парламент.

1985 г.
7 януари
Жак Делор става председател на Европейската комисия (1985—1995 г.).

14 юни
Подписано е Шенгенското споразумение, което цели премахването на проверките на граничните пунктове между държавите от Европейските общности.

1986 г.
1 януари
Испания и Португалия се присъединяват към Европейските общности, с което броят на държавите-членки се увеличава на дванадесет.

17 и 28 февруари
Подписан е Единният европейски акт в Люксембург и Хага. Той влиза в сила на 1 юни 1987 г.

1989 г.
15 и 18 юни
Провеждат се трети преки избори за Европейски парламент.

9 ноември
Падането Берлинската стена.

1990 г.

3 октомври
Обединението на Германия.

1991 г.
9—10 декември
Европейският съвет от Маастрихт приема Договора за Европейски съюз. Той поставя основите на общата външна политика и политика на сигурност, по-тясното сътрудничество по въпросите на правосъдието и вътрешните работи и създаването на икономически и паричен съюз, включително и единна валута.

1992 г.
7 февруари
Договорът за Европейския съюз е подписан в Маастрихт. Договорът влиза в сила на 1 ноември 1993 г.

1993 г.
1 януари
Създава се единният пазар.

1994 г.
9 и 12 юни
Провеждат се четвърти преки избори за Европейски парламент.

1995 г.
1 януари
Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз, с което броят на държавите-членки нараства на петнадесет. Норвегия отново остава извън Съюза след референдум, на който повечето от гражданите ? гласуват против членството.

23 януари
В длъжност встъпва нова Европейска комисия, председателствана от Жак Сантер (1995—1999 г.).

27—28 ноември
Евро-средиземноморската конференция в Барселона полага началото на партньорството между ЕС и държавите от Южното Средиземноморие.

1997 г.
2 октомври
Подписан е Договорът от Амстердам. Той влиза в сила на 1май 1999 г.

1998 г.
30 март
Започва процесът на присъединяване на новите страни кандидатки. Част от него са Кипър, Малта и 10 централно- и източноевропейски държави.

1999 г.
1 януари
Започва третият етап от изграждането на икономическия и паричен съюз: единадесет държави от ЕС приемат еурото, което влиза в обращение на валутните пазари и  замества техните национлни валути при безналичните плащания. От този момент нататък Европейската централна банка (ЕЦБ) поема отговорността за валутната политика на ЕС. Към единадесетте държави с единна валута през 2001 г. се присъединява и Гърция.

10 и 13 юни
Провеждат се пети преки избори за Европейски парламент.

15 септември
В длъжност встъпва нова Европейска комисия  с председател Романо Проди (1999—2004 г.).

15—16 октомври
Европейският съвет от Тампере решава да превърне ЕС в зона на свобода, сигурност и правосъдие.

2000 г.
23—24 март
Европейският съвет от Лисабон изготвя нова стратегия за стимулиране на трудовата заетост в ЕС чрез модернизиране на икономиката и укрепване на социалното единство в една Европа на знанието.

7—8 декември
В Ница Европейският съвет постига споразумение по текста на нов договор, който променя системата на вземане на решения на ЕС така, че Съюзът да е готов за разширяването. Председателите на Европейския парламент, Съвета и Комисията тържествено обявяват Хартата на основните права на Европейския съюз.

2001 г.
26 февруари
Подписване на Договора от Ница. Той влиза в сила на 1 февруари 2003 г.

14—15 декември
Европейският съвет от Лаакен. Приета е декларацията за бъдещето на ЕС. Тя отваря пътя към предстоящото важно реформиране на ЕС и към свикването на Конвент за изготвянето на Европейска конституция.

2002 г.
1 януари
Еуробанкнотите и еуромонетите влизат в обращение в страните от Еурозоната.

13 декември
Европейският съвет от Копенхаген решава десетте страни кандидатки (Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения) да се присъединят към ЕС на 1 май 2004 г.

2003 г.
10 юли
Конвентът за бъдещето на Европа приключва работата си по проекта на Европейска конституция.

4 октомври
Започва междуправителствена конференция за изготвяне на нов договор, който да създаде Европейска конституция.

2004 г.
1 май
Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения се присъединяват към Европейския съюз.

10 и 13 юни
Провеждат се шести преки избори за Европейски парламент.

29 октомври
Европейската конституция е приета в Рим (като подлежи на ратификация от държавите-членки).

22 ноември
В длъжност встъпва нова Европейска комисия с председател Жозе Мануел Барозу.

2005 г.
29 май и 1 юни
Конституцията е отхвърлена от френските избиратели в проведения референдум, а три дни по-късно и на референдума в Нидерландия.

3 октомври
Започват преговори за присъединяване с Турция и Хърватия.

2007 г.
1 януари
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.

Словения приема еурото.

Конвентът, който работи 2002 и 2003 г. под председателството на Валери Жискар д’Естен, има 105 членове, включително представители на правителствата на държавите-членки и на страните кандидатки, национални парламентаристи, членове на Европейския парламент и членовете на Европейската комисия.

Конвентът приема с консенсус проектодоговора през юни 2003 г.

Договорът е официално подписан в Рим на 29 октомври 2004 г. и изпратен на държавите-членки за ратифициране.

Въпреки че мнозинството от държавите-членки ратифицират договора, той е отхвърлен през май и юни 2005 г. от избирателите във Франция и Нидерландия. Вследствие на тези отрицателни вотове по-късно Европейският съвет, на среща през юни, обявява началото на период за размисъл за бъдещето на Конституционния договор.

Споразумението от Котону, подписано през 2000 г. в Котону, столицата на Бенин, бележи нов етап в политиката за развитие на ЕС. Това споразумение между Европейския съюз и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) е най-амбициозното и значимо споразумение за взаимопомощ и търговия, сключвано някога между развити и развиващи се държави. То е наследник на конвенцията от Ломе, първоначално подписана през 1975 г. в Ломе, столицата на Того, и впоследствие редовно актуализирана.

Основната цел на това широкообхватно споразумение за взаимопомощ и търговия остава същата като тази на конвенцията от Ломе: „да насърчава и ускорява икономическото, културното и социалното развитие на държавите от АКТБ и да консолидира и разнообразява техните отношения (с Европейския съюз и неговите държави-членки) в дух на солидарност и взаимен интерес“.

Новото споразумение отива значително по-далеч в сравнение с предишни споразумения, тъй като от търговски отношения на основата на пазарен достъп се преминава към търговски отношения в по-широк смисъл. То въвежда и нови процедури за действия в случаи на нарушаване на човешките права.

Европейският съюз предоставя специални търговски условия на най-слабо развитите страни, 39 от които са подписали споразумението от Котону. От 2005 г. те могат да изнасят за ЕС практически всякакъв тип стоки без митнически налози върху тях. Европейският фонд за развитие финансира програмите за подпомагане на държавите от АКТБ, като отделените средства варират между два и три милиарда еуро годишно.

Задачата за изграждане на Европейската политика за сигурност и отбрана държавите-членки на ЕС свързват с постигането на конкретна цел — способността за дислокация и поддържане в продължение на една година на сили за бързо реагиране с военноморска и военновъздушна подкрепа. Тези сили за бързо реагиране все още няма да представляват истинска европейска армия. Вместо това те ще бъдат съставени от контингенти на съществуващите национални въоръжени сили.

Въпреки това след създаването на Комитет по политиката и сигурността (КПС) се изгражда Военен комитет на Европейския съюз (ВКЕС) и Военен щаб на Европейския съюз (ВЩЕС), управлявани от Съвета и със седалище в Брюксел. Така Съюзът вече разполага със свой собствен политически и военен инструментариум за провеждане на  мисиите, с които се ангажира:  хуманитарни мисии извън границите на Европа, умиротворителни операции и други задачи за овладяване на кризисни ситуации.

Тъй като военните технологии стават все по-сложни и скъпи, правителствата на държавите-членки на ЕС смятат, че необходимостта от съвместна работа в областта на производството на оръжия се засилва. Освен това, за да могат техните въоръжени сили да провеждат съвместни мисии, техните системи трябва да могат да работят съвместно и въоръжението им следва да е достатъчно стандартизирано. Европейският съвет от Солун през 2003 г. реши да създаде Европейска агенция за отбрана.

От 2003 г. ЕС е провел редица умиротворителни операции и мисии за овладяване на кризисни ситуации. Най-важната от тях е тази в Босна и Херцеговина, където 7000 военнослужещи от военните сили на Европейския съюз (ЕUFOR) заместиха мироопазващите сили на НАТО през 2004 г.

Най-значимият пример за практическо сътрудничество в тази област е дейността на Евроюст, централната координационна структура, създадена в Хага през 2003 г. Нейната задача е да даде възможност на националните  органи  на следствието и прокуратурата да работят заедно по криминални случаи, засягащи няколко държави на ЕС.

Правителствата на държавите от ЕС постигат договореност да хармонизират своите правила така, че молбите за получаване на убежище да бъдат разглеждани в съответствие с набор от основни принципи, валидни навсякъде в Европейския съюз. През 1999 г. те си поставят за цел приемането на обща процедура за даване на убежище и определяне на един и същи статут за цялата територия на ЕС на лицата, получили убежище. Приемат се и някои технически мерки като  минимални стандарти за приемане на търсещи убежище лица и за даване на статут на бежанец.

Основан е Европейски фонд за бежанците с годишен бюджет от 114 млн. еуро. Въпреки това широкомащабно сътрудничество между националните правителства  истински цялостна политика на ЕС за бежанците все още предстои да бъде разработена.

Друга важна връзка между гражданите и институциите на ЕС е правото на петиция до Европейския парламент, което е отредено на всяко лице, живеещо в държава-членка на ЕС.

И най-накрая Договорът от Амстердам подобрява политиката на прозрачност на ЕС и осигурява на гражданите по-добър достъп до официалните документи на европейските институции.

Ангажирането на Европейския съюз с правата на гражданите се потвърждава отново в Ница, през декември 2000 г., с тържествената прокламация на Хартата на основните права на Европейския съюз. Хартата е изготвена от Конвент, в който вземат участие депутати от националните парламенти и от Европейския парламент, представители на националните правителства и членове на Европейската комисия. Разделени в шест глави — „Достойнство“, „Свободи“, „Равенство“, „Солидарност“, „Граждански права“ и „Правосъдие“, петдесет и четирите члена на хартата установяват основните ценности на Европейския съюз и гражданските, икономическите и социалните права на  неговите граждани.

Встъпителните членове говорят за човешкото достойнство, правото на живот, правото на „неприкосновеност на личността“, свобода на изразяване и свобода на съвестта. Главата, посветена на солидарността, по нов начин съчетава социални и икономически права като:

правото на стачка;
правото на работещите да получават информация и с тях да се провеждат консултации;
правото на успешно съчетаване на личния с професионалния живот;
правото на здравеопазване, социално осигуряване и социално подпомагане на територията на Европейския съюз.

Хартата насърчава и равенството между половете и въвежда права като защитата на личните данни, забраната на евгениката и клонирането на човешки същества, правото на защита на околната среда, правата на децата и възрастните хора и правото на добра администрация.

Това приближава ЕС до неговите граждани. Гражданството на Европейския съюз вече е записано в Договора, който гласи, че „Всяко лице, което е гражданин на държава-членка, е и гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза допълва, а не замества националното гражданство“.

• несправедливост,
• дискриминация,
• злоупотреба с власт,
• липса или отказ за предоставяне на информация;
• ненужно забавяне,
• неправилни процедури.

Омбудсманът провежда разследвания въз основа на подадена жалба или по собствена инициатива. Той изпълнява функциите си абсолютно независимо и непредубедено. Не изисква и не приема инструкции от никое правителство или организация.

Роля:                                                      Да разглежда случаи на лошо управление и да предлага решения

Продължителност на мандата:        Пет години, подновяем

Адрес:                                                   1, Avenue du Pr?sident Robert Schuman, B.P. 403

F-67001 Strasbourg

Телефон:                                               (33) 388 17 23 13

Интернет адрес:                                  ombudsman.europa.eu

Постът „европейски омбудсман“ е създаден с Договора за Европейския съюз (Маастрихт, 1992 г.) Омбудсманът е посредник между гражданите и институциите на ЕС. Той получава и разглежда жалби, подадени от граждани на ЕС, предприятия и организации, както и от всеки, който пребивава постоянно или чието седалище е в някоя от държавите-членки на ЕС.

Омбудсманът се избира от Европейския парламент за срок от пет години, който може да бъде подновен и съответства на мандата на Парламента. Никифорос Диамандурос заема поста европейски омбудсман от април 2003 г. и през януари 2005 г. беше преизбран на същия пост за срок от пет години.

Тази финансова подкрепа от страна на държавите-членки осигурява на ЕИБ възможно най-високия кредитен рейтинг (AAA) на финансовите пазари, където тя съответно може да набира много големи капиталови суми при много добри конкурентни условия. Това, на свой ред, дава възможност на банката да инвестира в проекти от обществен интерес, които иначе не биха получили средствата, или биха ги получили при много по-неизгодни условия.

Проектите, в които банката инвестира, се подбират много внимателно.

Нейните приоритети в ЕС са насочени към поддържане на:

• сближаването и конвергенцията,
• малките и средни предприятия,
• устойчивата околна среда,
• иновациите,
• развитието на трансевропейски транспортни мрежи,
• устойчивата, конкурентоспособна и сигурна енергетика.

Извън Европейския съюз ЕИБ подкрепя политиките за развитието и сътрудничеството в страните кандидатки, държавите от Средиземноморския басейн и Източна Европа (включително Русия), които са включени в политиката на съседство на ЕС, както и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, Азия и Латинска Америка. Заемите за тези страни се съсредоточават върху:

1         развитие на частния сектор,

2         развитие на инфраструктурата,

3         сигурност на енергийните доставки,

4         устойчивост на околната среда.

Европейската инвестиционна банка е мажоритарен акционер в Европейския инвестиционен фонд, с който образува „Групата на ЕИБ“. Фондът инвестира в рисков капитал и дава гаранции на малки и средни предприятия. Той не отпуска директно заеми на предприятия и не инвестира пряко във фирми. Вместо това той оперира чрез банки и други финансови посредници, като им предоставя гаранции за покриване на техните заеми за малки предприятия.

Фондът работи в държавите-членки на Европейския съюз и в страните, кандидатстващи за членство.