Преди няколко месеца лежах сам в моята стая и силно страдах от един оток на окото ми. Болките ми бяха тол­кова големи, че аз не можех да върша никаква друга рабо­та. И тъй аз прекарах времето в молитва. Един ден, когато бях се молил едва няколко мига, духовният свят се откри пред мене и се [...]

Нашите сродници и мили, понякога и светиите, често идват от невидимия свят, за да ни помагат и подкрепят. Ан­гелите постоянно го вършат. Не им е позволено да ни се откриват, освен в малко случаи, и то при особена нужда. По пътища, непознати нам, те ни внушават святи мисли, наклоняват сърцето ни към Бога и към [...]

Тази забележка ни води към друго съображение – за тези субективни подкрепи, които философската дейност намира в климата на християнството. Преди всичко, в това, което се отнася не само до действията, но и зараждането в разсъдъка на философския habitus, може да се отбележи, че това, което е достоверно естествено в здравия смисъл, изпълнява функция, така [...]

Както Филон започваше така и Плотин поставя в началото на своята система учението за Бога. В своето схващане за Бога той довежда мисълта за безкрайността и свръхестествеността на Бога до крайни предели. Като предпоставя логично правилно, че първичното е извън вторичното /производното/, че мислещото е извън мислимото, едното е извън многото, той приема, че последната [...]

Филон Александрийски е роден в Александрия около 20-19 г. пр. Хр.. Тези сведения получаваме от свидетелства, които са достигнали до нас. Роден в знатен и богат род той имал възможността да учи в най-изисканите училища. Още от детските си години той започнал да изучава гръцкия език и гръцката култура, а по-късно и иудейски език. С [...]

Аристотел  има широко разработено схващане за душата: той учи за душа у животните и дори за душа у растенията. Душата е основното жизнено начало, формата на организма и неговата ентелехия. Душата е присъща на самата материя, тъй като иначе не би имало откъде да се появи. Когато в едно животно или растение намираме душа и [...]

Съчиненията на Аристотел са две категории: диалози и научни, учебни съчинения. По подобие на Платон, Аристотел е писал диалози, които по-късно Цицерон нарича образцови по елегантност на стила и златни по съдържание. Те са били предназначени за широка публика. При него обаче, диалогичната форма не представлява поетично произведение, както при Платон, а това е строго [...]

1.Щом идеите и материята са напълно противоположни, тогава се поставя въпросът, как са могли те да се съчетаят, как могат едно на друго да си влияят? На този въпрос Платон отговаря /в диалога „Тимей“/ със своето учение за световната душа, което е едновременно и учение за Бога. Според Платон дуализмът между идеите и материята не [...]

Като термин „Богословието“ води произхода си от древногръцката философия, от сократовия ученик Платон и изразява в тогавашното критично, религиозно-философско миселене пътя от мита към Логоса – пътя към разкриване истината на Божественото / Ср. Платон, Държавата, С. ,1981, с. 82 – Ср./. Аристотел я определя като теология, респ. Като „ със значение на философско-метафизическо разглеждане [...]

Синтезът, постигнат между религия и философия в питагорейството, продължава и по-нататък в елеатската школа, само че докато при питагорейството имаме преобладаване на ирационално-религиозния култ и мистичен елемент, при елеатците взема преднина рационалният елемент в разбирането за Бога. Основател на елеатската философска школа се смята Ксенофан. Тя и по това се отличава от питагорейството, че не [...]

Трети представител на Йонийската школа е Анаксимен, роден също в Милет /590 г. и умрял в 525 г. пр. Хр./. За неговия живот и занимания не се знае нищо, освен това, че и той бил написал философско съчинение в проза под името: „periphyseos”, „За природата”, което рано се е загубило. Запазен е все пак само [...]

Веднъж зародила се античната философия прекарва по-нататък непрекъснато разнообразно развитие, като следва ту пряко, ту диалектическо противоречива приемственост от едно учение към друго. Въпреки единството на процеса, обаче, в развитието им се забелязват определени периоди. Историците на философиите не са напълно съгласни при определяне числото и пределите на отделните периоди /в развитието на гръцката философия/. [...]

Богословското мислене в нашата съвременност все по-често насочва вниманието си към проблема за взаимовръзката между истините на Откровението и познавателните възможности на естествения разум по пътя към истинното богопознание. В това отношение особен интерес представляват възгледите на Владимир Н. Лоски, творчески систематизирал и доразвил апофатическото богословие на Ареопагитите, преп. Максим Изповедник, св. Симеон Нови Богослов [...]

Философското учение за Бога е винаги предмет на спорове сред религиозните мислители,като християнското богословие нееднозначно   се   отнася към възможностите на рационалното познание за Бога. В конфесионално разнообразния християнски свят винаги е имало идейни направления, според които    познаваемият чрез разума Бог се възприема като съществена пречка по пътя на богопознанието. Този Бог се  противопоставя на Бога, [...]

Въпросът за отношението между философия и религията е един от най-разглежданите, защото е труден. Основните възгледи са три: 1.Religion contra Philosophie. Вярата се утвърждава в противопоставяне на разума и се отхвърля философията,която е излишна и дори вредна. Тя е домогване да се опознае и обясни света с помощта на  разума. Такива претенции и задачи обаче [...]

Взаимната обусловеност и относителното обемно съвпадение между философията и частните науки се е изменяло още от деня на тяхното възникане. Във философската наука е твърде разпространено мнението на Вилхелм Винделбанд , според който в самото си начало философията е съдържала в зачатъчен вид всички науки. Гърците са познавали единната и неразделна наука, от която постепенно [...]

Думата метафизика е от гръцки произход и е свързана с името на един от последователите на Аристотел – Андроник Родоски. Около средата на І в. пр. Хр. той събира и подрежда съчиненията на Аристотел, като поставя на първо място съчиненията по логика, след това съчиненията по физика и най-сетне след /зад, или отвъд физиката/ поставя [...]

Ако душата е главното у човека, то съвсем различна се оказва картината за произхода на човека, а цялата система на детерминация и координати в антропогенезиса (включително и човешкото въобще) се преобръща. Днес антрополозите се оказаха пред сериозна дилема. От една страна фактите на науката показват, че човекът се е формирал извънредно дълго, от друга, фактите [...]