svyat.com
Свят.ком – полезно, здраве, забавни и научни публикации
СМЪРТТА НА ЕДИН ФИЛОСОФ

Душата на един немски философ дойде тук от далеч и видя несравнимата слава на духовния свят и безграничното блаженство на неговите обитатели. Той беше възхитен, но упоритият рационализъм му затваряше пътя, тъй че не беше в състояние да влезе в него и да вземе участие в радости­те му. Вместо да приеме духовния свят реално, той разсъж­даваше в себе си така: „Не съществува никакво съмнение, че аз виждам всичко това,…

Read More

Философията на лечебния магнетизъм

Още от древността има исторически свидетелства, за това, че някои особено надарени личности са лекували с полагане на ръка.

Всеки човек обладава сила, която при достатъчно прак­тнчески упражнения може да бъде развита и да му даде въз­можност да придобие огромно влияние не само над себе си, но.и над другите. Всеки човек привлича или отблъсква от себе сп други хора и всеки го прави, без да съзнава какво прави….

Read More

Ренесанса

Границата между XIII и XIV век за народите от Европа е граница между два свята, две епохи – сравнително мрачното Средновековие и една друга, изпълнена със светлина, през която изкуството и науката достигат непознат дотогава разцвет, В обществения живот на стъпват промени, най-ярко изразени в Италия. Докато до края на XIII и началото на XIV век в архитектурата на Западна Европа – Франция, Германия, Англия…

Read More

Обективни приноси

Преди всичко ще стане дума за предметите, които сами по себе си принадлежат на областта на философията, но за които философите фактически не са изказвали ясно съждение и които християнското откровение е извело на преден план, например понятието творение и още понятието природа, което бидейки напълно реално и съдържателно не притежава затворен в себе си абсолюта и може да бъде довършено в свръхестествен ред. И…

Read More

Мястото на философията в хлистиянството

От момента, в който съществува въпросът не за философията сама за себе си, а по този начин с помощта на когото човек философствува и за различните философии, появили се на света в хода на конкретната история, разглеждането на същността повече не удовлетворява, изисква се анализ на мястото. От тази гледна точка на конкретните условия на  съществуване  е ясно, че за достигането на своето пълно нормално…

Read More

Проблемът на християнската философия

В историята на човешката мисъл съществува течение, изразяващо се в различни форми и притежаващо разнообразна степен на развитие. Негови представители могат да се срещнат в почти всеки период на съществуването на християнството.

А/ Това течение, източниците на което се намират в достатъчно отдалечен период – може да се каже, към цялата свещена мъдрост на Израел – тегне към отрицанието на човешката мъдрост и философия,…

Read More

Метафизика

За Аристотел, както беше и за Платон, философията обхваща всички науки, тъй като дотогава те са съществували само в зачатъчно състояние, съвсем недиференцирани, необособени една от друга. Така че „философия“ означава тогава „наука“. Никой не е допринесъл повече от Аристотел за по-нататъшното обособяване и самостойно развитие на науките. Защото той очерта специфичния предмет и методите на научните отдели, като сам ги въоръжи с огромен фактически,…

Read More

Общ характер на Аристотеловата философия

Философията на Платон е все още непълно примирение между хераклитизма и парменидизма на древната философия. Все още имаме преобладаване на елеатското учение за битието, макар че светът на материята и явленията не се отнася вече към небитието, както при Парменид. Гениалната синтеза на всички дотогавашни течения в едно хармонично творческо единство се извършва обаче едва от Аристотел.

Основното, което Аристотел прокарва в своята философия е реалното…

Read More

Аристотел /384-322г. Пр. Хр./Съчинения

Съчиненията на Аристотел са две категории: диалози и научни, учебни съчинения. По подобие на Платон, Аристотел е писал диалози,

които по-късно Цицерон нарича образцови по елегантност на стила и златни по съдържание.

Те са били предназначени за широка публика. При него обаче, диалогичната форма не представлява поетично произведение, както при Платон, а това е строго методично научно разгъване и проследяване на проблемите, при…

Read More

Учение за идеите

Както видяхме, според Платон съществуват два вида действителност-една изменчива, сетивна, преходна, неистинска и една неизменна, несетивна, непреходна, истинска, духовна. Едната сетивно

възприемаме, другата мислим. За едната имаме конкретни представи, за другата имаме общи неизменни понятия. Едната е съставена от конкретни отделни неща, другата е съставена от идеи.

Учението за идеите е централно у Платон. Той въвежда и самата дума „идея” във философията. Обаче…

Read More

Учение за Платон.Обща характеристика

Учението на Платон не е изложено систематично по предмети. Всички негови съчинения поставят най-различни проблеми и много често твърденията в едно съчинение по даден проблем не се съгласуват с твърденията в другите съчинения по този въпрос. Въпреки това, учението му е цялостно, завършено и всеобхватно: обхваща проблемите за Бога, за външния свят и за вътрешния духовния свят на човека.

Философията на Платон съчетава в…

Read More

Съчинения на Платон и общо характеристика на философията му

Най-хубавата характеристика за личността на Платон ни дават неговите съчинения, които благодарение на дълговременното им използване и умножение, преписвани в Академията, са достигнали до нас в своята пълнота. Те представляват високо-художествени произведения. Всички, освен „Апология на Сократ”, са написани под форма на драматичен разговор между две или повече лица, затова и носят името „диалози”. Те са научни произведения в обикновения смисъл на думата. Макар…

Read More

Живот и личност.

Сократ е роден 469 г. пр. Р. Хр. от небогати атински граждани. Неговият баща Софрониск бил ваятел, а майка му Фенарета била акушерка. В юношеската си възраст Сократ изучавал изкуството на баща си, но заедно с това усвоил всички познания, които биха могли да получат младежите в Атина. Запознал се със софистите и техните похвати и се убедил, че дейността им е вредна. Вслушвайки се…

Read More

Софисти

След гръко-персийските войни в древна Гърция настъпва период на политически, културен и стопански разцвет.

Демократизират се управлението и образованието, тъй като се признават еднакви права на всички свободни граждани /не и на робите/. В такива периоди няма почва за дълбоки философски изследвания, тъй като охолният живот води към повърхност. Вместо това започва изучаването на практическите науки: медицина, риторика, математика и политика с история.

Дотогавашната философия е била…

Read More

Анаксагор /500-428г./

Вторият опит за примиряването на учението на елеатците с учението на Хераклит се извършва от Анаксагор.

Анаксагор е роден около 500 г. в Малоазиатското градче Клазомена, близо до Смирна, като син на Хегесибул или Евбул и произлизал от знатен и богат род. Около 20 годишен, когато започва съперничеството и войната между гърци и перси, той се отдава на философия, тъй като нямал никакво влечение…

Read More

Емпедокъл /490-430г./

От досега разгледаните философски системи ние виждаме, че пробудената философска мисъл се поляризира. Парменид и изобщо елеатците учат, че има битие и пребъдване, има неизменност и единство на битието, а Хераклит счита, обратното-че има вечно произлизане и преминаване, вечно множество и изменение, процес. В единия случай множествеността и изменението се обявяват за илюзия, в другия случай единството се приема като непрестанното изменение и раздиране от…

Read More

Зенон / 500-430 г. в Елеа /

Третият представител на елеатската школа е v, роден в Елеа между 500 и 430 година. Бил любим ученик на Парменид. Подобно на него той участвал в обществения живот и служил честно, безкорстно, при висок морал. Бил на страната на евпатридите. Славел се със своята външна красота и със своето красноречие. Бил прочут учител на другите. Според едни свидетелства, той участвал в Атина, а според други,…

Read More

Философия,наука и морал

Според питагорейците, както и според всички гърци, философията първоначално фактически обединявала всички науки. Те особено се занимавали с математика и астрономия, с геометрия и музика, която за

първи път поставяли на научни основи, като изразили математически тоновете, направили и редица открития в математиката и геометрията. Питагоровата теорема-сборът на ъглите в триъгълника е равна на два прави ъгли и пр.

Съществуват три главни отношения…

Read More

Относно същността на Философията.Учението на Питагорейците

Запазеният у Хераклит Понтийски /ІV век пр. Хр./ разказ за срещата на Питагор и Леон от Флиунт, ни показва, че питагореците са схващали философията като изучаване изобщо, каква е същността на нещата и то изучаване, което не е за слава /както при олимпийските игри/, нито е за печалба /както е на пазара/, а безкористно-за задоволяване теоретическата потреба на човека за оформяне своя мироглед и стремежа…

Read More