Каквито и различни учения да разглеждаме – езотерични доктрини, философски системи и научни теории, навсякъде се вижда незадоволителността на отговорите, коио те дават на въпроса за битието на човека в света и безизходицата на предлаганите от тях пътища на човешкото развитие. Тези мисловни конструкции в болшинството си винаги се основават на това, че за съставни [...]

Сега, когато благодарение на Последния Завет изяснихме същността на човека и уникалността на негоото място в мирозданието, за нас става ясно и човешкото предопределение. Смисълът на човешкото битие на Земята и във Вселената е в развитието и разпространяването на духовното начало. На това ще посветим още много страници на нашата книга и искаме да вярваме, [...]

Уважаеми дами и господа, Уважаеми участници и гости в събора-поклонение на местността „Оборище”, В историческата памет и карта на България има много свети места, увенчани със славата на победни исторически битки или белязани с трагичния знак на погрома. Места, които предизвикват гордостта ни и държат буден националния ни дух. Те символизират принадлежността ни към високите [...]

Нечестивият цар Диоклетиан, който недостойно приел скиптъра на Римското царство, бил ревностен служител на скверните идоли. Той почитал най-много от всички магьосника Аполон, защото си мислел, че е голям предсказвач на бъдещето, но всъщност в този идол бил настанен и живеел нечистият дух, тоест дяволът. На всички, които се отнасяли до него със запитване за [...]

В действителност богословието има свой предмет, подход, метод, вцялост различен от тези, с които разполага философията. богословието е вкоренено във вярата, то се позовава на авторитета на словото, яваващо се като откровение и произхождащо ex causa prima, нейният предмет е самото откровение, което се опитва да обясни от позицията на разума. когато на основа на [...]

Филон Александрийски е роден в Александрия около 20-19 г. пр. Хр.. Тези сведения получаваме от свидетелства, които са достигнали до нас. Роден в знатен и богат род той имал възможността да учи в най-изисканите училища. Още от детските си години той започнал да изучава гръцкия език и гръцката култура, а по-късно и иудейски език. С [...]

Мирогледът на стоиците е проникнат от трояка тенденция. В противоположност на платоновско – аристотелевския дуализъм те търсят да обяснят света чрез едно начало като монисти. В противоположност на трансцедентните платонови идеи те учат за иманентна разумност и идеалност. На трето място, според тях всичко в света е дело на разума и последната основа на света [...]

Цицерон е роден в провинциалния град Арпиний през 106 г. пр. Хр.. Проявил се е  като бележит деец на републиканския режим. Той от рано получил блестящо юридическо, риторическо и философско образование. Специално по философия той се е учил еднакво ревностно при различията между школите. По-късно той предприел пътуване на Изток в Гърция и Мала Азия, [...]

В своите изследвания великият мислител от Стагира обхваща почти всички достъпни отрасли на знанието в античността. Неговото философско наследство е енциклопедия на научната мисъл в древността. Дейността му като гениален философ и задълбочен мислител е епохална. За него Гьоте пише: „Спрямо света Аристотел е като архитект-строител Той съзнава, че само един единствен път се живее [...]

Аристотел  има широко разработено схващане за душата: той учи за душа у животните и дори за душа у растенията. Душата е основното жизнено начало, формата на организма и неговата ентелехия. Душата е присъща на самата материя, тъй като иначе не би имало откъде да се появи. Когато в едно животно или растение намираме душа и [...]

За Аристотел, както беше и за Платон, философията обхваща всички науки, тъй като дотогава те са съществували само в зачатъчно състояние, съвсем недиференцирани, необособени една от друга. Така че „философия“ означава тогава „наука“. Никой не е допринесъл повече от Аристотел за по-нататъшното обособяване и самостойно развитие на науките. Защото той очерта специфичния предмет и методите [...]

Гениален продължител на делото на Платон и систематизатор за цялата древна гръцка философия се явява Аристотел. За живота на Аристотел ни дават сведения Диоген Лаертски и Дионисий Каликарнаски, които имат за първоначалник хрониста Аполодор / от ІІ. в.пр. Хр /. Аристотел е роден в Стагира /на Халкедонския полуостров/ през 384 година-същата година, през която се [...]

Роден в Абдера на Тракиското крайбрежие. Предприемал пътешествия в Гърция, Египет, Вавилон. Бил естествоизпитател и познавач на учението на доста стари и съвременни нему философи. Умрял към 360 година. От него са запазени откъси от съчинения. Основател е на атомистичната школа /Левкин/. 1.Според Цицерон атомистите не са учили, че атомите падат „надолу”, а са учили, [...]

От досега разгледаните философски системи ние виждаме, че пробудената философска мисъл се поляризира. Парменид и изобщо елеатците учат, че има битие и пребъдване, има неизменност и единство на битието, а Хераклит счита, обратното-че има вечно произлизане и преминаване, вечно множество и изменение, процес. В единия случай множествеността и изменението се обявяват за илюзия, в другия [...]

Трети представител на Йонийската школа е Анаксимен, роден също в Милет /590 г. и умрял в 525 г. пр. Хр./. За неговия живот и занимания не се знае нищо, освен това, че и той бил написал философско съчинение в проза под името: „periphyseos”, „За природата”, което рано се е загубило. Запазен е все пак само [...]

В историята на философията, както е известно още от античната философия се проявяват винаги две насоки, две главни философски течения или направления: материализъм и идеализъм. Тези две течения имат в себе си голямо многообразие, обаче, в последна сметка същността им се свежда до следното: 1.Материализмът учи, че светът по своята същност е само материален, веществен. [...]

Философското учение за Бога е винаги предмет на спорове сред религиозните мислители,като християнското богословие нееднозначно   се   отнася към възможностите на рационалното познание за Бога. В конфесионално разнообразния християнски свят винаги е имало идейни направления, според които    познаваемият чрез разума Бог се възприема като съществена пречка по пътя на богопознанието. Този Бог се  противопоставя на Бога, [...]

Философското знание има определена структура.Вътре в  самата философска проблематика се открояват отделни раздели или дялове,различаващи се преди всичко по своята тематика. От гледна точка на класическите и традиционни възгледи исторически философията се структурира в съответствие със следните основни тематични раздели: ~ учение за битието или онтология; ~философско учение за истината и  познанието или епистемология и [...]

а/Само човекът измежду живите същества има философия, както изобщо има религия и култура, защото той притежава мислещ дух, а животните – само витална душа; б/ „без оглед на обстоятелството дали знаят това или не, всички хора имат някаква философия“/К.Попър/, колкото и примитивна и далеч от науката да е тя.“Доколкото човек съществува,дотолкова по определен начин  се [...]